Добричлийка преподава в университета в Лима, Перу

Йовита Иванова е от Добрич и към момента е единствената българка, университетски преподавател в Лима, Перу. Завършила е ЕГ „Гео Милев", после УНСС в столицата, а от там, професионалният и път я отвежда в САЩ, където надгражда в образованието си със специализация по „Устойчиво развитие". Работи с различни хуманитарни организации по проекти, свързани с устойчивото развитие на средата, които пък я водят до различни точки на африканския континент. В Америка среща съпруга си, който е с германо-перуански произход и така, неусетно, любовта я установява в страната на Андите. Там се ражда и Дариус, шестгодишният й син, който озарява и осмисля началото на всеки нов ден. Вече 8 години Йовита Иванова живее и работи в перуанската столица. В редакцията на радио „Добруджа" дойде придружена от малкия чаровник Дариус, който в чист латино стил, е готов да прегърне всеки човек, отправил му поздрав за добре дошъл. Силно впечатлен от техниката в радиото, след кратко време, малчуганът категорично заявява, че когато порасне, ще работи в радио.
Разговорът с Йовита Иванова тръгва от началото... А то е...

Завършила съм ЕГ „Гео Милев" в Добрич. Мой класен ръководител бе Милена Иванова. От тук в София, за да уча „Международни отношения" в УНСС. Там спечелих стипендия за университет в Маями за специализация по „Устойчиво развитие".

Следва професионална реализация. Освен като преподавател в университет, тя работи и като консултант по различни международни проекти, касаещи програмата за опазване на околната среда на ООН.

Устойчивото развитие се стреми да запази естествения баланс между човек, природа и икономика. От една страна е необходимо да има растяща икономика, от друга добър стандарт на живот на хората и от трета - да се запазят природата и нейните ресурси.

Случва ли се това в Перу?

В Перу и света, работата в тази насока не се чувства масово, но въпреки всичко, има много добри примери. Идеята е как да се задоволят нуждите на това поколение, без да се ощетяват тези, които ще дойдат след нас. Естествено, има почва за много въпроси, като например: Как да задоволим нуждите на тези 9 милиарда души, които ще населяват земята през 2050 година? Как да достигаме икономически ръст при факта ,че природните ресурси са на изчерпване? Как да постигаме повече с по-малко ресурси? Перу е страна лидер по приложение на една икономическа линия, наречена Зелена икономика. В университета, в който преподавам, водя лекции точно на тази тема. Зелената икономика се базира на три стълба: по-висока производителност, повече енергийна ефективност, политическа активност и реформи, инвестиции в чисти технологии и промяна в наложилия се консуматорски модел в обществото. Много съм радостна, че преподавам точно тази дисциплина, защото тя кореспондира с моята философия на живот, винаги и във всичко да има баланс.
Перу успява да се наложи добре на пазара на всички сертифицирани хранителни продукти. Страната е на първо място по производство и износ на органично кафе, органично какао и банани. Ясно е, че битката с китайския пазар би била немислима, затова перуанците са се насочили към производство на сертифицирани, биологични и еко храни. И го правят добре и успешно. В страната има сериозни проблеми, които касаят големи нейни територии. Не трябва да подминаваме с безразличие един от основните - джунглата и масовата сеч в нея. Перу е страна, богата на различни природни ресурси, като мед, цинк. Има много злато и сребро, което е довело до наличието на нелегални мини в амазонската джунгла. Това е много жалко, защото действително е сериозен проблем. Всичко това налага активна дейност и усилия в посока от кафява към зелена икономика.

Около 60 са българите в Лима, като 40 от тях са криминално проявени и са в перуанските затвори. Какво поведение в Перу може да те вкара в затвора?

Перу е най-големият производител на кокаин. Растението кока в никакъв случай няма нищо общо с дрогата кокаин, която е синтетичен продукт. Перуанците почитат и обичат кока, нито един шамански ритуал не минава без кока, това е свещено растение. Оказва се, че много българи, поради тежката икономическа ситуация тук, подмамени от обещани суми, не по-големи от 5 000 долара, приемат предложения за пренасяне на дрога от Перу в България и така се превръщат в мулета. Съдбата на повечето от тях е ясна. Свършват в затвора.

От предварителният ни разговор научих, че една част от българите в Лима, се събирате и често посещавате българските затворници. Каква е ситуацията им?

Перуанските затвори са ужасни. Средата там е много агресивна. В повечето случай българските затворници нямат и понятие от испански език. Така се запознах с една 65-годишна жена от Разлог, която се е съгласила на рисковия пренос срещу 5000 долара, за да осигури следването на внука си в чужбина. Тя едва ли прави разлика между кока и кока-кола. Посещавайки затворите, ние носим на българите там елементарни неща за хигиена. Сега са и много актуални престъпленията, свързани със скимиране на кредитни карти. Първенците отново са българи. Такава ни е славата!

Животът Ви е дал невероятният шанс да живеете и работите в Европа, Северна Америка, Южна Америка и Африка. Кое е Вашето място?

Мисля, че когато човек пътува много, се превръща в човек на света, който се чувства навсякъде вкъщи и никъде вкъщи. Аз съм посетила около 60 страни. Това, което се опитвам да правя, е да не сравнявам. Когато съм в България се настройвам само за България и не правя сравнение с живота ми на други места. Това, което е характерно за българите, е непрекъснатата нагласа за сравнение. Тук е добре, там е зле...Латинска Америка е много екзотичен континент. Там са Аржентина с нейните водопади Игуасу, Чили с Патагония или края на света, там можеш да прекараш четири часа без да срещнеш жива душа. Мексико с Юкатан и пирамидите, Перу с Мачу Пикчу, линиите Наска, Азия също е екзотичен континент, що се отнася до хората. Африка е все още неоткритият континент. Там се чувства зараждането на тази човешка раса, мирисът на земята е невероятен.

Какво Ви даде Перу и какво от България Ви липсва, когато сте там?

Аз съм свързана с Перу, защото там се роди синът ми. Това, което тук ми липсва от там, е лекотата, с която хората приемат живота. Понякога ми се струва, че начинът им на живот е много повърхностен, защото всичко е много „маняна" /manana от исп./ или утре на български език. Или всичко е салса, дори и към работата си се отнасят така, от наша гледна точка. Те не са хора на точността, но пък се чувстват добре. Живеят по-леко, не се обременяват с проблеми. Ние сме свикнали всичко да драматизираме, като че ли обичаме да ни е тъжно и тежко. Това, което ми липсва там, е културата. Дори и българинът да не се чувства много европеец, Европа има своето влияние върху нас. Концерти, кина...Там хората излизат, за да потанцуват, да хапнат, да се забавляват. Културните мероприятия не са застъпени. Този вид култура е в своя зародиш.

Как България присъства в делника на Йовита Иванова?

Присъства най-вече с кухнята. Много често приготвям традиционни български ястия.