Чавдар Генов: Летял съм почти до всяка точка на света, но в Балчик е най-красиво

06.04.2016 г. 14:44:33 ч.
/
Чавдар Генов: Летял съм почти до всяка точка на света, но в Балчик е най-красиво
Чавдар  Генов е от Добрич. Завършил е Математическата гимназия „Иван Вазов” и Военно въздушното училище в  Долна Митрополия. В момента е  капитан на Боинг 777. Лети за чуждестранна авиокомпания. Зад гърба си има 35 години стаж като пилот и 19 000 летателни часа. Той твърди, че въпреки професията, която упражнява, е повече здраво стъпил на земята. Но… „когато си във въздуха, си във въздуха, когато си на земята, си на земята.” Според него, самолетът е най-надеждният транспорт в 21-и век, въпреки фаталните случай, на които сме свидетели. Защо? Ще разберете от интервюто с него.
- Пилотирате Боинг 777, един от най-големите самолети, какво е чувството?
Той не е най-големият самолет, но пък е най-големият от самолетите с два двигателя. С четири двигателя най-голям е Еърбъс 380, от самолетите с два – Боинг 777.
- Да се върнем назад във времето, за да разберем кой запали искрата към професията у Вас, кой беше първият самолет, на който се качихте? Коя беше първата Ви дестинация?
Първият самолет, на който съм летял, е чешкият ИЛ 29. Използваше се за обучението на военни пилоти и гражданска авиация до преди 15 години, но училището в Долна Митрополия вече не съществува. Годината бе 1981, месецът август. Тогава не бях пилот, а щурман.
Нямам друг спомен, освен един - винаги съм искал да стана пилот. Още от много малък. Факт е, че съм израснал в семейство на пилот. Винаги ми е било интересно. Баща ми се стремеше да не влияе на моето решение, защото  тази професия, ако не я обичаш и не я мечтаеш, а друг ти представи мечтата, нямаш шансове. Тя изисква много саможертва и ако желанието не е твое лично, в един момент може да се окаже, че професията не ти харесва. Години, след като вече бях станал професионален пилот, съм разговарял с баща си и той каза, че е много важно да не се вменява на едно дете избор на професия. Моят баща никога не е оказвал влияние върху моето решение. Майка ми беше тази, която смяташе, че един пилот у дома стига.
- Поддържате ли тезата, че този вид транспорт продължава да бъде един от най-сигурните в 21-и век? От какво зависи сигурността на един полет?
Поддържам я, да. Въпреки последните случки, авиацията все още е най-сигурният начин на транспорт. Поради една проста причина. Самолетите са много големи и возят по 300-400 пътника. Изчисленията, свързани с  мрачната статистика, са направени процентно, на базата на това, колко пътници са превозени и колко са фаталните случаи. По тази статистика авиацията е най-сигурният транспорт. Много са факторите, които влияят на сигурността на полета, като време, самолет, летище и разбира се –човешки фактор. Преди години основен фактор бе техническата изправност на самолета, но след повече от 100 години авиация, самолетите вече са много надеждни и по-голям фактор за катастрофите е човешкият. Ние сме хора, не машини. Надеждността на една машина може да бъде надградена технически, докато при човека това става с обучение и тренировки.  Преди години в България един от изпитите за постъпване във военното училище в Долна Митрополия беше дълъг тридневен психологически изпит, който се провеждаше от различни лекари. Решаваха се тестове с над 350 въпроса, насочени към авиацията. По този начин имаше гаранция. Днес много авиокомпании въвеждат подобни проверки един или два пъти годишно. Авиокомпанията, за която аз работя, прави такива психо проверки един път в годината, а за пилотите над 50 години –два пъти.   
Другата най-добра превенция е постоянното наблюдение на колегата, защо пилотите сме двама души. Ако видиш нещо нередно, трябва да реагираш.
Подготовката за самия полет е два вида – предварителна и предполетна. Предварителната подготовка е за пилота и тя се извършва самостоятелно. Отнася се предимно до нови маршрути и летища. В света има летища, които изискват допълнителна тренировка и въздушните оператори осигуряват тренажор за такава. Такива летища са Катманду, Богота и София и други. Това са летища, които са разположени между две планини. Има и маршрути, които изискват предварителна подготовка и допълнителна тренировка. Това са такива над Северния полюс, в района на южния Индийски океан, територии над вода, в близост до които няма  летище. Следващата част е предполетната. Тя включва времето по маршрута, турболенции, проверка на специфични  атмосферни условия и други.
- Имате ли страхове? Има ли случаи, в които Ви избива студена пот на челото?
Страхове - не. Във въздуха няма място за нещо такова. Има различни ситуации и задача на пилота е да вземе най-правилно решение, това с най-малък риск. След кацане - това вече е друг въпрос.
Има едно неписано правило, че пилотът не бива да допуска никаква емоция да влияе на работата му. Допусне ли емоцията да вземе връх, е много по-близо до катастрофа. Всичко в самолета са строго определени и подредени действия, няма място за емоция.
Имам много колеги, които спазват това правило и на земята, но при мен не е така – на земята съм доста емоционален.
- Имате ли случай, в които Ви се е налагало да кацнете аварийно? 
Имам един случай. Преди много години, повече от 15 години, когато работех за авиокомпания на остров Мавриций. Тогава имахме случай на пътник в самолета, който получи сърдечен пристъп. Нямаше лекар на борда, което наложи най-бързо кацане и в онзи случай това беше летището в Рим. Кацнахме 20 минути след неговия пристъп, но за съжаление, човекът почина. Беше над 90-годишен.
- Пътят в дадена дестинация, винаги един и същ ли е?
За всеки един полет маршрутите почти винаги са различни. Със сегашните средства, по време на планирането, се избира най-малкият риск. Това се  прави от компютърни системи. Те избират най-правилният път за маршрута.  Най-малко насрещен вятър, най-малко турболенция, най-малко заобикаляния на опасни атмосферни точки по маршрута.
Ние като пилоти също можем да променяме височина, вляво, вдясно, като предварително искаме разрешение от наземния контрол.
- Някой предупреждава ли пилотите за турболенциите?
По време на  предполетната подготовка можем да узнаем къде са турболенциите. Класификацията им е леки, средни и силни.
Още преди полет се опитваме да избегнем всички опасни зони с турболенция от средно ниво и нагоре. По време на полет имаме начин за комуникация пилот с пилот. Ако някой е пред нас и е изпитал турболенция, ние започваме да подготвяме пътниците или ако има начин, да променим леко маршрута.
Наземният контрол също ни съобщава за опасни явления на база на сателитните наблюдения.
Има обаче и неочаквани турболенции, които не могат да се предвидят. Те се провокират от други самолети. Когато самолетът лети, той прави едни „смерчове” зад крилата и колкото е по-голям, те са толкова по-силни, но са мимолетни и преминават много бързо.
- Посрещали ли сте Нова година във въздуха?
Да. Налагало ми се е. Мисля, че два пъти. Преди време, когато работех за „Балкан” на 30-ти и 31-ви нямаше полети, но нещата вече са различни. Колкото и да не ви се вярва, оказва се, че много хора пътуват навръх Нова година и посрещат празника във въздуха.
- Най-отдалечената точка до която сте летял?
 Остров Фиджи в Тихия океан, през 1995 година.
- Най-красивото място?
Освен България, остров Мавриций. Най-красивото е България и Балчик. Има хора, които искат да живеят другаде, аз искам да живея тук.
Бил съм почти във всяка точка на земното кълбо, с изключение на Южна Америка и съм категоричен, че България е най-красива. 
- Вярващ човек ли сте?
Вярвам в нещо мое си, но не религиозно. Вярвам, че има нещо, че има някакъв смисъл в съществуването ни и на света като цяло.
- До кога ще летите?
Докато мога. След определена възраст става по-трудно, но докато мога ще летя. 

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика