Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва при едно пътешествие, започваш да я цениш повече

27.09.2017 г. 10:53:40 ч.
/
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Д-р Добрин Добрев определя себе си кaто пътешественик, изследовател. 45 са страните, които е посетил, последната дестинация сред тях е Казахстан. Стремежът към откриване на новото и непознатото е основният подтик, който води д-р Добрев по света. Усещането преди всяко пътуване е несравнимо. Понякога, подготовката за него като удоволствие разминава самото пътешествие, допълва д-р Добрев. Едни от пътуванията носят разочарование, други носят двойно по-голямо количество радост от предварително очакваната. Първото му пътуване до САЩ  се оказва едно от най-емоционалните. Със същия заряд е и едно от последните - до Тяншан. Най-сладко му е било в Ориента, най-кисело - в Русия, а най-солено - в Средиземноморието. Пътува с огромно удоволствие, но и със същото такова се връща у дома, защото България е неговото място.
 

- Д-р Добрев, когато пътувате, сте повече турист или пътешественик?
Турист - едва ли. По-скоро – пътешественик, изследовател. Обикновено, стремежът към откриването на новите факти в историята е основният двигателен процес при моите пътувания. Така че  - по - скоро е това…
- Как станахте такъв?
Много преди да започна да се занимавам с реконструкция, започнах да обикалям света. По-скоро откриването на новото, непознатото е, което ме води. Тръгваш с една нагласа за него, а то се оказва съвсем друго: понякога - по-хубаво, друг път - по-лошо. Общо взето, това е основният подтик – откриването на новото.
- Кое качество отличава туриста от пътешественика?
Пътуването на туриста е свързано с комфорт, докато при нас това е последното, което търсим. Не винаги теренът, на който сме, предразполага към удобства. Туристът пътува по открити и утвърдени туристически дестинации, докато пътешественикът е воден от съвсем други подбуди.
- Какви са усещанията, преди да поемете към поредната дестинация?
 Усещането е невероятно. Понякога удоволствието от  подготовката  на  едно пътуване разминава удоволствието  от самото пътешествие. Има  пътешествия, които разочароват, и други, които  са свързани с двойно по-големи резултати от предварително  очакваните. Но подготовката е едно от най-приятните неща при всяко пътуване.
- Какво правите? Четете повече за дестинацията, определяте маршрут…
 Най-важното е да бъдат открити основните неща. Аз лично не обичам „факти с дъх, неприятен от чужди уста”, както е казал един поет. Препрочитам основната база данни, а останалото откривам сам. Знаете, че причините за моите пътувания са свързани с българската история и затова не толкова ме вълнуват местните исторически забележителности, а по-скоро целите, които съм набелязал. Предварителната подготовка при мен е свързана със закупуване на билети.
- Кое е най-емоционалното Ви пътешествие до момента?
 Трудно ми е да кажа. Може би, едно от първите ми далечни, от  времето, когато не беше популярно да се пътува у нас, това - да стигна до  Атлантика. Може би и последното пътуване до Тяншан, където открихме много интересни факти и неща, свързани с нашата история. Най-интересното все още предстои.
- Кое е най-сладкото пътуване?
Ориента. Там готвят много вкусно и винаги се връщам с 10 кила отгоре. 
- Кое най-киселото?
Русия. Там се използват много кисели продукти.
- Най-соленото?
Средиземноморието.
- Къде се чувствахте най намясто?
Не бих казал, че в чужбина се чувствам намясто. Намясто се чувствам в България. В България  има безброй прекрасни места и докато я изучим напълно, минава много време. Не знам дали изобщо е възможно да бъде изучена. Мисля, че човек се чувства най-добре човек в собствената си страна. На другите места - не съвсем.
- Промени ли се отношението Ви към България?
Мисля, че да. Да си спомним една грузинска поговорка. „Дръжката на изгубения кинжал винаги е златна”. Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече. Ако не я напускаш, няма как да я оцениш. Човешкото съзнание е устроено на принципа на сравнението. Ако не можеш да я сравниш, ти просто присъстваш в нея. Пътуванията много помагат за това тя  да бъде оценена.
- Какво е за Вас родното място?
Родното място е мястото, в което се завръщам. За мен то е цяла България, защото съм живял на много места. Мисля, че България  е мястото, където те чакат хората, които те обичат. България е мястото, където правим добрите дела в живота си, където са костите на нашите деди. Това е нашето място.
- Най-далечната дестинация за Вас?
Другият край на планетата. САЩ, далечна Азия..
- Мястото, на което искате да отидете, за което мечтаете ?
Много са тези места. Светът е толкова голям и интересен, че един човешки живот е недостатъчен, за да се обиколи и разгледа. Дори човек само да пътува, времето  пак не е достатъчно да се посетят всички интересни, важни и значими места на планетата. Не е възможно.
 - Освен със спомени и снимки, с какво друго се връщате от пътешествие?
Аз почти не правя снимки. Много често няма кой да ти  направи снимката на дадено място. Връщам се с подаръци за хората, на които държа. Обичам да ги радвам с малки щуротийки, донесени отнякъде си. Например, от последното си пътуване с много усилия донесох литър и половина алкохолна напитка от кобилешко мляко - кумиса. От едно легендарно езеро, описано в много хроники. Това е езерото,  при което армиите на Чингиз хан и Атила са се зареждали енергийно. То се  намира на границата между Киргизстан и Китай. Описанието му в хрониката е следното: Езерото с топли, горчиви води, чиито брегове завършват в свещената планина, а другите потъват в облаците. Сами разбирате, че географски няма как да има такова място. Но се оказа, че има. Действително краищата му са в облаците, защото то се намира на  1 400 м  надморска височина. Намира се там, където е сблъсъкът на индийската  и сибирската тектонична плоча. По някакви причини там водите наистина са горчиви и постоянно топли, а мястото наистина притежава този магнетизъм, за който се говори.
- Как обичате да пътувате - сам или придружен?
Хубаво е да не пътуваш сам. Най-малкото, за да има с кого да споделиш преживяванията си - един или двама. Много е трудно с голяма група да се изпълняват набелязани цели. Като се отиде, може да излязат допълнителни места, които трябва да се видят, а времето  винаги  е ограничено.
- Колко страни сте посетил до момента?
45. Казахстан бе 45-ата страна.
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович



Яндекс.Метрика