Александър Кадиев: Иска ми се малко по-задружно да живеем като българи

15.03.2017 г. 15:52:55 ч.
/
Александър Кадиев: Иска ми се малко по-задружно да живеем като българи
Едно интервю с Александър Кадиев на колела. В час пик в столицата  на 15 март той пътува от един театър към друг, за да покаже на сцената таланта си, да забавлява публиката през смях и сълзи. На 17 март  Бургаският драматичен театър „Адриана Будевска" гостува в Добрич  с постановката „Примадони” по Кен Лудвиг. Режисьор на спектакъла е Богдан Петканин. В ролите  - Александър Кадиев и Асен Лозанов, Ива Папазова, Розалия Абгарян, Антоанета Кръстникова, Николай Стоименов, Валери Еличов и Никола Парашкевов. Пиесата се поставя за пръв път у нас и ще стане хит, според директора на театъра Борислав Чакринов.

- Какво представлява пиесата  „Примадони” и как Вие се вписвате, г-н Кадиев?
„Примадони” е много интересна комедия на Кен Лудвиг, един американец комедиограф. Пиесата има класическа структура, комедия на ситуациите, където очевидната грешка поражда много смях. Ние с Асен Лозанов играем двама приятели актьори, които не са много добри актьори и имат проблеми в кариерата. Отишли са на турне в Америка. Те са англичани, на които не им провървява. Тръгват да се прибират и моят герой  - Лео Кларк, /клаксон прекъсва разговора/ прочита във вестника точно на гарата, преди да си замине, обява от местна заможна дама, богата жена, която е на смъртно легло и иска да завещае цялото си богатство на двете си племенници, които не е виждала от малки. На моя герой му хрумва и споделя с героя на Асен Лозанов - Джейк Гейбъл, че ние трябва да се преобразим на тези племеннички. Да се преоблечем като жени, за да отидем в имението и да вземем тези пари.
- Как се чувствате с тези женски дрехи?
Много е смешно и същевременно готино да се играе. Ние сме в рокли, с перуки, с грим, с обувки на ток. Интересно е за игра, защото ние играем и двойна игра. Пред другите в имението сме жени. Като останем насаме, се преобличаме като мъже. Имаме и други занимания, които са не по-малко забавни. После пак се преобличаме и се получава една много интересна игра, която предизвиква много смях. Накрая пиесата завършва с хепиенд, има щастлив край. Намираме любовта, вече парите нямат значение, любовта е важна. Цялото това време е изпълнено с много комедийни ситуации.
- Оказва се, че непрекъснато сте на педал, както и в момента на това интервю. Зает сте много. Къде се чувствате най-добре - в театъра, в киното или на телевизионния  екран?
В киното нямам много опит. В театъра се чувствам най-добре. Това е мястото, което съм избрал и със сърцето, и с ума си, да бъда там, да работя там. Телевизията, разбира се, е прекрасно място по своему. Там се научават други неща, работата  е по-различна. На двете места се чувствам прекрасно, но сцената е моето място.
Къде другаде играете, освен под шапката на ДТ ”Адриана Будевска”? В коя роля сте в кожата си?
Играя в Малък градски театър „Зад канала”. Всъщност, аз там изгрях като звезда. Работя там вече девет години. Играя и в Театрално - музикален център – Разград. Там влизам в три постановки. Всички роли си ги харесвам. Не мога да кажа коя ми е любима. Играя  Молиер в ”Скъперникът” - висока комедия на Лили Абаджиева. Играя в постановка на Мариус Куркински  - „Лодка в гората”, „Балкански синдром”. „Горката Франция”- френска комедия, още една френска - „Досадникът”. Различни са представленията и навсякъде се чувствам добре.
- В театъра играете комедии, а в телевизията Ви се налага да сте сериозен. Журналистически да подхождате към предаването, към темите. Удава ли Ви се?
Да, разбира се, не съм учил за това, не съм журналист в никакъв случай. Журналистическата професия е нещо изключително сериозно и сложно. Когато се налага да подхождам по-сериозно, се уча. Гледам Деси /Десислава Стоянова/. Тя е професионален журналист. Гледам и други колеги. Както се казва, на положение съм. Къде се получава, къде – не. Но щом предаването се гледа толкова години, от толкова много хора, явно вървят нещата.
- Как Ви се отразяват новините - добрите, лошите, фалшивите новини. Докосват ли Ви?
Да, докосват ме. Особено новините, свързани с хора пострадали, хора в нищета. Тежките новини.Това няма как да не се отрази на всеки един нормален човек. Със забавните и ние се смеем, а фалшивите  - и с тях се смеем. Те са пародия на журналистически труд. Емоциите са много големи в телевизията.
- В събота гледах „Търси се” - едно предаване на БТВ с  Ваше участие. Купили сте си италиански матрак, разбрах…
Италианският матрак е прекрасен. Той е много удобен и съм много щастлив, че си го купих. Там се надявам да си направим второто дете. Матракът е специално за момче .
- Може ли да се каже, че сте син на майка си? Усещате ли се под крилото на Катерина Евро?
Разбира се, все пак тя ми е майка. Прекрасно е да си син на тази изключителна жена. Изпълнена е с най-различни качества. Но никога не съм се чувствал в сянката на майка си. Не е нещо, което ме притиска, да ме подтиска. Напротив, много самостоятелно си върша моята работа. Аз съм поел нещата в свои ръце, за да нямам такива комплекси. И всъщност никога не съм ги имал.
- Като млад човек, решил да остане в България, какво искате за семейството, за децата си? Какво да се случи?
Ох, не знам. Иска ми се по някакъв начин  да се мисли за общото благо - било от страна на политиците, било от обществото. Да се пази повече материалното, всичко си е наше. Защото няма респект към общото, към благото, което имаме. Иска ми се да не се крадат толкова пари, за да има възможност да се използват  по предназначение. Иска ми се малко по-задружно да живеем като българи и да го правим за нас, а не всеки за себе си. Ако това може да се случи, би било много хубаво.
Снимка:ploshtadslaveikov.com

Коментирайте
Подобни новини
Христо Павлов, председател на ОбС Ген.Тошево: Надявам се да не разочаровам никого въпреки младостта си
Христо Павлов, председател на ОбС Ген.Тошево: Надявам се да не разочаровам никого въпреки младостта си
Инж. Петър Калчев: Чудя се защо ни наказват, след  като само си правят експерименти  с ВиК-Добрич
Инж. Петър Калчев: Чудя се защо ни наказват, след като само си правят експерименти с ВиК-Добрич
Инж. Димитър Радушев: Състоянието на ВиК-Добрич, се движи в една спирала на финансова загуба
Инж. Димитър Радушев: Състоянието на ВиК-Добрич, се движи в една спирала на финансова загуба
Ема Георгиева на 80: Аз съм в категорията „Хора без възраст”
Ема Георгиева на 80: Аз съм в категорията „Хора без възраст”



Яндекс.Метрика