Диляна Димитрова: Големите медии бягат от сериозните теми, които ни изграждат като общество

09.02.2017 г. 09:35:51 ч.
/
Диляна Димитрова: Големите медии бягат от сериозните теми, които ни изграждат като общество
След като държавата отказва да направи лустрация, ще го направим ние с нашия малък сайт за култура,  заяви за Медийна група „ Добруджа” Диляна Димитрова, главен редактор на сайта „Площад Славейков”  
 Диляна Димитрова e родена в Добрич. Създава сайта „Площад Славейков” – „Зона, свободна от чалга”, на 24 май 2014 г.
 
 - Коя е Диляна Димитрова?
Журналист, който се е оформил като такъв във вестник “Труд” - в културен отдел, където съм работила повече от десет години. Този сайт се появи съвсем логично от само себе си и набира все по-голяма популярност, за мое огромно щастие. В Добрич съм завършила училище „Дора Габе” със засилено изучаване на изобразително изкуство. Като малка мечтаех да бъда художничка. Рисувала съм през целия си детски и тийнейджърски живот. Любовта към книгите беше основна част от моето ежедневие от най-ранна възраст. Кандидатствах в Художествената  академия и Софийския университет. Съдбата предопредели да поема в посока журналистика, след като ме приеха във Факултета по журналистика.
- Защо поставихте като условие  „Зона, свободна от чалга” за сайта „Площад Славейков”?
Този лозунг не е случаен. По този начин ние отличаваме културата от субкултурата, от развлекателния бизнес, който много често се опитва да мине за култура. Забележете –  в телевизионния ефир в най-гледаните две телевизии има предавания, които се представят за културни зони. Всъщност в тях чалгата доминира. Говоря за чалга не като изпълнители от поп фолка, а като начин на общуване, на интервю, на представяне на гостите, светски детайли от личния им живот и пикантерии, което е абсурдно за културната журналистика. Затова в нашия сайт с това определение се разграничаваме от всичко, което може да се нарече светско.
- Правите ли селекции на новини, на интервюта? Има ли случаи да откажете на някого да го публикувате?
Гледаме да не обиждаме хората, защото всеки е направил своя избор в живота. Дали да се представя в обществото  и да се прехранва като звезда от по-леките жанрове в  културата, или по-трудния път - да прави изкуство. Не е тайна, че не е лесна прехраната на един човек, който се опитва да твори, без да използва разни трикове да забавлява публиката, да и пуска кукички чрез евтини номерца. Не казвам нищо лошо за халтурата, която правят много известни наши актьори и певци. Направили са избора си. Но просто трябва да признаят пред себе си поне, че правят чалга, а не култура. Затова в сайта представяме основно хора, които правят безспорно изкуство. Представяме обаче културата в широкия смисъл на тази дума. Обсъждаме света чрез култура. Защото тя не се ограничава до едно представление, изложба или книга, а обхваща цялото общество - процесите в него, човека като такъв. Мен лично като журналист ме вълнува богатството от явления, които отразява и предизвиква културата. Човекът на изкуството, който не е просто творец и не се поставя в рамка, произведението, което предизвиква реакция, дори физическа. Както и политиката чрез културата. Това е изключително важно, защото влияе на много хора. Всички процеси, които се случват като следствие след едни избори, да речем, са свързани до голяма степен с културата и най-вече с липсата на култура.
- Коя от срещите Ви с интересни и известни хора е оставила най-ярък спомен?
Изключително вълнение изпитах това лято, когато се срещнах с Калоян Махлянов -Котоошу. Предисторията  на интервюто беше като някакъв филм. От дълги години мечтаех да се срещна с него. По стечение на обстоятелствата той си почиваше в Джулюница - родното си село, а аз бях по същото време там. Купища приятелки на майка му ми уредиха това интервю и беше изключително забавно. Огромно вълнение изпитах да видя една личност, на която се възхищава цяла Япония. Когато той излезе на улицата в Япония – става митинг. Най-силният момент от това, което каза Котоошу, беше, че в България политиците трябва да обърнат специално внимание на спорта, не само на шампионите, а и на хората, които не печелят състезанията, които не са на първо място, тези, които нямат медали. Спорт се развива чрез всички. Хората предават спортните си умения на следващите, на децата, които тепърва могат да станат шампиони. Просто те развиват спорта като култура на поведение. Правих интервю с  писателя Илия Троянов, което се получи много интересно със заглавие „Социализъм в България никога не е имало”. Или пък с Георги Мишев - „И ние като Америка ще станем велика страна от чужденци”.
- Защо Ви предпочитат автори като Стефан Цанев, като Георги Господинов? Стефан Цанев изпрати на Вас писмото си за наградата….
Изключително съм благодарна на Стефан Цанев, че се обърна първо към нас. Обяснявам си го с това, че в нашия  екип решихме да не публикуваме авторски текстове на хора, огласени като сътрудници на ДС.Това е една от най-важните теми в нашия сайт и в обществото - недоизказаните срамни тайни на обществото по време на прехода за онова, което се е случило преди 1989 година.Най-логичното място Стефан Цанев да даде това писмо,  с което осъжда връчването  на ордена „Златен век” на Димитър Иванов - бивш шеф на Шесто управление на ДС от Министерството на културата. Съвсем логично е то да излезе при нас. За нещастие, след това всичко се разви по необичаен начин. В някакъв измислен сюжет влезе цялата история. Много хора, включително и писатели, започнаха да коментират не жеста на Стефан Цанев, а неговото минало. Оказа се, че един човек, за да каже какво мисли и да осъди някого публично, особено ако е Стефан Цанев – един популярен писател, като доказателство за това, което казва, излиза цялата му биография. Ако има нещо спорно в биографията му, изведнъж жестът му олеква. Започва едно безкрайно обяснение на различни случки от миналото на човека. И тази история не свършва. Онзи ден министърът на културата се появи по една телевизия и по много обиден  за Стефан Цанев начин коментира темата. След като държавата отказва да направи лустрация, ще го направим ние с нашия малък сайт за култура. Малък по отношение на големите медии, които бягат от сериозните теми. Темите, които ни превръщат в гражданско общество.
- Автори като Георги Господинов присъстват редовно при Вас. Трябва ли да си толкова превеждан като него, за да те признаят в България?
За съжаление, поговорката е валидна не само у нас, но и в чужбина. Като те признаят навън, тогава и у дома. Георги Господинов предизвиква големи съпротиви в много публични личности в България и те придобиват все по-голяма смелост да говорят срещу него. Което е изключително странно. Вместо да се гордеем с неговите успехи, защото той трасира пътя на следващия. Така Европа и светът обръщат внимание и на други български писатели. Той даде великолепно интервю за „Площад Славейков” преди Коледа, в което постави изключително важни теми. Особено за бежанците. Георги Господинов  е от малцината съвременни български творци, които не пропускат съвременна важна тема да изкажат мнение и да бъдат интелектуалци. След промените в България от 1989 година хората на изкуството не са интелектуалци.Това са едни хора, които в болшинството мислят единствено за личния си бизнес. Затова, когато те протестират, обществото, т.е. тяхната публика, не припознава техния протест. Публиката им не излиза заедно с тях да ги защити.
- Александрина Пендачанска също от Вашия сайт апелира към десните да я чуят…
Да, получих позволение да отпечатам този неин статус от Фейсбук. Александрина Пендачанска е другият български творец, освен Георги Господинов, който като се изкаже,  думите му кънтят. Тя е една от иконите на днешното дясно. Изявлението и съдържа огорчението, че отново на тези избори десните ще се явят разпокъсани, на парчета, люспа по люспа, троха по троха.
- Направили сте класация на културните събития от 2016 година. Кои са призьорите?
В края на миналата година направихме класация „Събитие на годината”. Изброихме 20 събития, които са  направили впечатление не само на нас, но и на читателите.
В крайна сметка първите пет места са заети  от съвпадащи си от нас и читателите събития:
 1. Плаващите кейове на Кристо
2. Соня Йончева и Веско Ешкенази с номинация за Грами
 3.Георги Господинов с наградите, които получи
 4. Изложбите „100 години Цанко Лавренов”
 5. Теодор Ушев, който влезе в краткия списък за Оскар, а сега вече има номинация за Оскар
Искам да изброя и антикласацията за Топ 10 на некултурните събития на 2016 година. На първо място е – Изгорелите тютюневи складове в Пловдив. На второ място - Орден „Златен век“  за Димитър Иванов.На трето – Метаморфозата на Слави Трифонов от шоумен в политик. Четвърто - Бутафорията на Ларгото. Пето – Вежди Рашидов срещу журналист от БНТ.
- Обичате ли да се връщате в Добрич?
Много обичам. Особено лятото заради тези пейзажи, безкрайните поля с жито и заради морето.

Коментирайте
Подобни новини
Иван Куртев, син на мореплавателя д-р Васил Куртев: Уважавайте мечтите и желанията на близките си
Иван Куртев, син на мореплавателя д-р Васил Куртев: Уважавайте мечтите и желанията на близките си
Кметът Йордан Йорданов: За всичко неправомерно гражданите ще могат да се обръщат към общинската полиция
Кметът Йордан Йорданов: За всичко неправомерно гражданите ще могат да се обръщат към общинската полиция
Люси Дяковска: Публиката трябва да бъде изненадвана отново и отново
Люси Дяковска: Публиката трябва да бъде изненадвана отново и отново
Историкът Радослав Симеонов: Отвращавам се, когато политиката измества националното
Историкът Радослав Симеонов: Отвращавам се, когато политиката измества националното



Яндекс.Метрика