Д-р Кремена Митева: Голям писател като Йовков може да вълнува по различен начин в различните епохи

21.11.2016 г. 09:47:07 ч.
/
Д-р Кремена Митева: Голям писател като Йовков може да вълнува по различен начин в различните епохи
- Д-р Митева, прави впечатление, че всяка година поставяте различен акцент в словото си, когато застанете пред паметника на Йордан Йовков...
Действително е много трудно толкова години вече да говорим за Йордан Йовков по различен начин. Стараем се да видим гледни точки, които досега са ни убягвали. И действително през тези няколко минути, изправени пред неговата скулптурна фигура като едни признателни потомци на човек, който е дал много не само на българската литература – той е писател от световна величина, да разкрием такива страни от неговата литературна същност, които, може би, забравяме или подминаваме. Да поставим акценти, които в разговорите си за Йовков обикновено оставяме встрани. Защото има едни утвърдени клишета за неговото творчество и после в ежедневните си общувания с ученици, с друга музейна публика ние се стараем действително да се придържаме към някакъв установен образ. Вероятно се движим в някакво русло. В подобни празнични дни се опитваме да излезем извън него и да кажем нещо по-различно.
- Как е гледал Йовков на семейството си?
За него най-близките хора са били много силно обичани и закриляни. Той е правил всичко възможно, за да се чувстват те сигурни и защитени в уютна обстановка и спокойни за себе си. Имам много житейски факти. Сега няма как да ги споделим всички. Както Деспина посвещава съзнателния си живот на това да бъде вярна спътница на Йовков, да му осигури онази необходима творческа обстановка, за да работи, за да пише, така и Йовков с голяма грижа се е отнасял към своите близки. Много ги е обичал. Разказват невероятни истории особено за любовта към дъщеря му. Казват, че е бил готов на всякакви отстъпки и компромиси пред нея. И рядко са виждали родител, който буквално да обожава детето си.
- Неведнъж сме говорили за рождената дата на писателя. Защо не 9 ноември, а защо 21-ви? Правилно ли е да се отбелязват  и двете?
Въпрос на създадена традиция, тъй като 9 ноември го броят по стария стил, а 21-ви ноември - по нов стил. Когато започнах работа тук - в музея „Йордан Йовков“, вече се беше установила тази традиция в Добруджа. Не само в Добрич, но и в с. Красен, и в гр. Ген. Тошево, и други места, които са пряко свързани с живота и творчеството на писателя, отбелязването на годишнините да става на тази дата. Естествено, когато една традиция е утвърдена, когато хората са приели тази дата, няма смисъл да се правят промени. Тогава ми направи силно впечатление, че в село Жеравна – родното място на Йовков, както и в Сливен, и Котел предпочитат  другата дата – 9 ноември. И това не е отскоро. Имаме информация за събития, които са се случвали още 70-те – 80-те години. За да не се препокриват празниците, в Сливенско са ги правили на 9, а тук - в Добруджа, на 21 ноември. Традицията вече десетилетия продължава. А и няма нищо лошо да се отбелязва не веднъж, а два пъти годишнината.
- Споменахте, че Йовков много е държал на дъщеря си – Елка Йовкова. Любопитно е, че поддържате връзки с внука му Боян Попов. Какво се е случило с Боян?
Йовков има само едно дете – дъщеря му Елка Йовкова. Нейните основни професионални занимания са свързани с работа в националната телевизия. Това е и нейната професия. А Боян Попов – единственият внук на писателя, продължава донякъде тази традиция, защото неговото образование и работа са свързани с националната телевизия. Той е работил като оператор там. Бил е на много горещи репортерски точки, най-често с Иво Инджев. И в Близкия Изток, и на други места. Той с любов говори за своята операторска работа. След промените е ориентиран към други занимания и не работи в тази сфера. Разбира се, ние продължаваме да поддържаме контакти с него. Сътрудничим си, той много ни помага. Освен Елка Йовкова, която е направила едно изключително ценно дарение, за да бъде толкова интересна нашата експозиция, която е наредена за пръв път в Дом-паметника през 1980 година, ние с времето получавахме и отделни дарения от внука на Йовков. И имаме възможност чрез тези контакти непрекъснато да обогатяваме представата си за писателя. На 9 ноември в София ние се срещнахме с Боян Попов, разговаряхме. Посетихме и техния дом. Адрес, на който Йовков не е живял. След като Йовков създава свое собствено семейство през 1918 година, той не успява да купи собствен дом. Семейството живее все на квартира и във Варна, и в Букурещ, а в София сменя четири адреса. В този знаков за нас ден ние обиколихме и четирите квартири. Направихме си актуални снимки, за да обновим нашия фотоархив. Разговаряхме с внука на писателя в семейния дом, за жалост, купен след смъртта на писателя. Но той се намира в близост до квартирите, където семейството е живяло.
- Да търсим ли у Йовков нови измерения, или да го оставим там, където е, и да черпим само от мъдростта? 
Трудно можем да го оставим във времето, защото всяко ново поколение читатели чете по различен начин текстовете. Били те на Йовков или други текстове. Защото друга е нагласата, друго е съзнанието, друг е контекстът и е нормално с нов контекст прочитът да е различен. Така че това не е желание да правим някакви преоценки или да бъдем изключително оригинални. Новото време и всяко ново десетилетие провокира младите, тези, които тепърва се запознават с творчеството на Йовков или които сега тръгват да го изследват, да го видят по друг, по различен начин. Защото те са различни.
Да, Йовковият текст е един капитал духовен, който остава, който е естествена ценност, която не се променя, но читателските нагласи се променят. И оттам идват всички тези желания да се търсят нови гледни точки. Да се откриват нови възможности за интерпретация на текстовете и това е хубаво. Ако нещо застине и остане такова, каквото е било преди 40-50 години, може би, то няма да бъде така въздействащо. А всички говорим как Йовковите послания са актуални, как текстовете вълнуват и днес. Да, един голям писател може да вълнува по различен начин в различните епохи. И това виждаме всъщност и с творчеството на Йовков, и с творчеството на големи писатели по принцип.
- Кой е по-посещаваният музей – къщата на Деспина Йовкова или Дом-паметникът? Къде повече им харесва на младите?
Има различен тип посетители. Тези, разбира се, които искат да видят постоянната експозиция, няма как да избягат от посещение на Дом-паметника. Защото там е експозицията, която се опитва да даде една цялостна представа за писателя Йовков. Обикновено тези, които вече са виждали експозицията в Дом-паметник „Йордан Йовков“, искат  да усетят атмосферата на тази малка къщичка, в която Йовков действително е живял, където е започнал да пише първата си след военна творба – повестта „Жътварят“. Той има такава книга, малко известна, неизучавана в училище, изключително интересна. Така че те искат да усетят духа на едно отминало време. В къща, където той, макар и няколко месеца, е живял. В къща, където е бил изключително щастлив като младоженец – има спомени, има запазени документи, които свидетелстват за това. Не случайно тя е и недвижима културна ценност с национално значение. Имат си своите посетители и Дом-паметникът и Къщата-музей. Особено атрактивна стана къщата след като в нейния двор вече се издига скулптурата на Йовковия герой Люцкан. Любимо място за снимки и на малки, и на големи, и да си припомним кой беше този Люцкан. Това е хубав повод да поговорим за Йовковото творчество, когато влязат хора в двора на къщата.
 

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика