Никога досега толкова много висши позиции в ЕС не са оставали свободни наведнъж. Нито пък запълването им е изглеждало толкова сложно, пише "Файненшъл таймс".
През 2019 г. ще трябва да бъдат назначени нови председатели на четирите най-важни институции – Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка и Европейския парламент. Това обаче е само за загрявка. Остават също върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност, европейски кандидат за генерален секретар на НАТО и още доста други постове в еврокомисията.
Този път "е много различно", коментира Фредрик Райнфелд, бивш шведски премиер. "Имаме Тръмп за президент на САЩ, Брекзит във Великобритания, Италия се превръща от една от най-проевропейските в една от най-антиевропейските страни, а националистките чувства бушуват в Източна Европа... контекстът е напълно различен", допълва той.
Френско-германска сделка?
Подобно важно решение в ЕС няма как да не започне с опитите на Франция и Германия, двете най-силни държави членки, да постигнат общо споразумение. Частните разговори вече се водят. Според официални лица от Германия, Франция и ЕС желанието на Берлин да настани свой човек начело на централната банка намалява, докато френският интерес към поста се засилва.
Вместо това Германия ще се стреми към най-висшия пост в Европейската комисия, който за последен път бе заеман от неин гражданин през 1967 г. Според източник от ЕС е "доста вероятно" резултатът да бъде французин начело на ЕЦБ и германец, оглавяващ Европейската комисия.
Подобна договорка обаче далеч не е уредена. Някои френски официални лица са обезпокоени от допълнително засилване на германското влияние в Брюксел – германците вече заемат три висши поста в евроинституции.
"През годините ми като премиер едно от нещата, които научих, е, че когато се взимат важни решения, Франция и Германия винаги имат засилено присъствие", казва Райнфелд. "Предвид това наистина ли е необходимо Франция и Германия да заемат водещите позиции? Това би концентрирало една власт, която и вече е много концентрирана", допълва той.
Водещият кандидат
Избирането на председател на комисията не е в ръцете само на лидерите на ЕС. Европейският парламент трябва да одобри номинирания кандидат, а евродепутатите настояват той да е водещ кандидат на партия на изборите за европарламент през май. Този процес има за цел да засили демократичната връзка между гласоподавателите и еврокомисията.
Много лидери обаче, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, не харесват някои аспекти на процедурата, по която през 2014 г. бе избран сегашният председател на комисията Жан-Клод Юнкер. Не е изключено лидерите на ЕС да откажат да номинират партиен лидер. Освен това, ако резултатът от изборите не дава ясна победа на никоя партия, е възможно нито един кандидат да не успее да получи парламентарно мнозинство.
Агенция "Ройтерс" представя едни от най-вероятните претенденти за поста на Юнкер.
През 2019 г. ще трябва да бъдат назначени нови председатели на четирите най-важни институции – Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка и Европейския парламент. Това обаче е само за загрявка. Остават също върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност, европейски кандидат за генерален секретар на НАТО и още доста други постове в еврокомисията.
Този път "е много различно", коментира Фредрик Райнфелд, бивш шведски премиер. "Имаме Тръмп за президент на САЩ, Брекзит във Великобритания, Италия се превръща от една от най-проевропейските в една от най-антиевропейските страни, а националистките чувства бушуват в Източна Европа... контекстът е напълно различен", допълва той.
Френско-германска сделка?
Подобно важно решение в ЕС няма как да не започне с опитите на Франция и Германия, двете най-силни държави членки, да постигнат общо споразумение. Частните разговори вече се водят. Според официални лица от Германия, Франция и ЕС желанието на Берлин да настани свой човек начело на централната банка намалява, докато френският интерес към поста се засилва.
Вместо това Германия ще се стреми към най-висшия пост в Европейската комисия, който за последен път бе заеман от неин гражданин през 1967 г. Според източник от ЕС е "доста вероятно" резултатът да бъде французин начело на ЕЦБ и германец, оглавяващ Европейската комисия.
Подобна договорка обаче далеч не е уредена. Някои френски официални лица са обезпокоени от допълнително засилване на германското влияние в Брюксел – германците вече заемат три висши поста в евроинституции.
"През годините ми като премиер едно от нещата, които научих, е, че когато се взимат важни решения, Франция и Германия винаги имат засилено присъствие", казва Райнфелд. "Предвид това наистина ли е необходимо Франция и Германия да заемат водещите позиции? Това би концентрирало една власт, която и вече е много концентрирана", допълва той.
Водещият кандидат
Избирането на председател на комисията не е в ръцете само на лидерите на ЕС. Европейският парламент трябва да одобри номинирания кандидат, а евродепутатите настояват той да е водещ кандидат на партия на изборите за европарламент през май. Този процес има за цел да засили демократичната връзка между гласоподавателите и еврокомисията.
Много лидери обаче, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, не харесват някои аспекти на процедурата, по която през 2014 г. бе избран сегашният председател на комисията Жан-Клод Юнкер. Не е изключено лидерите на ЕС да откажат да номинират партиен лидер. Освен това, ако резултатът от изборите не дава ясна победа на никоя партия, е възможно нито един кандидат да не успее да получи парламентарно мнозинство.
Агенция "Ройтерс" представя едни от най-вероятните претенденти за поста на Юнкер.
Източник:Dnevnik.bg