Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани

18.04.2018 г. 10:27:18 ч.
/
Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани
Д-р Ивайло Петев завършва „Медицина” през 2005 година в МУ- София, и решава да упражнява професията си в родния град. Той е един от любимите акушер–гинеколози на много майки, които са раждали децата си при него. В знак на благодарност за неговата всеотдайност и внимание, миналата година те решават да го изненадат приятно. Подготвят и му подаряват огромен колаж със снимки на над 100 бебета,  изплакали в неговите ръце.
 
- Д-р Петев, предпочетохте Добрич за своята реализация…
Върнах се в Добрич. Да останеш в по-голям град има своите плюсове, но има и своите минуси. Когато аз завърших през 2005 година, никой никъде не назначаваше лекари. Беше трудно да започнеш работа. Добрич ми даде тази възможност. Тогава имаше една порочна и парадоксална практика на доброволчество. Ходиш на работа, без да ти плащат, без да те назначават, докато придобиеш специалност. А тук работех и ми плащаха.
- Фактът, че майка Ви е лекар, повлия ли ?
Да, определено. Това улесни много избора ми, както и старта ми. И в медицината, както и при други професии, има наследственост. Родителят помага, както и аз бих помогнал на моите деца, ако поемат по този  път.
- И изборът на специалност ли беше повлиян от Вашата майка?
Никога не съм се виждал като лекар със слушалка. Моята специалност е хирургична. Допадна ми. А и това беше нещото, което бях виждал. Със сигурност това, че майка ми е акушер-гинеколог, е повлияло. Нямам идея какво ме накара да направя  точно този избор, но съм щастлив с него.
- Повече акушер ли сте, или гинеколог?
Повече акушер. Работата ми е свързана повече с бременни и раждания. Гинекологичната част в моята практика е малко повече от 1/3. Това е стечение на обстоятелствата. В града повечето работа е свързана с бременните жени. Ще ми се да е повече гинекологията, защото там има плановост, не ставаш през нощта… Може би, след време нещата ще се променят.
- Как си обяснявате факта, че станахте любим на толкова много майки? Миналата година те Ви изненадаха много приятно…
Да, много се бяха постарали. Нищо подобно не се беше случвало в нашия град. Бях поласкан, горд и приятно изненадан.  Естествен акт на благодарност. Изненада ме тази постъпка, защото сме свикнали лекарите непрекъснато да бъдат оплювани. А тук се бяха събрали толкова много майки. Днес отношението към лекарите е като към политиците. Няма харесвани политици. Няма и харесвани лекари. Но, като че ли нещата тръгнаха в друга посока, малко по-добра. Сякаш ние станахме по-човечни, а пациентите по-разбрани. За съжаление, грешки се случват. Неприятното е, че става въпрос за здравето на хората. Пациентите не разбират, че понякога нашата професия не е математика. Много често нещата са строго индивидуални. Това трудно се разбира от пациента.
- Обвиненията към Вас – лекарите, в печалбарство…
Чудесно би било парите, които един лекар печели, да му ги дава болницата или центърът, в който работи. Но, за съжаление, нещата не стоят по този начин. Моята заплата е два пъти минималната заплата. Вземането на специалност ми е отнело 15 години от живота - учене, вземане на специалност.  Може да стане и по-бързо, но, когато аз завърших, нямаше бройки за специализации. Аз чаках три години, което си е загуба на време. Докато не вземеш специалност, не можеш да започнеш да работиш истински. И като вземеш специалност, получаваш 1000 лева. Първият ми фиш за половин бройка беше за 150 лева. Обвиняват ни в печалбарство, защото е трудно да се разбере колко време, труд, учене, усилия ти струва всичко. Аз работя в болнична и извънболнична помощ. Ако болницата ми осигурява стандарта, който в момента ми осигуряват пациентите, то никой лекар не би имал претенция. Лекарският труд се остойностява на 800 лева, със специалност на 1 100 лева бруто… И при цялата тази инвестиция от време, усилия, учене, труд…
- Помните ли първото бебе, което изродихте?
Не. В интерес на истината - не помня. Помня първото раждане, на което присъствах. Бях студент и по време на един летен стаж присъствах на раждане със секцио с майка ми. Стори ми се малко нереално. Стори ми се, че е много бързо и лесно. По-късно разбрах, че това не е така. Когато имаш опит и умения, става бързо и лесно. Когато ги нямаш, не е така.
- Защо акушер-гинеколозите са повече мъже?
Не знам дали е така. Но знам, че това е трудна специалност, когато от една жена се очаква да бъде майка и съпруга. Специалността е много стресогенна, травмираща и изисква доста кураж, което понякога е трудно за една жена. Трудно е да бъдеш майка, специалист. Майка ми беше такава. Знам колко често е отсъствала от дома. Това не е било проблем за мен. Но аз съм само едно дете. Но, ако са две или три? Трудно е. Трябва да избереш едно от двете, защото специалността е обсебваща. Колкото повече  се работи, толкова повече ти се работи. 
- Какво си мислите след всяко раждане?
Ако всичко е наред, в повечето случаи не си мисля нищо. Но, когато си очаквал проблем или пък е имало ситуация, и си успял да се справиш, се чувстваш удовлетворен. Има пациенти, които  чувстваш по-близки от останалите, по една или друга причина. Това е работа. Хубаво е да влагаш емоция, но пък ще бъде много изтощаващо. Това е нещо, което ще ти пречи да вземаш правилните решения. Защото те трябва да се вземат за кратко време, да се реагира бързо и адекватно.
- Коя е подходящата детеродна възраст днес?
Когато  жената се чувства  готова за това. Да, българката  отлага първото раждане, но това се случва не само у нас , а в целия свят. Това е резултат  от еманципацията. Преди 50 години работата на баба ми е била да отгледа майка ми и вуйчо ми. Докато сега нещата не стоят по този начин. Днес за жената не е удовлетворяващо да бъде  само майка, тя иска да има професия. Жените учат. Трудно е да учиш, да вземаш специалност и това налага отлагане.
- А Вие сте баща на две деца и очаквате трето дете. Планирани ли бяха бременностите на съпругата Ви?
Да. И трите. Винаги сме знаели, че ще имаме повече от едно дете. Когато се роди първият ми син, знаехме, че ще имаме още едно дете. След второто раждане знаехме, че ще има и трето. Жена ми е истинският герой в нашето семейство. По-трудно е да гледаш деца, в сравнение с това да работиш. Тя е човекът, който поема основната тежест.
- Колко часа продължава Вашият работен ден?
Нямам фиксирано работно време. Има и фиксирано, но има и извънработно време, от което реално ние печелим. За съжаление, това е така. Работно време от 8 до 5 на мен не ми се е случвало. Времето, в което работим, и това, което ние лекарите получаваме, прави това невъзможно, поне в град като нашия. Трудно постижимо е. Винаги съм искал да имам такова. Но, ако трябва да бъда искрен, на мен ми харесва да работя, да съм ангажиран, зает, да се чувствам необходим. Това ме мотивира. Нямаш ли желание да работиш, липсва ли удовлетворение от работата, тя тежи повече. Когато обаче изпитваш удовлетворение и задоволство от това, което вършиш, работата не тежи чак толкова много.
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Весела Тотева: Истината е нещото, което ни прави свободни и способни да вземаме решения
Весела Тотева: Истината е нещото, което ни прави свободни и способни да вземаме решения



Яндекс.Метрика