Главният прокурор Сотир Цацаров се обяви против законовите промени, с които може да получи право да спира частни сделки без съдебен контрол за срок до 48 часа. Това се разбира от съобщение на прокуратурата, след като тази сутрин Цацаров се е срещнал с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет, където двамата са обсъдили законодателните инициативи на ГЕРБ от миналата седмица. Цацаров се обявява и против предвиденото правомощие прокурори да може да обжалват съдебни актове, засягащи имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на граждани, ползващи се от особена закрила на закона, дори когато не са участвали в производството, в което актът е постановен. В петък от изказване на Цветан Цветанов в парламента се разбра, че поправките са били съгласувани с премиера.
Възможността главният прокурор да може да спира сделки за до 48 часа бе оттеглена от проекта за наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), но ГЕРБ дадоха заявка да опитат да я прокарат в Закона за съдебната власт чрез поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Сега главният прокурор е определил това предложение като "обикновен политически популизъм" и "крайно неприемливо".
"То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе Закон за изменение и допълнение на ГПК. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата, и то в изключителни случаи", е изтъкнал Цацаров. Тази сутрин и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е вносител на предложенията, обяви, че се обмисля възможност извънредните правомощия да се дадат не на главния прокурор, а на финансовия министър. Все пак от съобщението на прокуратурата се разбира, че Цацаров няма против да му се дадат извънредни правомощия, но не в гражданското правораздаване.
"Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи", се казва в съобщението.
За другите законови поправки, които дават на обвинението право да започва или влиза в граждански производства в интерес на държавата, се посочва, че те на практика възстановяват нейни правомощия отпреди 1998 година.
"Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това дали прокуратурата има необходимите "капацитет и интегритет" да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм. Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", се казва в съобщението.
Цацаров изтъква, че и сега действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, представляващи държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. "Конкретният повод (сделките "за едно евро") не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения", се казва в позицията на главния прокурор. Той посочва, че държавното обвинение има право да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата.
"Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата (и само на нея)", се казва в съобщението.
Възможността главният прокурор да може да спира сделки за до 48 часа бе оттеглена от проекта за наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), но ГЕРБ дадоха заявка да опитат да я прокарат в Закона за съдебната власт чрез поправки в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Сега главният прокурор е определил това предложение като "обикновен политически популизъм" и "крайно неприемливо".
"То крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците далеч по-големи от тези, които могат да възникнат с коментирания по-горе Закон за изменение и допълнение на ГПК. Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата, и то в изключителни случаи", е изтъкнал Цацаров. Тази сутрин и председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, който е вносител на предложенията, обяви, че се обмисля възможност извънредните правомощия да се дадат не на главния прокурор, а на финансовия министър. Все пак от съобщението на прокуратурата се разбира, че Цацаров няма против да му се дадат извънредни правомощия, но не в гражданското правораздаване.
"Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу изпирането на пари, но не и в други случаи", се казва в съобщението.
За другите законови поправки, които дават на обвинението право да започва или влиза в граждански производства в интерес на държавата, се посочва, че те на практика възстановяват нейни правомощия отпреди 1998 година.
"Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това дали прокуратурата има необходимите "капацитет и интегритет" да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм. Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частно-правни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", се казва в съобщението.
Цацаров изтъква, че и сега действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти, представляващи държавна собственост – от министъра на регионалното развитие и благоустройството. "Конкретният повод (сделките "за едно евро") не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения", се казва в позицията на главния прокурор. Той посочва, че държавното обвинение има право да претендира мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата.
"Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес. Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата (и само на нея)", се казва в съобщението.
Снимка:sbj-bg.eu
Източник:Dnevnik.bg