Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път

25.07.2019 г. 11:05:05 ч.
/
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Бриджит и Маркъс Нюел са от Ирландия, но преди пет години решават да напуснат родното си място и да се установят да живеят в добричкото село Владимирово. За първи път идват в България преди 15 години и страната ни ги очарова до степен, в която не се колебаят да оставят всичко в Ирландия и да си купят къща в селото. Днес те се чувстват напълно интегрирани в местната общност. Радват се на спокойствието и природата и са намерили своята формула за щастие. Връщат се в родната Ирландия няколко пъти през годината, за да се видят със своите близки, но са категорични, че животът оттук нататък е в България.  Бриджит  открива за себе си и красотата на българската народна песен, както и ритъма на фолклорните ни танци. Тя с радост се включва в певческата група към читалището в село Владимирово. Тази година е било и нейното първо участие на събора в Дебрене. С лекота запява и любимата си българска народна песен „Божур”, а неравноделният такт на народните ни танци също и се отдава без проблем. Част от свободното си време запълва и с рисуване. Нейно дело е пано, красящо читалищната сцена.
„Бриджит се вписа много добре в нашия колектив”, разказва читалищният секретар Антоанета Стамова. „В селото има пенсионерски клуб, в който жените се събират. Тя посещаваше този клуб и там се срещнахме с нея. Много ни допадна като човек. Видяхме нейното желание да бъде приобщена. Поканихме я в певческата група и тя се съгласи, а по-късно се включи и в танците.  Бриджит е много амбициозен човек. За първи път тази година се яви с групата и на събора в село Дебрене. Като изпълнител е емоционална и изразителна в изпълнението на песните. В началото, когато започна да изучава българските танци, разучаваше танца допълнително в дома си. Ние сме малък колектив, а тя винаги е душата на компанията. Много си я обичаме”, сподели Антоанета Стамова.

 
- Г-жо Нюел, какво Ви доведе в България? Как попаднахте в село Владимирово?
Преди 15 години бяхме на почивка в България и с кола обикаляхме из страната. Така попаднахме в село Владимирово и на мен ми хареса. Аз съм учител по професия и работата ми бе много изтощителна. Когато трябваше да се пенсионирам, с Маркъс решихме да дойдем в България. Тук е много  хубаво. Има четири сезона, няма  дъжд. Хората се отнасят много добре с мен, имам много приятелки.
- Как Ви посрещнаха в началото?
В началото не говорех български и ми беше трудно да разговарям с моите съседи. Постепенно започнах да уча езика. Но хората тук са много добри и ми помагат.
- Как минават дните Ви?
Маркъс има работа в градината. Аз имам много сериозна алергия към мотиката (смее се). Предпочитам да си почивам.
- Интересно е как попаднахте в певческата група?
Маргарита, която работи в магазина, ми предложи да се включа във фолклорната група, която функционира към читалището. Като дойдох тук, чух  българските народни песни и с помощта на останалите жени постепенно свикнах.
- Как се справяте с неравноделния ритъм на българските народни танци?
О, трудно. В Ирландия тактът е друг, а тук е различно. Обичам българските танци, защото са много елегантни, различни са от ирландските.
- Как се вписва Ирландия в живота Ви тук?
Връщам се в Ирландия три пъти в годината. Там живеят моята дъщеря, както и моите братовчеди.  Поддържаме контакт и чрез скайп връзка, но никой от тях не проявява желание да дойде да живее тук. Предпочитат само през ваканцията.
А аз харесвам българската култура. Тя е много стара и много интересна за мен, както и хората тук. Харесвам българските кюфтета и кебапчета.
Аз живея тук и ще умра тук. България е моето място сега.
- Каква е разликата между българската и ирландската култура?
Проблемите, които в момента се срещат в България, бяха актуални за Ирландия преди 30 години. Тогава  много млади хора напуснаха страната и заминаха за Англия или Америка. Това се наблюдава в момента в България. Младите търсят реализация и живот извън страната. Сега в Ирландия има работа, има пари, но няма време за живот. Прави ми впечатление, че тук фолклорът живее в сърцата на хората.
 - Българските села са обезлюдени. Какво е състоянието на ирландските села?
В Ирландия хората се връщат в селата. И това ще се случи в България. Но трябва време, може би, 20 години. Когато човек е млад той търси приключения, пари, търси възможност за тяхната печалба. Ето, село Владимирово е много голямо, има много къщи, които са изоставени, но има и такива, които се ремонтират. Собствениците им живеят в Добрич или Варна, но през лятото се завръщат  тук. Има и такива случаи, в които наистина няма хора.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика