От 11 май 2006 година в България официално се чества Ден на библиотекаря. Повод е празникът на Св. Св. Кирил и Методий. Денят на създателите на славянската азбука, бил отбелязван като църковен празник още преди XII век. Той се превръща и в Ден на библиотекаря.
От самото си зараждане в древността до днес библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които да им служат с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството.
В Народно читалище „Йордан Йовков-1870“- Добрич срещаме един от дългогодишните библиотекари Пенка Димитрова. От 1979 година тя поема пътя си с книгите и до ден днешен за нея книгата и словото са нещо много важно. В читалищната библиотека е от 1988 година. „Книгата е спътник в живота ми , аз без книжки не мога да живея, казва Димитрова. Според нея един библиотекар трябва да е много информиран. Да мисли и да реагира бързо. Максимално бързо да отговарят на търсенето от страна на читателите.
Мощното навлизане на технологиите са огромно предизвикателство пред библиотекарите изтъква, Пенка Димитрова. Технологиите са помощник, но и съперник на книжовниците. Книгите си остават първоизточник и точна информация , убедена е библиотекарката. В читалищната библиотека се съхраняват над 180 хиляди това. Добре организирани са заемна за възрастни и детска заемна. За момента читалнята не се ползва с оглед на противоепидемичните мерки. Интересът към книгите обаче е съпътствал застоя у дома в по-голяма степен.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
От самото си зараждане в древността до днес библиотеките са оцелели, защото винаги е имало личности, които да им служат с мисия за опазване и пренасяне на знанието във вечността, личности – пазители и разпространители на най-голямата сила за прогреса на човечеството.
В Народно читалище „Йордан Йовков-1870“- Добрич срещаме един от дългогодишните библиотекари Пенка Димитрова. От 1979 година тя поема пътя си с книгите и до ден днешен за нея книгата и словото са нещо много важно. В читалищната библиотека е от 1988 година. „Книгата е спътник в живота ми , аз без книжки не мога да живея, казва Димитрова. Според нея един библиотекар трябва да е много информиран. Да мисли и да реагира бързо. Максимално бързо да отговарят на търсенето от страна на читателите.
Мощното навлизане на технологиите са огромно предизвикателство пред библиотекарите изтъква, Пенка Димитрова. Технологиите са помощник, но и съперник на книжовниците. Книгите си остават първоизточник и точна информация , убедена е библиотекарката. В читалищната библиотека се съхраняват над 180 хиляди това. Добре организирани са заемна за възрастни и детска заемна. За момента читалнята не се ползва с оглед на противоепидемичните мерки. Интересът към книгите обаче е съпътствал застоя у дома в по-голяма степен.
Репортаж на Севдалина Сарандева и Стефан Калев