Българите под 6 млн. през 2040 г. според най-мрачния сценарий

Населението на България намалява с бързи темпове, като най-вероятно ще падне до 6,52 млн. през 2040 г. Това е заключението от проучване на екип от Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) при БАН.
В песимистичния вариант се прогнозират 5,86 млн., ако не се предприемат спешни действия. Но при надпартиен консенсус и реализация на ред препоръки след 20 г. може населението у нас да наброява 6,75 млн. души.
Трендът при всички случаи е надолу, но не това е новината. Трябва да се говори за мерките за преодоляване на негативните демографски тенденции, заяви при представянето на проекта директорът на института проф. Антоанета Христова. Изготвянето му е възложено от Министерския съвет, а работата продължила година и половина. Експертите предлагат 3 симулационни варианта с над 200 мерки за действие, като от това колко и как бъдат изпълнени, зависят крайните резултати.
Икономиката е ключова за решаване на демографските проблеми, както и повишаването на качеството на живот и по-ефективното управление на работната сила. Акцент е поставен и върху хората над 50 г., при които въпреки активните емиграционни процеси се наблюдава обратна тенденция на завръщане в България. Ще продължава да се увеличава и делът на хората над 65 г.
За тях са нужни специални политики, за да запазят капацитета си и да останат максимално дълго на пазара на труда, обясни проф. Христова.
Обратно на очакванията, раждаемостта не е ключ към решаване на демографските проблеми, допълни още тя. По думите й сега една жена в детеродна възраст ражда по 1,5 деца, а към 2040 г. прогнозата е да се повиши до 1,8. Но не това е “ключът към промяната”. Раждаемостта у нас може да се повиши от завръщането на българите, отишли в чужбина след 1989 г., допълни тя.
Безплатни учебници и помагала, храна и извънкласни занимания по спорт, чужди езици и изкуства за учениците, лекарства за децата, безплатни прегледи за бременни, вдигане на детските надбавки. Това са основните искания, посочени от родителите. Като допълнителни мерки за подобряване на семейната политика се предлагат компенсаторни суми, ако детето не е прието в ясла или градина, които да отиват за родителски кооперативи и почасови услуги, лицензиране на гледаческите услуги, гъвкаво работно време и отложено ползване на платения отпуск за отглеждане на дете до 8 г., посочи проф. Татяна Коцева.
Средната заплата в България е 6 пъти по-ниска от тази в ЕС и при двата пола. Това заяви проф. Кремена Борисова при представянето на проекта с мерки за справяне с демографската криза.
Освен ниското заплащане лошите условия на труд и липсата на сигурност за и на работното място са другите причини много млади хора да търсят реализация в чужбина. Процентът на заети у нас е под средното за Европа. В същото време от хората в трудоспособна възраст около 1/3 са извън пазара на труда, а близо 80% от тях заявяват, че не желаят да работят.
Големите дисбаланси в страната, породени от вътрешната миграция, също създават проблеми, обясни доц. Спас Ташев. Те могат да се преборят чрез създаване на индустриални паркове, развиване на устойчива икономика и разкриване на нови работни места.
За да се върнат младите в България, се предлага още и признаване на придобитите в чужбина образователни и квалификационни степени.

Коментирайте