Ден на Света Троица

Църквата отбелязва Свети дух
Празникът е свързан по смисъл с честването на Петдесетница - Ден на Света Троица (отбелязва се в понеделник). Двата празника са последни от Великденския цикъл. На Петдесетия ден от Господното възкресение Свети Дух слязъл над апостолите и ги дарил с благодатни дарове. На този ден църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно божеско достойнство. Според християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в църковните изображения. В народните вярвания от Велики четвъртък до Свети Дух душите на всички мъртви са на земята. Ходят обикновено по цветята, по дърветата. На Свети Дух се прибирали и затваряли чак до идната година на Велики четвъртък, когато се отварят небесните двери. Жените носят на гробищата орехови листа, разстилат ги върху гробовете, та да "направят сянка" на мъртвите на оня свят. В черквата постилат на пода орехова шума, коленичат на нея и със затворени очи "виждат" свидните си близки покойници.
Народът нарича празника Духовден и с него започва т.н. Русалска седмица, (Русалска неделя, Самодивска неделя). Тогава идват русалийките, които са невидими, нечисти сили. В Северна България вярвали, че те са душите на млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти пеперуди. На тази основа са изградени забрани и обредни действия, характерни за тази седмица. За да се предпазят от нечистите сили през тези дни, хората носят пелин, лепка или орехова шума в дрехите си, защото вярват, че русалийките бягали от тях. Закачат пелин и по вратите и прозорците на къщите, разстилат го и по пода