Даниела Горчева е магистър по българска филология и история на СУ "Климент Охридски". От 1990 г. живее в Холандия. От 2003 г. е издател и главен редактор на "Диалог" - списание за политика, култура и история, което излиза на български в Холандия и има читатели в цял свят. Събеседници и автори в изданието са личности от България и Европа. През 2012 г. е победител за България на престижната награда на Европейската комисия за журналистика "Заедно срещу дискриминацията". През май 2016 г. на Световната медийна среща в Прага издаваното от нея списание "Диалог" получава наградата на НДФ "13 века България" за популяризиране на българската култура в чужбина. Във връзка със 102 години от Добричката епопея Горчева посети Добрич и даде първо интервю за Мeдийна група “Добруджа“.
- Г-жо Горчева, живеете в Холандия от 1990 година, а се интересувате живо от България. Защо …
Защото съм българка. Аз съм се родила като българка и ще си умра като такава. Аз имам двойно гражданство. Не съм си оставила българското гражданство. Макар че вече живея в Холандия повече време, отколкото съм била в България, за мен България си остава моята родина, моята страна и моята болка. Много бих искала България да заприлича на Холандия и мисля, че го заслужаваме. И мисля, че българите и най-вече възрожденските българи много приличат по манталитет на днешните холандци. Възрожденските българи са били хора с морал, предприемчивост, с много голям афинитет към образованието, строги към себе си и към децата си, но щедри, когато трябва да се върши някаква благотворителна дейност – да строят училища, читалища, църкви, чешми или да се издържа сираче в чужбина. Затова и България толкова бързо дръпва след Освобождението. България излиза от Османската империя със своя силна средна класа, заможни селяни и даже с индустриалци, със своя независима църква и дори независими български медии, с образована интелигенция, учила на Запад. Затова и българите смайват света. Има сведения на Артур фон Хун, който е кореспондент на вестник в Кьолн. Той е в България, когато Сърбия нахлува в нашата страна, подстрекавана от Русия, и когато нашата армия очаква нападение от Турция, защото сме засегнали техни интереси, извършвайки Съединението. Той отразява събитията около Съединението и е смаян от напредъка, който българите са постигнали за толкова кратко време. Той е написал книгата „Борбата на българите за съединението си“. Мисля, че всеки българин трябва да я прочете. Мисля, че всеки българин ще се почувства горд и ще разбере колко неща бяха съсипани след насилствената съветизация на България след 1944 година и най-вече манталитетът, който се е променил драстично.
- А сега как изглеждаме българите в очите на холандците?
В очите на холандците изглеждаме много симпатично, защото те идват тук на почивка. На тях България много им харесва, защото е една прекрасна страна, която на сравнително малка територия има много разнообразна природа. Има планини и то различни видове, защото Пирин е една, а Родопите е съвсем различна, има прекрасни реки и море. Те обаче също са озадачени от разсипията и немарливостта към материалното наследство, към природата.
Българският национален елит бе избит след 9 септември. Беше избит държавническият, политически и стопански елит, а след това елит се създава много трудно и бавно. Нужни са подходящи условия. Става въпрос за хора, които са си спечелили парите с труд и предприемачество, а не защото са ограбили милиардите си от нас или от Европейския съюз.
- Или са ги получили в куфарчета…
Да, но това са пак откраднати от нас пари. На днешните милионери няма време да им се образува вкус, защото те не са си спечелили парите с труд и знания. Те са ги получили наготово и това, което правят, е квадратно като тях самите – двойкаджии по история и литература и двойкаджии във всяко отношение, дори като управляващи. Всичко, което се разсипва в България, е благодарение на това невежество.
- Ако се върнем на темата - къде сбъркахме през тези години на преход…
Ние не сме сбъркали. Ние направихме много добър избор. Това беше изборът на българския народ да бъде част от Европейския съюз и от НАТО. Както виждате, БСП се бие в гърдите, че има заслуги за това. Въпросът е, че нямаме „мая“. След 10 ноември имаше хора, макар и малко, които бяха на години, които бяха образовани и възпитани преди 1944 година, които носеха онзи стар манталитет. Те измряха или остаряха много и това, което в момента имаме, е това, което виждаме. Интелектуалният елит е моето голямо разочарование, защото комунистическата власт като всяка тоталитарна власт, след като избие елита, си създава псевдо елит, който е безвреден за властта и вреден за обществото. Това е елит от конформисти, от нагаждачи и това нещо трудно се променя.
- В тази връзка можем да коментираме и медийните среди…
Аз виждам, че има много честни журналисти, но винаги ги захлупват и ги смачкват, когато някой започне да надига глава. В България разследваща журналистика почти няма или ако има, тя става заплаха за тази мафиотизация на властта, която не е отсега. Тя започна още по Тодорживково време. За разлика от останалите комунистически лидери, той управляваше с огромен тарикатлък, който бодигардът му наследи. Той (бел. Бойко Борисов) сам се хвали, че това е бил неговият университет. Когато Тодор Живков сваляше някого от власт, той не го лишаваше от привилегиите, всичко остава в семейството, в мафията. Това е коренът на злото и той е от 1944 година след избиването на опозицията. Макар че България се оказва най-костеливият орех за Сталин. Това го пишат британските историци. Това е заради съпротивата. След като избиват държавническия елит, те се изправят срещу съпротивата на своите доскорошни съюзници – земеделците. Те се изправят срещу съпротивата на Никола Петков, на Коста Лулчев. Това е една голяма съпротива и за разлика от останалите източноевропейски държави, действително България се оказва най-костеливият орех за Сталин и той скърца със зъби и праща Вишински да ги вразуми. Има един запазен протокол от разговора между Никола Петков и Вишински. Всеки българин трябва да го прочете, за да се почувства горд от това какви българи имаше, с какво достойнство и защо беше смачкана така България заради тази съпротива.
- Има един период от българската история, който е много малко познат за останалата част от България. Ние тук - в Добруджа, знаем за Добричката епопея, тачим героите, построихме и паметник на ген. Колев. Но голяма част от българите не знаят за тези събития, включително и за Крайовския договор...
Да, не го пишеше в учебниците, за да не обидим освободителите. Да не казвам за стихотворението на Иван Вазов, който е уж русофил, а ги пита: „Какво търсите тука неканени в полята балкански?“ и който им казва: „Жаля Ви аз, жаля Ви и искам като нас да мрете за своята свобода, а не да сте пратени за пушечно месо заради имперските щения на Русия“.
Искам да поздравя инициативата на Добрич да бъде обявен за Град на българската бойна слава. Трябва да поздравя господин Георги Чунчуков заради ентусиазма му и усилията, които положи да има паметник на ген. Колев и преди това на таврийските българи. Това е също една важна част от нашата история, за която не се знае. Пътувах във влака с една млада и интелигентна жена от Добрич, която призна, че много малко знае за ген Колев.
- Статията, която е публикувана в сайта „Дневник”, е много интересна. Ваше ли е заглавието "Много здраве от ген. Колев! Той разплака мама им – удари ги във фланг и в тил..."?
Да, това е мой избор. Всъщност, това е цитат. Когато България обявява война на 1 септември 1916 г. на Румъния, ние вече воюваме на сръбската граница, където сърбите извършват етническо прочистване с много голямо насилие. Това довежда до разправии, а Русия се бави с арбитража си. Подстрекава Румъния, която ни напада в гръб, докато ние воюваме с Гърция и Сърбия. Проследила съм тази хронология в статията. Всъщност, ние не воюваме с Румъния, тя навлиза в земите ни. Има една анкета на потушителството, написана от бащата на Дора Габе Петър Габе – руски евреин, но български поданик и участник в Опълчението по време на Освободителната война, след което се заселва в Добруджа. Той разказва как румънската войска, навлизайки на нашите земи точно по време на жътвата, когато няма и то един мъж, а само жени и деца, са се държали ужасно дори и с тези хора, които са събирали житото, защото мъжете са били на другия край на България. Така че участието на България в Първата световна война е било предопределено и не е имало никакъв шанс да бъдем включени на страната на Антантата, защото те не предлагат нищо справедливо, свързано с връщането на отнетите български земи с българско население. Затова България се включва към Централните сили след едно споразумение с Турция, което коригира границата и също ни връща земи. На 1 септември започва войната с Румъния, като преди това Русия ни обявява война и обстрелва Варна със снаряди от една ескадра. Атаката е била пак срещу мирно население - нещо, което е забранено от Международната конвенция за водене на война. Когато започва войната, основната битка е била край Тутракан. Там е непревземаемата крепост. В същото време румънската армия е много по-многочислена и по-добре оборудвана от българската Трета армия. Русия се притича на помощ със сръбски части. Тяхната цел е да завладеят Добрич, а след това Варна и Бургас. Ако падне Добрич, вече няма кой да ги спре по пътя за Варна и Бургас, няма кой да ги спре към България. После дори една победа при Тутракан няма да има никакво значение за изхода на войната. Ето какво се случва. Трета армия, която е ангажирана в боя с румънците при Тутракан, настъпва към Добрич, който е освободен преди това от войските на ген.Кантарджиев. И в този момент те виждат, че противникът е многочислен, многоброен, не могат да отстъпват, това е българска земя и шанс за победа нямат. Тогава казват, има го в документите: “Тук поне геройски ще се мре!“. Цитирам спомените на един офицер, който казва: падне ли Добрич, минава Варна и всичко… В този момент виждаме как флангът отпред спира и помислихме, че това е маневра, за да ни обходят по-добре, но изведнъж спира и тази част. После флангът започва да отстъпва все по-бързо и по-бързо, хвърлят оръжие, хвърлят снаряжение, всичко и тичат в паника. В това време се задава, както той казва, „един юнак на едно малко конче“, скача един напет юнак и казва: “Г-н подполковник, много здраве от ген.Колев. Той разплака мама им… Удари ги във фланг и в тил“. Историята наистина е невероятна, защото ген.Колев със своята конница, която съвсем не е голяма, се намира между Тутракан и Добрич. По онова време няма мобилни телефони, няма факс и няма как да се разберат какво става и къде е войската. Има дисциплина и не може някой да прави нещо, без главнокомандващият да знае. Ген. Колев праща съгледвачи, те му докладват, че положението в Добрич е отчайващо и че градът ще падне. Ген. Колев взема на своя глава едно решение, което всеки български офицер би трябвало да може да вземе в такъв момент. Той оставя няколко души да имитират пред руската част присъствие, че има конница, а всъщност няма, няколко поста са оставени. Дава нареждане, в страшен галоп това огромно разстояние, не знам 100 км ли, колко са, и, без да са си починали, навлизат в бой. Те са така устремени, че Вазов пише: „Не конница, морски вълни побеснели…“. Много е интересно да се четат военните разкази на Йовков. Той е, освен талантлив писател, военен кореспондент и офицер. Той описва много точно и вълнуващо от военна и всякаква гледна точка. Та конницата удря руснаците и ги попилява, и ги гонят чак до Русия.
- Офицерите са били много притеснени, че българският войник няма да вдигне пушка срещу руснаци….
Да, още след Съединението за българските войници и политици става ясно предателската роля на Русия. Те вече нямат илюзии, особено след отвличането на княз Батенберг и детронацията му. Но сред народа все още има много силно русофилство, което е наивно. Хора, които не разбират от политика и не разбират каква е истинската цел на Русия. Тогава ген.Колев държи една реч пред своите войници: “Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че аз съм задължен на Русия задето ни освободи, но какво търсят казаците тук в нашата Добруджа?! Ще ги бием и прогоним, както всеки друг враг!“
- Много се радвам, че знаете за инициативата на кмета на Добрич да стане Град на бойната слава… Добрич заслужава…
Да, и това е един добър повод младите хора да научат за тази епопея и да научат за ген.Колев. Трябва да има такива инициативи и те да не са само формални.
- Всичко зависи от депутатите. Нашите шестима народни представители са „за“, но и останалите трябва да се произнесат…
Да, но те - народните представители, трябва да бъдат просветени, за да знаят за какво става въпрос. Тук, между другото, ще мине една много ясна линия кой е български патриот, истински, а не само дето се бие в гърдите като Бай Ганьо – „булгар, булгар” и кой е истински патриот. Аз се надявам това гласуване да е явно и да се види кои са националните предатели и кои български патриоти, които милеят за България и се интересуват от историята и истината.
- За първи път ли идвате в Добрич?
Идвала съм в Добрич като студентка по комунистическо време - 80-е години, и много ми хареса. Сега ще се разходя да го видя отново. Имам интерес към галерията, за която знам, че е много добра, уличката със занаятите - Старият Добрич, музеи, паметника на ген.Колев на всяка цена и на загиналите таврийски българи. Той е за една страховита депортация по нареждане на Сталин. По време на войната - месеци в ужас и студ, месеци пътуват с каруци, с дечица да се върнат в родината си. Тук тъкмо се настаняват и стават български поданици, и получават къщи, стягат ги, започват да обработват земя и идва Съветската армия –окупационната, разбират за тези хора и Сталин нарежда депортация. Комунистическите престъпници ги депортират. И само Петко Стайнов протестира, опитва се да ги спре, но всички останали ги гонят като зверове, а в същото време говорят за евреите защо не сме ги спасили всичките.
- Оптимист или песимист сте за бъдещето на България? И ще можем ли да победим и в хибридната война, която Русия води с нас?
Всичко зависи от нас. Аз съм казвала: ние имаме два изхода - или ще поумнеем, или ще се свършим. Аз много се надявам да поумнеем и правя всичко възможно като работя за България. Защото, когато имаме възможността, което човек е научил, да го предаде на другите. За мен най-важното е просвещението на обществото - оттам лека-полека всичко ще се оправи.
- Затова ли издавате списание „Диалог“?
Да, точно затова. Аз започнах списанието през 2003 година. Първо се опитах да убедя българските колеги и имахме големи спорове. Казвах: колеги в България има голяма ниша незаета. Тук има или много просташки издания, или много снобски и с жаргон, който е специфичен. Трябва едно прилично издание, което да пише на разбираем, хубав български език, не на просташки, не на уличен. Те ми казваха: о, ти си се откъснала, ти не разбираш - тука публиката е такава. Казах, че ще им докажа, има публика за такова издание и не е малко. Моето издание излизаше в продължение на десет години на хартия, сега е онлайн и излизаше без една стотинка субсидия. Никога не съм искала. Излизаше на базата на абонамент, малко реклама и каквото не достигаше - доплащах. То беше цветно, хартиено списание и само един брой да издаде човек струваше 2000 евро. Само чистите разходи, хонорари не съм плащала. И работехме доброволно, аз и авторите. Подбрах си много добри автори и съм много горда с тях. То се разпространи от уста на уста.
Искам да кажа на хората от Добрич да бъдат горди със своя красив град и своята история, и да я знаят.
- Г-жо Горчева, живеете в Холандия от 1990 година, а се интересувате живо от България. Защо …
Защото съм българка. Аз съм се родила като българка и ще си умра като такава. Аз имам двойно гражданство. Не съм си оставила българското гражданство. Макар че вече живея в Холандия повече време, отколкото съм била в България, за мен България си остава моята родина, моята страна и моята болка. Много бих искала България да заприлича на Холандия и мисля, че го заслужаваме. И мисля, че българите и най-вече възрожденските българи много приличат по манталитет на днешните холандци. Възрожденските българи са били хора с морал, предприемчивост, с много голям афинитет към образованието, строги към себе си и към децата си, но щедри, когато трябва да се върши някаква благотворителна дейност – да строят училища, читалища, църкви, чешми или да се издържа сираче в чужбина. Затова и България толкова бързо дръпва след Освобождението. България излиза от Османската империя със своя силна средна класа, заможни селяни и даже с индустриалци, със своя независима църква и дори независими български медии, с образована интелигенция, учила на Запад. Затова и българите смайват света. Има сведения на Артур фон Хун, който е кореспондент на вестник в Кьолн. Той е в България, когато Сърбия нахлува в нашата страна, подстрекавана от Русия, и когато нашата армия очаква нападение от Турция, защото сме засегнали техни интереси, извършвайки Съединението. Той отразява събитията около Съединението и е смаян от напредъка, който българите са постигнали за толкова кратко време. Той е написал книгата „Борбата на българите за съединението си“. Мисля, че всеки българин трябва да я прочете. Мисля, че всеки българин ще се почувства горд и ще разбере колко неща бяха съсипани след насилствената съветизация на България след 1944 година и най-вече манталитетът, който се е променил драстично.
- А сега как изглеждаме българите в очите на холандците?
В очите на холандците изглеждаме много симпатично, защото те идват тук на почивка. На тях България много им харесва, защото е една прекрасна страна, която на сравнително малка територия има много разнообразна природа. Има планини и то различни видове, защото Пирин е една, а Родопите е съвсем различна, има прекрасни реки и море. Те обаче също са озадачени от разсипията и немарливостта към материалното наследство, към природата.
Българският национален елит бе избит след 9 септември. Беше избит държавническият, политически и стопански елит, а след това елит се създава много трудно и бавно. Нужни са подходящи условия. Става въпрос за хора, които са си спечелили парите с труд и предприемачество, а не защото са ограбили милиардите си от нас или от Европейския съюз.
- Или са ги получили в куфарчета…
Да, но това са пак откраднати от нас пари. На днешните милионери няма време да им се образува вкус, защото те не са си спечелили парите с труд и знания. Те са ги получили наготово и това, което правят, е квадратно като тях самите – двойкаджии по история и литература и двойкаджии във всяко отношение, дори като управляващи. Всичко, което се разсипва в България, е благодарение на това невежество.
- Ако се върнем на темата - къде сбъркахме през тези години на преход…
Ние не сме сбъркали. Ние направихме много добър избор. Това беше изборът на българския народ да бъде част от Европейския съюз и от НАТО. Както виждате, БСП се бие в гърдите, че има заслуги за това. Въпросът е, че нямаме „мая“. След 10 ноември имаше хора, макар и малко, които бяха на години, които бяха образовани и възпитани преди 1944 година, които носеха онзи стар манталитет. Те измряха или остаряха много и това, което в момента имаме, е това, което виждаме. Интелектуалният елит е моето голямо разочарование, защото комунистическата власт като всяка тоталитарна власт, след като избие елита, си създава псевдо елит, който е безвреден за властта и вреден за обществото. Това е елит от конформисти, от нагаждачи и това нещо трудно се променя.
- В тази връзка можем да коментираме и медийните среди…
Аз виждам, че има много честни журналисти, но винаги ги захлупват и ги смачкват, когато някой започне да надига глава. В България разследваща журналистика почти няма или ако има, тя става заплаха за тази мафиотизация на властта, която не е отсега. Тя започна още по Тодорживково време. За разлика от останалите комунистически лидери, той управляваше с огромен тарикатлък, който бодигардът му наследи. Той (бел. Бойко Борисов) сам се хвали, че това е бил неговият университет. Когато Тодор Живков сваляше някого от власт, той не го лишаваше от привилегиите, всичко остава в семейството, в мафията. Това е коренът на злото и той е от 1944 година след избиването на опозицията. Макар че България се оказва най-костеливият орех за Сталин. Това го пишат британските историци. Това е заради съпротивата. След като избиват държавническия елит, те се изправят срещу съпротивата на своите доскорошни съюзници – земеделците. Те се изправят срещу съпротивата на Никола Петков, на Коста Лулчев. Това е една голяма съпротива и за разлика от останалите източноевропейски държави, действително България се оказва най-костеливият орех за Сталин и той скърца със зъби и праща Вишински да ги вразуми. Има един запазен протокол от разговора между Никола Петков и Вишински. Всеки българин трябва да го прочете, за да се почувства горд от това какви българи имаше, с какво достойнство и защо беше смачкана така България заради тази съпротива.
- Има един период от българската история, който е много малко познат за останалата част от България. Ние тук - в Добруджа, знаем за Добричката епопея, тачим героите, построихме и паметник на ген. Колев. Но голяма част от българите не знаят за тези събития, включително и за Крайовския договор...
Да, не го пишеше в учебниците, за да не обидим освободителите. Да не казвам за стихотворението на Иван Вазов, който е уж русофил, а ги пита: „Какво търсите тука неканени в полята балкански?“ и който им казва: „Жаля Ви аз, жаля Ви и искам като нас да мрете за своята свобода, а не да сте пратени за пушечно месо заради имперските щения на Русия“.
Искам да поздравя инициативата на Добрич да бъде обявен за Град на българската бойна слава. Трябва да поздравя господин Георги Чунчуков заради ентусиазма му и усилията, които положи да има паметник на ген. Колев и преди това на таврийските българи. Това е също една важна част от нашата история, за която не се знае. Пътувах във влака с една млада и интелигентна жена от Добрич, която призна, че много малко знае за ген Колев.
- Статията, която е публикувана в сайта „Дневник”, е много интересна. Ваше ли е заглавието "Много здраве от ген. Колев! Той разплака мама им – удари ги във фланг и в тил..."?
Да, това е мой избор. Всъщност, това е цитат. Когато България обявява война на 1 септември 1916 г. на Румъния, ние вече воюваме на сръбската граница, където сърбите извършват етническо прочистване с много голямо насилие. Това довежда до разправии, а Русия се бави с арбитража си. Подстрекава Румъния, която ни напада в гръб, докато ние воюваме с Гърция и Сърбия. Проследила съм тази хронология в статията. Всъщност, ние не воюваме с Румъния, тя навлиза в земите ни. Има една анкета на потушителството, написана от бащата на Дора Габе Петър Габе – руски евреин, но български поданик и участник в Опълчението по време на Освободителната война, след което се заселва в Добруджа. Той разказва как румънската войска, навлизайки на нашите земи точно по време на жътвата, когато няма и то един мъж, а само жени и деца, са се държали ужасно дори и с тези хора, които са събирали житото, защото мъжете са били на другия край на България. Така че участието на България в Първата световна война е било предопределено и не е имало никакъв шанс да бъдем включени на страната на Антантата, защото те не предлагат нищо справедливо, свързано с връщането на отнетите български земи с българско население. Затова България се включва към Централните сили след едно споразумение с Турция, което коригира границата и също ни връща земи. На 1 септември започва войната с Румъния, като преди това Русия ни обявява война и обстрелва Варна със снаряди от една ескадра. Атаката е била пак срещу мирно население - нещо, което е забранено от Международната конвенция за водене на война. Когато започва войната, основната битка е била край Тутракан. Там е непревземаемата крепост. В същото време румънската армия е много по-многочислена и по-добре оборудвана от българската Трета армия. Русия се притича на помощ със сръбски части. Тяхната цел е да завладеят Добрич, а след това Варна и Бургас. Ако падне Добрич, вече няма кой да ги спре по пътя за Варна и Бургас, няма кой да ги спре към България. После дори една победа при Тутракан няма да има никакво значение за изхода на войната. Ето какво се случва. Трета армия, която е ангажирана в боя с румънците при Тутракан, настъпва към Добрич, който е освободен преди това от войските на ген.Кантарджиев. И в този момент те виждат, че противникът е многочислен, многоброен, не могат да отстъпват, това е българска земя и шанс за победа нямат. Тогава казват, има го в документите: “Тук поне геройски ще се мре!“. Цитирам спомените на един офицер, който казва: падне ли Добрич, минава Варна и всичко… В този момент виждаме как флангът отпред спира и помислихме, че това е маневра, за да ни обходят по-добре, но изведнъж спира и тази част. После флангът започва да отстъпва все по-бързо и по-бързо, хвърлят оръжие, хвърлят снаряжение, всичко и тичат в паника. В това време се задава, както той казва, „един юнак на едно малко конче“, скача един напет юнак и казва: “Г-н подполковник, много здраве от ген.Колев. Той разплака мама им… Удари ги във фланг и в тил“. Историята наистина е невероятна, защото ген.Колев със своята конница, която съвсем не е голяма, се намира между Тутракан и Добрич. По онова време няма мобилни телефони, няма факс и няма как да се разберат какво става и къде е войската. Има дисциплина и не може някой да прави нещо, без главнокомандващият да знае. Ген. Колев праща съгледвачи, те му докладват, че положението в Добрич е отчайващо и че градът ще падне. Ген. Колев взема на своя глава едно решение, което всеки български офицер би трябвало да може да вземе в такъв момент. Той оставя няколко души да имитират пред руската част присъствие, че има конница, а всъщност няма, няколко поста са оставени. Дава нареждане, в страшен галоп това огромно разстояние, не знам 100 км ли, колко са, и, без да са си починали, навлизат в бой. Те са така устремени, че Вазов пише: „Не конница, морски вълни побеснели…“. Много е интересно да се четат военните разкази на Йовков. Той е, освен талантлив писател, военен кореспондент и офицер. Той описва много точно и вълнуващо от военна и всякаква гледна точка. Та конницата удря руснаците и ги попилява, и ги гонят чак до Русия.
- Офицерите са били много притеснени, че българският войник няма да вдигне пушка срещу руснаци….
Да, още след Съединението за българските войници и политици става ясно предателската роля на Русия. Те вече нямат илюзии, особено след отвличането на княз Батенберг и детронацията му. Но сред народа все още има много силно русофилство, което е наивно. Хора, които не разбират от политика и не разбират каква е истинската цел на Русия. Тогава ген.Колев държи една реч пред своите войници: “Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че аз съм задължен на Русия задето ни освободи, но какво търсят казаците тук в нашата Добруджа?! Ще ги бием и прогоним, както всеки друг враг!“
- Много се радвам, че знаете за инициативата на кмета на Добрич да стане Град на бойната слава… Добрич заслужава…
Да, и това е един добър повод младите хора да научат за тази епопея и да научат за ген.Колев. Трябва да има такива инициативи и те да не са само формални.
- Всичко зависи от депутатите. Нашите шестима народни представители са „за“, но и останалите трябва да се произнесат…
Да, но те - народните представители, трябва да бъдат просветени, за да знаят за какво става въпрос. Тук, между другото, ще мине една много ясна линия кой е български патриот, истински, а не само дето се бие в гърдите като Бай Ганьо – „булгар, булгар” и кой е истински патриот. Аз се надявам това гласуване да е явно и да се види кои са националните предатели и кои български патриоти, които милеят за България и се интересуват от историята и истината.
- За първи път ли идвате в Добрич?
Идвала съм в Добрич като студентка по комунистическо време - 80-е години, и много ми хареса. Сега ще се разходя да го видя отново. Имам интерес към галерията, за която знам, че е много добра, уличката със занаятите - Старият Добрич, музеи, паметника на ген.Колев на всяка цена и на загиналите таврийски българи. Той е за една страховита депортация по нареждане на Сталин. По време на войната - месеци в ужас и студ, месеци пътуват с каруци, с дечица да се върнат в родината си. Тук тъкмо се настаняват и стават български поданици, и получават къщи, стягат ги, започват да обработват земя и идва Съветската армия –окупационната, разбират за тези хора и Сталин нарежда депортация. Комунистическите престъпници ги депортират. И само Петко Стайнов протестира, опитва се да ги спре, но всички останали ги гонят като зверове, а в същото време говорят за евреите защо не сме ги спасили всичките.
- Оптимист или песимист сте за бъдещето на България? И ще можем ли да победим и в хибридната война, която Русия води с нас?
Всичко зависи от нас. Аз съм казвала: ние имаме два изхода - или ще поумнеем, или ще се свършим. Аз много се надявам да поумнеем и правя всичко възможно като работя за България. Защото, когато имаме възможността, което човек е научил, да го предаде на другите. За мен най-важното е просвещението на обществото - оттам лека-полека всичко ще се оправи.
- Затова ли издавате списание „Диалог“?
Да, точно затова. Аз започнах списанието през 2003 година. Първо се опитах да убедя българските колеги и имахме големи спорове. Казвах: колеги в България има голяма ниша незаета. Тук има или много просташки издания, или много снобски и с жаргон, който е специфичен. Трябва едно прилично издание, което да пише на разбираем, хубав български език, не на просташки, не на уличен. Те ми казваха: о, ти си се откъснала, ти не разбираш - тука публиката е такава. Казах, че ще им докажа, има публика за такова издание и не е малко. Моето издание излизаше в продължение на десет години на хартия, сега е онлайн и излизаше без една стотинка субсидия. Никога не съм искала. Излизаше на базата на абонамент, малко реклама и каквото не достигаше - доплащах. То беше цветно, хартиено списание и само един брой да издаде човек струваше 2000 евро. Само чистите разходи, хонорари не съм плащала. И работехме доброволно, аз и авторите. Подбрах си много добри автори и съм много горда с тях. То се разпространи от уста на уста.
Искам да кажа на хората от Добрич да бъдат горди със своя красив град и своята история, и да я знаят.
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
