През 60-те и началото на 70-те години на миналия век ФК Добруджа има един от най-добрите и най-смелите вратари в България – Райчо Атанасов. Три пъти получавал комоцио на футболния терен, но това не го отказало от футбола.
Райчо Атанасов е част от поколението, което класира Добруджа за първи път в „А” група, макар тогава да е войник и няма право да играе. След няколко години обаче той е на вратата, когато тимът се завръща сред майсторите за втори път в историята.
„И сега настръхвам, като си спомня ревът на публиката: Добруджа, Добруджа!”, признава вече 77-годишният ветеран.
Привлечен е в ЦСКА, но престоят му е кратък – тогавашният ръководител на футбола в нашия град Живко Антонов го прибира с влака. Все пак има щастието да се докосне и тренира с легендата Жоро Найденов, от когото получава ценни съвети.
От години не е стъпвал на ст. „Дружба”, отблъснало го не състоянието на клуба и отбора, а поведението на съвременната публика.
Райчо Атанасов е част от поколението, което класира Добруджа за първи път в „А” група, макар тогава да е войник и няма право да играе. След няколко години обаче той е на вратата, когато тимът се завръща сред майсторите за втори път в историята.
„И сега настръхвам, като си спомня ревът на публиката: Добруджа, Добруджа!”, признава вече 77-годишният ветеран.
Привлечен е в ЦСКА, но престоят му е кратък – тогавашният ръководител на футбола в нашия град Живко Антонов го прибира с влака. Все пак има щастието да се докосне и тренира с легендата Жоро Найденов, от когото получава ценни съвети.
От години не е стъпвал на ст. „Дружба”, отблъснало го не състоянието на клуба и отбора, а поведението на съвременната публика.