Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели

29.03.2019 г. 11:34:13 ч.
/
Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели
На 28 март Парламентът прие промени в Закона за вероизповеданията на второ четене, с които се дава възможност за отлагане на задълженията на вероизповеданията за срок до 10 години.
В Закона беше записано, че по искане на вероизповеданията може да се разреши отсрочване на непогасените към 31 декември 2018 г. публични задължения по текст от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, включително на начислените лихви по тях до датата на издаване на разрешението, за срок до 10 години. За периода на отсрочването ще се дължи лихва в размер на основния лихвен процент. Искането за отсрочване се подава в тримесечен срок от влизането в сила на поправките в Закона.
Спорове в зала предизвика предложение на Обединените патриоти, с което настояваха вероизповеданията, които получават държавна субсидия, да финансират допълнително дейността си само от източници на доходи в България. „Когато едно вероизповедание получава субсидия от държавата, не е редно да получава субсидии от външни организации”, подчерта Валери Симеонов от Обединени патриоти.
Предложението беше отхвърлено след прекъсване на заседанието и консултации между групите на Председателски съвет при Цвета Караянчева. Цветан Цветанов от ГЕРБ обясни, че на среща с ръководството на Българската православна църква е било заявено, че църквата не е съгласна да се ограничават допълнителните средства, които получават като дарения.
В същото време между България и Турция възникна дипломатическо напрежение след публично изказване на външния министър на южната ни съседка Мевлют Чавушоглу.
„Проектът на България за поправки в религиозния закон беше срещу всички видове основни права и свободи и ги нарушаваше. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени“, заяви Чавушоглу в публична реч.
 В речта си Чавушоглу посочи, че „сега Главното мюфтийство има някои дългове, в замяна на тях искаха да продадат собствените му имоти“ и в опит да се намери решение, той отново се свързал със София. Но с кого – не уточни. В словото си в центъра за обществено образование Чавушоглу каза, че Анкара „ден и нощ работи за интересите на турските общности в чужбина и това е един от приоритетите на външната политика на страната“. 
Бившият вицепремиер и лидер на НФСБ Валери Симеонов видя национално предателство в гласуването на Закона за вероизповеданията.
"Това е национално предателство и то ще тежи на съвестта на политическите сили, с чиито гласове мина този противобългарски, противодържавен текст", подчерта Симеонов.
По думите му, с приемането на текстовете България е отворила широко вратата за финансиране на всички вероизповедания отвън, от чужди държави. И по този начин управляващите са допуснали намеса във вътрешно-политическия живот на България. Според него, с този закон България е показала, че не е суверенна държава.
Седмица преди гласуването на поправките в Закона за вероизповеданията, адвокат Детелина Симеонова сигнализира чрез Медийна група „Добруджа”, че, ако се приеме Законът за вероизповеданията на второ четене по начина, по който е замислен – да разсрочи или да отсрочи задълженията на Мюфтийството, ще бъдат нарушени данъчни закони и решения на ВАС.
Детелина Симеонова е сред парламентарните съветници по отношение на вероизповеданията. Според нея, икономическата зависимост, в която се поставят вероизповеданията, ще доведе и до политическа.


- Г-жо Симеонова, ще се промени ли Законът, след като отмениха опрощаването на дълговете на Мюфтийството?
След силно изразена позиция на недоволство по отношение на Закона „Цветанов/Карадайъ”, защото те са вносители на законопроекта за промяна в Закона за религиите, те се отказаха от първоначалната идея и решиха, че това задължение ще бъде опростено. В публичното пространство излязоха много публикации, от които е видно, че дългът на мюфтийството не е 8 милиона. Той е в пъти повече. Постави се въпросът защо досега, в продължение на осем години, не е събирано нищо от този дълг и не са предприемани никакви действия за това. Дали е възможно разсрочване по силата на Закон за изменение на вероизповеданията? Като юрист мога да коментирам, че това, което се предлага, е недопустимо. По този начин се променят законови разпоредби в Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ с изменение на един специален закон. Затова, защото ДОПК предвижда разсрочване или отсрочване на едно задължение в случай, когато то надхвърля 3 милиона лева и е признато от данъчните органи. Това съответства на Глава 22 от ДОПК. За разсрочване решението се издава от изпълнителния директор на НАП за задължителни данъчни вноски над 3 милиона лева. В случая разсрочването става по искане на длъжника - Главно мюфтийство. Взема се решението на ЕК,  тъй като трябва да се докаже, че не става въпрос за държавна помощ. Ако се тълкува като държавна помощ, то ЕК трябва да даде съгласие, а освен нея и Надзорният съвет на Националния осигурителен институт.
- Как трябва да бъде предложено и гласувано?
Според мен, трябва да се следва законовия ред, който е за всички данъкоплатци. Той предвижда, че при отсрочване длъжникът подава заявление и ръководството на НАП трябва да вземе решение. Трябва да се упомене точно периода, в който ще бъдат опростени тези данъчни задължения. Поставяйки този въпрос в Народното събрание по този начин, излиза, че едно мюсюлманско вероизповедание в България е едва ли не със статут на привилегировано. То прескача един Кодекс, който е за всички данъчно задължени лица. Тази привилегия е недопустима.
- Така щеше да се случи и ако бяха опростени задълженията на мюфтийството, нали?
Разбира се, те излизат от нашия джоб, от джоба на данъкоплатеца. Това е много страшно. Тук се казва, че разрешението за отсрочване се издава за срок от три месеца след представяне на необходими доказателства, съгласие от НОИ и положително разрешение на ЕК. Управляващите в случая се притесняват от това разрешение на ЕК. То се изисква по Закона за държавните помощи. Какво ще представлява едно разсрочване или отсрочване? То ще бъде вид държавна помощ. Тези пари са дължими към бюджета.
- Дарение?
Да, може да се нарече дарение. Като сложим и даренията от Дианета (Комитет по религиозните въпроси на Турция – бел.ред.), стават твърде много дарения. Става въпрос за привилегировано положение и злоупотреба с власт, защото се излиза извън рамките на Закона. Ако депутати или политически партии, които са оторизирани да коват законодателството, то те най-много трябва да го спазват. Освен това, тези задължения на Мюфтийството са с влезли в сила решения на ВАС, за всяко едно. Те са обжалвани и решенията на ВАС са влезли в сила. Възниква и въпросът как така няма да се изпълнят и съдебни решения… Това подлежи на наказателна отговорност. Как така ще се игнорира решение на ВАС по силата на законова промяна?! Всичко показва една политическа договорка, едно задкулисие, от което страда цялата общественост.
- Има ли други подводни течения в Закона?
Това, което гласуваха в НС през декември миналата година, и внасянето на промяна само един месец, след като е бил променен, вече буди съмнения в обществото. Този Закон изключително скандално беше внесен. Аз тогава обясних, че беше употребена една политическа сила във властта. Но тогава това опрощаване не се прие и затова сега се вкарва отново. Не беше прието от ПК по вероизповедания, тогава почти всички политически сили се противопоставиха. Сега обаче отново се внася и странното е, че тогава БСП участва във внасянето на законопроекта. След това, усещайки, може би, социалното недоволство, се оттегли. Заявиха, че не подкрепят законопроекта „Цветанов /Карадайъ”. Сега също няма да го гласуват. Те не са в изменението, няма ги и в Парламента. Може би, ако влязат, да не мине. Той е скандален този Закон, той разделя обществото. Още повече, че в последните социологически проучвания пише, че мюсюлманското вероизповедание, или, както е известно, като вероизповеданието на ДПС,  го изповядват 3 хиляди души.  В същото време сюнитското е с 400 хиляди и повече регистрирано.
Може да се постави въпросът как толкова ограничен кръг от хора получава такава помощ и такива средства. Представете си, че всичко, което не е влязло в бюджета, е влязло в Мюфтийството. Влязло е като помощи от страна на Дианета. Къде са отишли тези пари? За какво са изразходвани в България? Това е тема, която би трябвало да занимава Прокуратурата.
- В каква държава има опасност да се превърнем?
За съжаление, управляващите, внасяйки този законопроект, се скриха зад мотива, че той ще брани националната сигурност. Аз не виждам как законопроект, който опрощава задължения към бюджета, би изпълнил функциите да брани националната сигурност. Напротив – той довежда до етническо напрежение в страната и разделение между хората. Показа един толеранс под давление на една етническа партия. Тази партия не излиза от властта, тя управлява вече няколко мандата. Като започнем от тройната коалиция, та досега, не е спирала да бъде във властта.
- Няма ли опасност от сливане на църквата и държавата, след като започнаха да плащат и заплати на попове и мюфтии?
По начина, по който беше направен Законът, има такава опасност. Църквата имаше право да получава 15 милиона, но се излезе от първоначалния законопроект, който предвиждаше твърда заплата. Ако това беше гласувано и тези хора бяха приравнени на държавни служители, нямаше да има такава опасност. Защото там се гарантира заплата, а средствата, които се дават, следваше да отиват за храмове и за социални дейности. Със законопроекта това беше променено и беше оставено на волята на управляващите да дават толкова, колкото преценят излишъци от бюджета под формата на субсидии, които не са гарантирани като размер. Те зависят от тези, които управляват. Това вече означава зависимости. Знаете и Чърчил е казал, че икономическата зависимост поражда политическа. Това е много страшно, защото се стига до абсолютно опасно положение, при което вероизповеданията се употребяват за политически цели. Това не бива да се допуска. Българската общественост трябва да бъде много твърда в позицията си. Гражданското общество да се справи и да не допуска подобно положение нито по време на избори, нито, когато и да е. Дори трябва да се потърсят правата в Брюксел в международните съдилища, защото се засягат интересите и правата на гражданите. Това е вмешателство на политическата класа във вероизповеданията.

Коментирайте
Подобни новини
Христо Христов: За добруджанския танц се искат много душа и сърце
Христо Христов: За добруджанския танц се искат много душа и сърце
Проф. д-р Костадин Бураджиев: Фолклорът е жив, но се нуждае от защита от мръсните ръце, посягащи към него
Проф. д-р Костадин Бураджиев: Фолклорът е жив, но се нуждае от защита от мръсните ръце, посягащи към него
Катя Петкова: „Градски транспорт” не гони печалби, а ефективна услуга за добричлии
Катя Петкова: „Градски транспорт” не гони печалби, а ефективна услуга за добричлии
Димитър Тачев: Албена е положителен контрапункт на случващото се в туризма у нас
Димитър Тачев: Албена е положителен контрапункт на случващото се в туризма у нас



Яндекс.Метрика