Апетитът за овладяване на правосъдието се изостри

Текстът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието е на "Дневник".
За да става по-добър животът в България трябва да има среда, която да позволява или насърчава това развитие. За добрия лекар – добро образование, добро медицинско оборудване, добро заплащане – за всеки един поотделно, за отделните екипи, после отделенията и така докато се подобри цялата система. Когато боледува отделният човек, индивидуалната намеса е достатъчна. Но когато боледува обществото, трябва повсеместно лечение на нравите. А това означава отстояване на представите ни за добро, "изправяне" на поведението на тези, които са го нарушили и поддържане и подобряване на цялостното състояние (идеално такова няма). Тази грижа се пада на правосъдието – системата за обществено и държавно здраве.
Но за да работи тази система сравнително добре, отново достигаме до въпроса – създадена ли е добра среда за работа? Винаги, когато подочуете, че се променя нещо там по съдебната власт (често законът с това наименование), значи някой се стреми да измени средата. А през последните повече от 10 години тя е твърде динамична, направо сеизмично непредвидима, а това не е добре. От приемането на действащия Закон за съдебната власт през 2007 г. той не е изменян само през 2010 г. Представяте ли си лекар, който лекува при постоянно променящи се, невинаги към по-добро, условия за труд. Сега си представете съдия, който правораздава при постоянно променящи се правила за делата и постоянно променящи се условия за собствения си статус. И в двата случая изходът е поне непредсказуем или клонящ към недобър.
През 2016 г., като продължение на конституционната реформа от 2015 г., са приети редица изменения в Закона за съдебната власт. Изцяло се променя моделът на периодично оценяване на съдиите, прокурорите и следователите; на конкурсите за повишаване; на системата за дисциплинарно наказване. Всичко това е с цел да се създадат по-високи стандарти и единна практика по прилагане на закона, за да се създаде предвидима и сигурна среда за работа на магистратите, а оттам - и по-предвидимо правосъдие. Да, поредният етап от изморително дългогодишната съдебна реформа събира оценки от частичен успех до значителен неуспех. Но преди да измине и година от приетото, започват действията по обезсилване. От своя страна това означава, че с реформите от 2016 г. се случва нещо значимо, което тревожи апетитите към овладяване на правосъдието на политически и икономически кръгове, сарайчета, патриотчета и партии за уж европейско развитие.
Обезсилването приема две форми. Първата е останалият политически обвързан Висш съдебен съвет (ВСС) се заема с прилагането на закона по начин, който да сведе до абсурд замисъла му. Това, което мнозинствата и в предишния, и в настоящия ВСС не успяха да свършат, депутатите подеха и довършиха, което е втората му форма. На първо място се погрижиха да уредят сериозни кариерни бонуси на членовете от ВСС, да върнат по-лесен режим за командироване на съдии и прокурори да прекроят мандата на главния съдебен инспектор с цел по-лесното му заемане от приближени до тях лица.
И така, за 3 години от пакета промени през 2016 г. до юли 2019 г. Законът за съдебната власт се променя "само" 17 пъти, като се запазва традицията най-съществените въпроси да се преустройват в разгара на лятото, в кратки срокове и чрез заседания до късните часове на нощта.
Още от dnevnik.bg

Коментирайте