Д-р Мариян Ананиев: Духът на печалбарството в системата на здравеопазването провокира много низки страсти и обидни практики

06.01.2017 г. 10:51:21 ч.
/
Д-р Мариян Ананиев: Духът на печалбарството в системата на здравеопазването  провокира много низки страсти  и обидни практики
Д-р Мариян Ананиев е анестезиолог. От 2009 до 2013 г. е управител на Многопрофилната болница за активно лечение в Добрич. От юни 2016 г. е назначен за управител на Диагностично-консултативен център 1 в Добрич. Д-р Ананиев бе класиран на първо място сред трима кандидати, а Общото събрание на ДКЦ 1 одобри решението на комисията, провела конкурса. В началото на новата година д-р Ананиев гостува в студиото на радио „Добруджа” за първи път в качеството си на управител на ДКЦ 1.
 

 - Д-р Ананиев, как работи ДКЦ 1 през изминалата година?
Проблемите ни са хронични. Добре работим със Здравната каса, на ясни и коректни партньорски начала. Успяваме да се справим с взаимни разбирания и отстъпки.
Вече получих разчетите и цифрите, в които трябва да се поберем през първото тримесечие на 2017 година. С известно неудовлетворение споделям, че са по-малки от последното тримесечие на 2016-а, както и от аналогичното  първо тримесечие на 2016-а. Ограничението не е драстично. Процентите са между 5 и 10 в направленията за специалисти и във високо специализираните дейности. Има малко увеличение в сумата, която можем да харчим за изследвания. Но като цяло регулативните стандарти не са в наш интерес.  
- На какво се дължат тези ограничения?
Това е вечната политика на Националната здравна каса  - да централизира финансите, да ги контролира. В определени граници това е разбираемо и никой не е против. Но в даден момент тя затруднява нашата дейност.
Например, ограничението ни за т.нар. амбулаторни процедури – това са оперативните интервенции, които извършваме, и които, според философията на здравното министерство, все повече трябва да се извършват в доболничната помощ – сме жестоко ограничени. С това, което ни е отпуснато, успяваме да направим 10-12 операции и изчерпваме лимита. А в момента записването и възможностите ни за очни операции са за месец май.
- Министърът в оставка д-р Петър Москов какво наследство оставя?
Наблюдавал съм дейността на много министри. Имал съм и положителни впечатления, и сериозна критика. Министър Москов каза и верни, и неверни неща. Резултатите, които очаквахме от неговото управление, са все още в бъдещ план. Поздравявам го за смелостта му да бръкне в едни чувал със змии – това, което се опитва да направи с централизираните електронни търгове за доставка на лекарства. Това е много смело, но засега остава само намерение.
- А какво е мнението Ви за пръстовите идентификатори?
Мисля, че малко излишно се вторачваме в тази технология. Това е технология за преброяване. Ако ми простите, бих дал един битов пример. Когато ходя на кино, за мен няма значение дали ще ми скъсат билета, или ще ми сложат гривна на ръката като туристите, или пък печат на челото. За мен е важно какъв е филмът. Пръстовият идентификатор е система за регистрация и по-важното е какво се случва вътре, след регистрацията. Ние имаме един такъв апарат. Монтирахме го, работи, няма драма…
- Ще има ли драма при личните лекари, които трябва да имат такива апарати?
Трудно ми е да кажа, тъй като съм извън тази материя. Най-добре е те сами да си кажат. Личното ми мнение е, че за нас това не е затрудняващо обстоятелство.
- Успявате ли да поддържате ДКЦ 1 като добра база, която да приема пациенти?
Това е хубав въпрос и краткият ми отговор е: „трудно и задъхвайки се”. Имаме сериозен проблем с битовата поддръжка на тази голяма, централно разположена сграда. Позволявам си да бъда откровен и да поднеса извинения към нашите съграждани, защото трудно успяваме да я стоплим. Имаме една компрометирана отоплителна инсталация, която плаче за инвестиции и за ремонти. Цялостният оглед на сградата показва нуждата от саниране, изолация, смяна на дограмата, което започва да тревожи като цифри и като обем. Имаме сериозни битови проблеми, но и виждането как стъпаловидно да подобряваме тези условия. Но истината е, че към момента не е това, което трябва да бъде.
- Имате ли липса на специалисти?
ДКЦ 1 предлага пъстра и широка гама от медицински услуги. 35 са лекарите, които работят при нас. Специалностите, които предлагаме, са 18 – предостатъчни. Бихме могли да разширим портфолиото си с още някои услуги. Но считам, че към момента това е напълно достатъчно.
- Тъй като сте бил и директор на МБАЛ-Добрич, как си обяснявате факта, че все повече добруджанци предпочитат да се лекуват във Варна?
Темата е много сложна, а причините – комплексни. Първо - трябва да кажем, че такъв поток винаги е имало, независимо кой управлява болницата. Дали обаче този поток се увеличава и дали това е логично – вече е друга тема. Според мен, има грешни управленски стъпки, заради които този поток нелогично се увеличи. Беше загубено доверието в медицинската услуга, която може да се предложи тук. Многократно съм съветвал близки и познати, а често и непознати наши съграждани  къде за какво да отидат. И често съм възпирал първоначалния им оптимизъм да тръгват за Варна или за София, като съм казвал: зависи  какво се налага. Има достатъчно много медицински услуги, които могат да бъдат извършени тук така, както в София или Букурещ. Има и такива, заради които е логично да се потърси по-високо квалитетна медицинска услуга. Наблюденията ми, за съжаление, са тъжни и показват, че тенденцията е неблагоприятна. Все повече дейности, които в миналото тук сме предлагали успешно, се търсят и предлагат все по-малко. А причините са и на национално ниво. Такава е погрешната държавна политика, в която периферията е жертвана и подценявана. Разбира се, има грешни решения и на местно ниво. Има и излишни, малки феодални войни, които се водят между болницата и доболничната помощ, отново поради грешни решения.
На територията на ДКЦ 1 в момента също търпим един такъв неприятен конкурентен натиск. Лабораторията ни предлага много добра услуга, много качествена. Но е налице една лоша практика да се събира биопродукт от пациентите и да се изнася с автомобил за лаборатория във Варна. Нещо, което намирам и за непрофесионално, и за некоректно.
Ако мога да обобщя: духът на печалбарството вече е изпуснат в системата на здравеопазването и той провокира много низки страсти, и обидни практики.
- Бих искала да споделите Вашите очаквания за близките няколко месеца. Намираме се в политическа криза, въпреки че някои  не го признават. Доколко тази ситуация може да се отрази на системата на здравеопазването, на Вашата работа?
Установявам, че българите все по-малко мислим за тези неща. Подхождаме безотговорно към системата, която излъчва водачи. Гордо не участваме в изборите или засилваме с юнашка ругатня една емоционално подбрана бюлетина, което е глупост. Защото щем или не щем, животът ни е функция на политиката, в която през определено време ни се дава възможността да участваме чрез своя избор. Много често бъркаме „известен” с „успешен”. А и в този театър, наречен политика, много често на нас като публика  ни се предлагат много смешни и нелепи сцени. Предлагат ни много измислени герои, на които обаче ръкопляскаме юнашки. И, вместо с презрение, ние ги удостояваме с признание.
Проблемът обаче е в нас, в публиката. И понеже разговаряме в деня, в който е роден Христо Ботев, ще си позволя да цитирам един апостроф на негово стихотворение от Радой Ралин:   
Ботев: „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани”.
Ралин: „Докато човек успее. също като тях да стане.”

 
 

Коментирайте
Подобни новини
 ОИЦ-Добрич  стартира „ЗАЕДНО за ЕВРОПА“
ОИЦ-Добрич стартира „ЗАЕДНО за ЕВРОПА“
Иван Бедров: Когато няма независими и отговорни медии, не може да има нормална предизборна кампания
Иван Бедров: Когато няма независими и отговорни медии, не може да има нормална предизборна кампания
Радослав Симеонов: РИМ продължава да работи, музеят не е единствено неговият директор, който и да е той
Радослав Симеонов: РИМ продължава да работи, музеят не е единствено неговият директор, който и да е той
Диляна Димитрова: Големите медии бягат от сериозните теми, които ни изграждат като общество
Диляна Димитрова: Големите медии бягат от сериозните теми, които ни изграждат като общество



Яндекс.Метрика