Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема

12.10.2018 г. 14:24:31 ч.
/
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
- Г-жо Митева, използвам повода да Ви поздравя за словото по време на официалното връчване на Националната награда „Дора Габе”. Но акцентът в този разговор ще бъде върху Вашето изследване, публикувано в последния брой на сп. „Антимовски хан”. Списанието ще бъде представено на 15 октомври от 17:30 часа в Литературния музей. Останаха ли все още тайни около личността на Дора Габе?
Самото заглавие е перифраза на последната й книга „Светът е тайна”. Защото вероятно всички познаваме Дора Габе още от детската градина. Но се оказва, че има много неизвестни неща в нейната биография. Тайни има и те си остават тайни, защото сме се сблъсквали с различни документи, които в голямата си част се съхраняват в Държавен архив – Добрич. И нито един документ не потвърждава данните от друг документ, което е силно объркващо. И, може би, няма изследовател, който да е абсолютно убеден коя е истинската дата, година, пък и място на раждане на Дора Габе. Щом дори и такъв изследовател, човекът, който направи литературната анкета с нея – Иван Сарандев, пише в своята книга за Дора Габе рождената й дата, а отдолу, под линия, пише, че може и да не е тази, то какво остава за другите, които даже не са се срещали лично с нея. Проф. Сарандев посочва в книгата, че тя е родена през 1888 година. Но напоследък упорито твърди, че всъщност тя е родена през 1886-а. Нещо, с което той сам противоречи на собственото си изследване.
- Тоест, най-първа е тайната на рождената дата. Споменахте и мястото. Защо? Не е ли Дъбовик?
Когато започнах работа в Литературния музей, един известен добрички юрист Стоян Иванов упорито публикуваше статии, в които твърдеше, въз основа на факти от преброяване на населението на Добруджа по селища в края на 19-и век, че всъщност Дора Габе не е родена в село Дъбовик, а в Методиево. Получихме и едно писмо от наследника на хората, които са купили от семейство Габе къщата в село Методиево. И тогава с нашия музеен фотограф отидохме до Методиево, където ни показаха и ние снимахме. Имаме го в архива си, една къща, която вероятно е родната къща на Дора Габе.
Самият Иван Сарандев е публикувал в своята литературна анкета разказа на Дора Габе: „Ходих по Добруджа да търся родното си място. Не съм сигурна къде точно съм родена. Помня Дъбовик, но преди това имам спомени от едно друго място.”
В никакъв случай не искаме да подценим всичко онова, което се направи в Дъбовик. Онзи особен пиетет към Дора Габе, който имат в Дъбовик, защото ето колко паметници, паметни плочи и музеи имаме в Добруджа, свързани с Йордан Йовков, макар той да е роден в Жеравна. Това по никакъв начин не променя отношението ни към него и свързаността на творчеството му с Добруджа. И аз затова написах в този текст, че ако перифразираме казаното за Йовков, човекът Дора Габе може и да се е родил в Методиево, но поетът се е пробудил у нея тъкмо в село Дъбовик. Там е светът на детството и на спомените.
- Като че ли тайните около Дора Габе са по-скоро около личния й живот? Има ли литературни тайни?
Самата Дора Габе казва за първата си книга „Теменуги”, която излиза през 1908 година, т.е. преди 110 години, като това е първата книга не само на Дора Габе, но и първата лирическа сбирка на жена в българската литература въобще, че „тази книга не е моя, тя е ваша”. И го казва на Яворов, като знаем, че той много й е помагал. Редактирал е много сериозно някои от текстовете и това не е тайна. Повечето литературни изследователи виждат Яворовия почерк в тази книга и тя не го крие.
- А имала ли е чувства към Яворов тя, както и той към нея? Можем да цитираме и един роман как Лора загатва: „ти все чакаш Дора да дойде”…
Трудно можем да сме категорични за нещо, случило се толкова отдавна. Но от това, което четем, аз си правя следния извод. Наистина, първата голяма муза на Яворов е Дора Габе. Да, известни са и други имена, посвещавал е стихове и на други жени, но първата голяма муза е Дора Габе. Затова той толкова й помага. Затова и тя нарича книгата си „Теменуги”, защото той изпраща по едно момче всяка сутрин букет теменужки като дар за Дора Габе. Той също има стихотворение „Теменуги”. Така че тук има един много интересен сюжет, на който ние бяхме посветили цяла конференция преди 10 години – „За теменугите и другите”. 
Но на мен лично ми се струва, че Дора Габе, която тогава е толкова млада, почти дете, има съвсем други цели. Тя е решила да учи в странство, баща й има тези възможности, тя иска да види света, да опознае Европа и някак си се разминава с Яворов.
От друга страна знаем за нейното завещание след смъртта й да се отвори стихотворението „Женска кръв”, посветено на Яворов. Така че тя опитва със задна дата да изгради една постмитология за връзката си с Яворов и ми се струва, че има малко доукрасяване на фактите и опит да компенсира това голямо разминаване между двамата.
- Да се заловим и за името – Теодора, Дора, Тодора?
В нейния акт за свето кръщение, който обаче е от 29 декември 1908 година, когато тя е около 20-годишна, тя е записана Теодора. Но в регистъра на нашата добричка църква „Св. Георги”, където е вписан бракът, тя е записана вече Тодора. В други документи е вписана и като Тодорка. Знаем и за милото обръщение към нея – Дора, както се обръщат най-близките, което се утвърждава и като нейно име на писател.
Лично аз името Изидора не съм го срещала в документ. Виждала съм го в текст, който тя е написала за себе си, да го споменава, но това не е документ. В публичното пространство се споменава и това име, но то не е документално фиксирано.
- А изследван ли е родът на Дора Габе?
Истината е, че това не е направено и е много интересно да се погледне назад. Знаем, че родът идва от Украйна през 1884 година. Наследниците на този род са семейството на Бела Казанджиева, сестрата на Дора Габе, която има една дъщеря – известната ни пианистка Катя Казанджиева. Тя от своя страна също има една дъщеря, която живее в Канада. И благодарение на контакт, който осъществихме с нея, тя ни даде тези сведения за наследниците и ни изпрати снимка пред портрета на Дора Габе, направена специално за нас. И аз не зная досега някъде да е публикувана снимка на наследниците на рода Габе. И си мисля, че някой трябва да проучи задълбочено този род и назад, защото е значим. Нашият колега Цветолин Недков има много сериозни изследвания върху образа на Петър Габе като общественик, деец за свободата на Добруджа, върху неговата стопанска дейност. Така че родът Габе е една неизследвана тема.

Коментирайте
Подобни новини
Маестро Алексей Измирлиев:  Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Маестро Алексей Измирлиев: Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност



Яндекс.Метрика