Боян Плачков: За да се наречеш журналист, трябва да си изключително коректен, интелигентен

Боян Плачков е роден през 1983 година в Добрич. Завършил е Езикова гимназия „Гео Милев”, след което журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Работи в БНТ, в момента е главен редактор на предаването на Ути Бъчваров „Животът е вкусен”.
Боян живее в столицата и неотдавна се сдоби с нов апартамент. Целият екип на Ути Бъчваров му направи голяма изненада и новодомско парти. Плачков първи получи и новата книга „100 семейни рецепти с Ути Бъчваров”, чиято премиера беше преди дни в София. 
Първите стъпки на Боян Плачков в журналистиката са в местните електронни медии в родния град. Боян е познат на публиката в Добрич и като водещ на младежкия поп-рок конкурс „Сарандев”.
 
- Бояне, доволен ли си, че завърши точно журналистика? Можеше ли да тръгнеш по друга пътека? 
Да, доволен съм, че завърших журналистика. Защото в годините, в които това се случи, нашата образователна система все още даваше адекватни знания. Макар че днес аз не бих се нарекъл журналист. Аз се занимавам с шоу, а не с новини и публицистика. Много ми помага и богатата обща култура, която дава Софийският университет.
А колкото до втората част от въпроса – преди години ми се искаше и си мислех, че трябва да тръгна по друг път. Но често в живота това, от което човек има нужда, и това, което му се иска, са две различни неща.
- Как се подреди кариерата ти? Лесно ли е да се утвърдиш в медия като БНТ?
БНТ беше началото на моя трудов път. Но, ако мога така да кажа, в сериозната журналистика. А за начало на моята кариера ще спомена родния ми любим град Добрич, където още като ученик започнах работа в тогавашната телевизия. Правехме младежко музикално предаване. След това натрупах опит и в едно от местните радиа, и логично последва пътят към Софийски университет.
Като студент работих в едно списание. Но първата си заплата като журналист получих в БНТ, след като научната ми ръководителка при дипломирането ме препоръча на покойния вече Александър Авджиев. При него бях репортер, учех се на занаята, както се казва. Той обичаше да дава път на младите и много съм научил от него. След няколко мои телевизионни изяви, ме поканиха от друга редакция на БНТ, заедно с една колежка, да станем водещи на младежкото образователно предаване „В час ли си?”. Това бяха страхотни две години. Много се забавлявахме,  в един момент дори се почувствахме звезди (смее се). Започнаха младите хора около училищата да ни разпознават.
- А сега вкусен ли е животът с Ути Бъчваров?
Изключително вкусен! Не съм очаквал и не съм правил планове, че такова нещо може да ми се случи. В прекия смисъл на въпроса – качих точно 25 килограма, откакто работя с Ути през последните три години. В преносния – е още по-вкусно, защото той е изключително ерудирана личност и научавам много от него. Обогатява ме в чисто личен план. Чрез неговите очи, чрез неговите разкази и преживявания, аз успявам да видя и опозная България по един нов начин.
- Кое е най-вкусното, което си ял при Ути?
Невъзможно е да кажа. Вкусовете при него постоянно се надграждат. Той работи в много посоки, с изключение на сладкарството. Но кулинарията е един огромен, необятен свят. Няма как човек да е специалист по всичко. Може би, едно от най-вкусните неща, които съм ял, или по-скоро едно от любимите ми, са рибите и морските дарове, които Ути приготвя. Едва ли ще изненадам някого, че той е изключителен в приготвянето на месо и риба. Сега се сещам за едно предаване, в което заедно с шеф Джей Макарти от САЩ представихме американското говеждо. Двамата приготвиха уникални стекове, като тези на Ути бяха по-вкусни.
- Може ли кухнята без месо?
Кухнята без месо не е невъзможна. Но е много по-богата, пъстра и вкусна с месо. Всеки има право на избор. Защото, както и ние казваме – животът е вкусен и това зависи само от нас. Но всеки има различна формула за това. И веганите, и вегетарианците имат различни начини, по които си набавят всичко необходимо за организма.
За мен обаче месото е основна част от моя вкусен живот. Не мога без месо.
- Отново бих искала да се върнем към началото на разговора. Напоследък журналистите отнасят доста критики. Как мислиш добра ли е журналистиката в българските медии?
Макар че това ми е образованието, мога да изкажа мнение за българската журналистика единствено като зрител. Тъй като не смятам себе си за достатъчно компетентен и както вече казах – не мога да се нарека журналист. Александър Авджиев ни даде такова възпитание и ни научи, че, за да се наречеш журналист, трябва да си изключително коректен, интелигентен и най-вече да проверяваш адекватно информацията, с която работиш.  
Не смятам, че колегите с нещо злоупотребяват, прекаляват или че не се опитват да си вършат адекватно работата. Но, за съжаление, наблюдавам, чисто като зрител, неприятни тенденции в медиите и особено в новинарските емисии. Добрата новина – не е новина, а се превърна в популизъм. Все повече се търсят скандалите, грозното, онова, което ще даде по-голям рейтинг.
Дори и онези, които все пак опитват да вкарат в програмата си някакъв позитивизъм, изглеждат адски лековато. А и почти винаги добрите новини са премесени с някаква тъжна история.
Затова и нямам никакво намерение да се връщам към този тип журналистика. Чувствам се на мястото си в момента. Благодарен съм на съдбата, че преди три години имах щастието да попадна в екипа на Ути. Плановете ми са свързани с това да правим все по-добър продукт, да реализираме нови проекти. Ути е необятна вселена. За мен той наистина е по-голям от живота, макар това да е клише. 

Коментирайте