Стефани Маринова е познато лице за интересуващите се от култура и от постиженията на младите хора в различните сфери на изкуството в Добрич. Тя е възпитаник на студио за поп и рок певци „Сарандев“ към Младежкия център в областния град. Но вече е студентка със специалност "Европейско и международно право" и учи в далечна Нидерландия, където я заварва началото на паниката около коронавируса.
От три седмици младата жена е в родния си град. За медийна група „Добруджа“ тя разказва впечатленията си от първоначалната реакция на опасността от разпространението на коронавируса в Нидерландия. Според нея отначало не са взети сериозни мерки. В град Гронинген – най-северната точка на Нидерландия, където е била Стефани, е имало само 3 - 4 регистрирани случаи, за разлика от южните части на страната, където с COVID-19 са били над 1 000 души. „Нямаше никакви ограничения - работиха заведенията и супермаркетите. Липсваха указания за спазване на дистанция между хората, не се намираха и дезинфектанти, маски и ръкавици, обясни добричлийката, която с голяма трудност е намерила защитни средства за лична употреба.
Държавата така и не се е разпоредила навреме с конкретни мерки към институциите, затова и ръководството на университета, където учи Стефани, първоначално не е знаело как да реагира. В последствие става ясно, че висшето учебно заведение затваря врати до 14 април. Дака се стига до завръщането на младата жена в родния й град, където обучението й продължава дистанционно и досега.
Проблемът според Стефани е в това, че държавата е чакала да се увеличат регистрираните случаи, за да предприеме реални мерки. Сега вече има строги ограничения и се отчита намаление на болните от коронавирус
Изолацията ми в Добрич, заради извънредното положение не ми пречи, защото съм домошар. Уча, общувам със семейството си. Само съжалявам, че откакто съм в Добрич, не мога да посетя моята баба, но трябва да пазим възрастните хора, споделя Стефани Маринова.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев
От три седмици младата жена е в родния си град. За медийна група „Добруджа“ тя разказва впечатленията си от първоначалната реакция на опасността от разпространението на коронавируса в Нидерландия. Според нея отначало не са взети сериозни мерки. В град Гронинген – най-северната точка на Нидерландия, където е била Стефани, е имало само 3 - 4 регистрирани случаи, за разлика от южните части на страната, където с COVID-19 са били над 1 000 души. „Нямаше никакви ограничения - работиха заведенията и супермаркетите. Липсваха указания за спазване на дистанция между хората, не се намираха и дезинфектанти, маски и ръкавици, обясни добричлийката, която с голяма трудност е намерила защитни средства за лична употреба.
Държавата така и не се е разпоредила навреме с конкретни мерки към институциите, затова и ръководството на университета, където учи Стефани, първоначално не е знаело как да реагира. В последствие става ясно, че висшето учебно заведение затваря врати до 14 април. Дака се стига до завръщането на младата жена в родния й град, където обучението й продължава дистанционно и досега.
Проблемът според Стефани е в това, че държавата е чакала да се увеличат регистрираните случаи, за да предприеме реални мерки. Сега вече има строги ограничения и се отчита намаление на болните от коронавирус
Изолацията ми в Добрич, заради извънредното положение не ми пречи, защото съм домошар. Уча, общувам със семейството си. Само съжалявам, че откакто съм в Добрич, не мога да посетя моята баба, но трябва да пазим възрастните хора, споделя Стефани Маринова.
Репортаж на Галина Бозукова и Стефан Калев