Начало >Добруджа >Култура

Даниела Горчева:Йовков е хуманист и патриот, нямаме памет за разказите му за войната,не се учеха

13.11.2018 г. 17:51:08 ч.
/
Даниела Горчева:Йовков е хуманист и патриот, нямаме памет за разказите му за войната,не се учеха
Йордан Йовков  е хуманист, неговият хуманизъм не влиза в противоречие с  патриотизма, върху това  акцентира в доклада си  Даниела  Горчева, историк, филолог и  публицист от Холандия. Тя беше сред 23-мата докладчици на Национална научна конференция „Добруджа  в края на Първата световна война“. Горчева   е сред хората които смятат, че сме длъжници на Йордан Йовков и неговите военни разкази. „Ние всъщност нямаме памет, защото след  половин век тоталитарна държава паметта беше не просто заличена, а подменена. Вие знаете, че не учехме военните разкази на Йовков в училище, освен „Вълкадин говори с бога“, който аз не разбирах.Когато едни събития не се опишат, се разчита на устния разказ който с поколенията изчезва. Когато събитията се претворят в художествената литература и филмите, тогава са ясни и разбираеми за обществото. България и българското образование е голям длъжник на Й.Йовков, за да бъдат изучавани военните му разкази. Не само изучавани ,но и обяснявани от историци. Паметта беше заличена защото ние воюваме в ПСВ срещу Русия.Не само воюваме , но ги и бием“.
 
В темата си „Първата световна война и Добруджа във военните разкази на Йордан Йовков“ Даниела Горчева прочувствено внесе откъс от  един от забравените военни разкази на Йовков, публикуван през 1918 година:
 
Това беше в Букурещ. Големият град немееше, изтръпнал и слисан, защото из улиците му кънтяха тежките стъпки на победителите. Съюзни войски от Дунавската армия дефилираха пред генерал Кош. Минаха германци, австрийци, турци. Случаен зрител между безбройната навалица бях и аз. Валеше дъжд, над грамадните и разноцветни здания висеше мрачно и тежко небе.По едно време някъде далеч се зачу ура, високо и страшно ура, такова, каквото се чува само в най-страшните битки. Това ура следваше едно след друго, а когато замлъкваше, гръмваше музика и едновременно с нея - пееше се песен, тия пленяващи звуци на "Съюзници разбойници", които тъй неудържимо завладяват и вълнуват.
 
Навалицата се събираше по тая посока. Балкони и прозорци се изпълваха с хора, всички погледи се взираха и чакаха. Музиката, урата и пеението лъкатушат още из улиците и изведнъж - ясно вече и бурно като вихрушка заливат Калея Виктория. Навалицата се разделя на две страни, улицата се разчистя, мокрият паваж лъщи. И ето показват се те - кафяви куртки и фуражки, редица кръстове с синя лента на гърдите, до един стройни, млади и хубави, устремени в звънтящия ритъм на стъпките си. Лъщят медните инструменти, изпод гъстите жици на дъжда светят загорелите лица и пламналите очи, полюляват се като бели пламъци набучените ножове на пушките. Ура - и звуковете на музиката, и всеки друг шум заглъхва в тая буря. После отново гръмва маршът и едновременно с това запяват всички. И пак ура.
 
Така преминаха те, нашите войници. Но генерал Кош, който до сега наблюдаваше от балкона на хотела, слезе долу и те трябваше да минат втори път. От де идеше тоя огън, който грееше в тия лица и в тия очи, от де идеше силата на това страшно и свирепо ура? Това триумфа на една победа ли беше, мрачното тържество на мъст, или заканителния изблик на сила? Аз гледах и усещах очите си овлажнели.


Аудио:


Коментирайте
Подобни новини
Сестрите Мария и Слава Славови - с концерт в Добрич на 11 април
Сестрите Мария и Слава Славови - с концерт в Добрич на 11 април
Ценни вещи на Адриана Будевска пристигнаха в Добрич благодарение на кораба на антарктиците (ВИДЕО)
Ценни вещи на Адриана Будевска пристигнаха в Добрич благодарение на кораба на антарктиците (ВИДЕО)
Къщата музей „Адриана Будевска“ в Добрич - единствената на актриса в България (ВИДЕО)
Къщата музей „Адриана Будевска“ в Добрич - единствената на актриса в България (ВИДЕО)
Театър „Дея“ се готви за най-мащабния си мюзикъл досега
Театър „Дея“ се готви за най-мащабния си мюзикъл досега



Яндекс.Метрика