Александър Александров: В национален мащаб съм признат наред с еталоните в българската хореография

15.08.2016 г. 11:13:22 ч.
/
Александър Александров: В национален мащаб съм признат  наред с еталоните в българската хореография
Хореографът Александър Александров е сред номинираните за „Почетен гражданин на Добрич” през тази година. Номинацията му е от граждански инициативен комитет, който включва депутати, общински съветници, почетни граждани, представители на бизнеса. Александров е номиниран по случай 70-годишния  си юбилей и 50 години артистична и творческа дейност. 
За  отбелязването на годишнината хореографът подготвя грандиозен концерт „В жаравата на танца”. „Ще включва това, което съм правил в годините. В същото време ще се постарая да бъде нещо ново. Искам да покажа кой съм аз и какво искам да кажа. А аз имам още какво да казвам. Не съм се уморил. Чувствам се жизнен и имам още много деца да уча”, каза Александров в ефира на радио „Добруджа”.
Само преди две седмици ръководеният от Александър Александров Представителен фолклорен танцов ансамбъл „Добротица” при Общинския младежки център в Добрич спечели голямо отличие – Приз за най-добро цялостно представяне в областта на автентичния фолклор, на провелия се от 4  до 7  август Национален фестивал „Фолклорен извор 2016” в село Царевец, община Свищов.

 
- Господин Александров, какво по-различно представихте на фестивала в Царевец?
Представиха се много и различни песни и танци, много разработен  сценичен фолклор, много музика, много оркестри, много индивидуални изпълнители.
Нашето отиване там беше с резерва, защото село Царевец нищо не ни говореше. Обаче такава огромна организация от Свищов. Организация на голямо ниво. Четири дни. 5500 изпълнители са участвалите във фестивала през тези дни.
Ние се представихме с две постановки - „От ритъм в ритъм” и най-новата ни постановка- „Шопска импресия”. Това са 15 минути бързина и динамика. Представихме се в последния ден. Не бяхме гледали другите състави. Знаехме само, че от Бургас, от Пазарджик, от София много танцови колективи са участвали. По програма на ден са минавали по 200 изпълнения от 60-70 танцови състави.
Все още се вълнувам много силно, защото стана някакво чудо в Летния театър в с. Царевец. Цялото жури стана на крака, може би отегчено от предните изпълнения… Около 500 човека публика в Летния театър също станаха прави. Поне в продължение на 5 минути аплодираха изпълнението на нашите деца. Дойде награждаването. Този път наградата беше много вълнуваща.Тъй като двата медала, които получихме с хореографа Юрий Митев, и двете първи места, които и до този момент не можем да разберем за какво са ни дадени. Бяхме решили вече, че това е най-голямата награда. Но останахме изненадани от последното изказване на кмета на град Свищов: „Сега ще връчим двата приза за най – добро изпълнение на целия фестивал.” Единият приз беше за едно дете от Варна, страхотен певец. Вторият приз беше за нас.
- Вие, много често получавате награди и не можах да разбера какво точно Ви е развълнувало. Но сравнихте Царевец с Рожен.
Тази година ни тръгна много добре. Имаме награди със състава на с. Победа от Рожен. Там бяха раздадени 3 златни плакета. И единият беше за състава, който водя в с. Победа. След това дойде и това голямо признание.
Вижте, аз искам да ви кажа, че в моя живот през всичките тези години, единственото, което и ден, и нощ мисля, е как това, което работя, децата и младежите, с които работя, и възрастните, как да бъдат на такова ниво, така обучени, така образовани, да обичат българския танц и българската традиция. И, когато се покажем на сцената в продължение вече на 50 години, да продължават да казват: „Ето това е ансамбъл „Добротица” от  Добрич”. Основната ми идея винаги е била ансамбълът, който ръководя 46 години, името на град Добрич и България да бъдат на предно място. 
- 50 години творческа дейност ще отпразнувате сега през септември,а и 70-годишнината Ви. По този повод сте номиниран и за почетен гражданин от граждански инициативен комитет от много известни личности в нашия град. Какво Ви носи тази номинация?
Преди 5 години също бях номиниран. Тогава комисията избра Йовчо Карамфилов. Тогава така са преценили. Аз съм минал и през онзи етап, в който се даваха награди „Заслужил народен артист”. Имаше период от време, в който тези награди се даваха на хора, които не заслужаваха, в това число и мои колеги. Ето че и този период отмина, наградите се изтриха. Животът си върви. Наградата не ме вълнува толкова, колкото това, че този, който бъде избран за почетен гражданин, трябва да бъде признат в града. Признат като личност. Когато се движи по улиците на града, хората да говорят за него, ама всеки ден, във всеки час. Аз не искам да се хваля. Но и сега да тръгнем по центъра на Добрич, ще видите – всеки трети човек ще ме поздрави. Защо ще ме поздрави? Ами, защото моята работа е била или с неговото дете, или с неговото внуче, или с него. Вероятно някъде преди години съм го учил на българския танц, за да уча сега и неговото внуче.
- То това е удовлетворението – публиката и хората, които сте научил.
Това е. Да бъдеш признат. Ако ти вървиш из града и те питат кой си… Няма местенце в тази наша Златна Добруджа, където и в най-малката паланка да не ме познават. В национален мащаб съм един от хореографите, който е признат наред с еталоните в българската хореография.
- По повод 50-годишнината от творческата Ви дейност, подготвяте един проект за месец септември. Какво можем да очакваме?
Аз съм роден на 25 септември. Ясно е, че честването на юбилея ми - 70 години, не може да стане на самата дата. Подготвям спектакъла „В жаравата на танца”. Това, което съм аз. Това, което съм правил през годините. Разбирате, че не всичко мога да покажа. Аз имам 24 произведения. Част от тях се изпълняват в цялата страна от много ансамбли. Повечето от тях са подчинени на традициите на Добруджа. Всичко това не може да се покаже в един спектакъл, но ще се постараем да бъде нещо ново, нещо невиждано. На сцената ще изведем и децата, и бивши изпълнители, но не само това. Спектакълът ще трябва да покаже картината, бита на Добруджа. На сцената да се види какво е Добруджа, какво е моето творчество, кой съм аз още веднъж и какво още искам да кажа. Аз все още имам какво да казвам. Не съм се уморил. И се чувствам жизнен да показвам и още много, много деца да науча.
- Чакаме с нетърпение да ни разкажете, с какво още ще ни изненада този спектакъл.
Като начало, чакаме и решението на Общината, на кмета на Добрич за сцената в театъра. Това е много важно – събитието да бъде на сцената на драматичния театър. Аз считам, че кметският екип ще се намеси и аз ще мога да използвам театъра.
- Още нещо ми се ще да Ви попитам. Години наред наблюдаваме тази надпревара за почетно гражданство. Говорим с различни хора и ни се струва, че това звание дори девалвира. Ако това звание не Ви бъде присъдено, как ще се почувствате?
Аз ли? Както съм се почувствал и първия път. Ще работя още повече. Ще взема поредната награда на следващия фестивал. И ще седна да изпия една ракия с една салата… и това е! Животът продължава! 

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика