В Добруджа – един от най-големите зърнопроизводителни райони и с най-високи добиви по години, проблемът със състоянието на зърнено-житните култури е много по-сериозен отколкото в другите части на страната. Това заяви на пресконференция преди Деня на отворените врати в Добруджански земеделски институт доц. Галина Михова – водещ селекционер на зърнено-житни култури.
Ето какво обясни тя: „Природата не ни изненада, тя си има собствени закони. Ние трябва да ги следваме и да прилагаме адекватни решения. Причините за състоянието са две основни – неадекватно изградена сортова структура и грешни технологични решения, които са в резултат на непознаване на биологичните особености на зърнено-житните култури и на отглежданите сортове. Суша е имало и ще има. Студ, във всичките му проявления, пак ще има. Имаше грешки в сеитбата. Голяма част от посевните площи бяха засети извън препоръчителния за региона срок. Разчитайки на хубавия външен вид, много от производителите не оцениха условията на стрес. Вкараха се огромни количества азотни торове, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. И сушата си каза думата – картината са изсъхнали посеви. През март много от сортовете, които не са подходящи за нашите региони бяха влезли във фаза вретенене и съответно ниските температури нанесоха много сериозни повреди. Зърнено-житните култури няма как да издържат при трайно задържане на отрицателна температура, когато са влезли във фаза вретенене. Характерна особеност на българската селекция е високото ниво на студо и зимо устойчивост. И това никак не е случайна – България има много специфичен климат, регионите са много различни. Има едно простичко правило в селекцията – сортовете, които са с висока зимоустойчивост, когато се закалят добре, това е трайно свойство, което може да се задържи в продължение на няколко месеца.“
При зърнено-житните култури понятието идеален сорт не съществува, отбеляза доц. Галина Михова. Причината е, че те се развиват през всички сезони. При избора на сорт трябва да са наблегне на конкретните рискови фактори на отделен район, почвените и климатичните условия, смята селекционерът в Добруджански земеделски институт. Затова тя не очаква от българските сортове добивите да са фрапиращо по-ниски в сравнение с миналата година.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров
Ето какво обясни тя: „Природата не ни изненада, тя си има собствени закони. Ние трябва да ги следваме и да прилагаме адекватни решения. Причините за състоянието са две основни – неадекватно изградена сортова структура и грешни технологични решения, които са в резултат на непознаване на биологичните особености на зърнено-житните култури и на отглежданите сортове. Суша е имало и ще има. Студ, във всичките му проявления, пак ще има. Имаше грешки в сеитбата. Голяма част от посевните площи бяха засети извън препоръчителния за региона срок. Разчитайки на хубавия външен вид, много от производителите не оцениха условията на стрес. Вкараха се огромни количества азотни торове, което е абсолютно необосновано дори при супер интензивни сортове. И сушата си каза думата – картината са изсъхнали посеви. През март много от сортовете, които не са подходящи за нашите региони бяха влезли във фаза вретенене и съответно ниските температури нанесоха много сериозни повреди. Зърнено-житните култури няма как да издържат при трайно задържане на отрицателна температура, когато са влезли във фаза вретенене. Характерна особеност на българската селекция е високото ниво на студо и зимо устойчивост. И това никак не е случайна – България има много специфичен климат, регионите са много различни. Има едно простичко правило в селекцията – сортовете, които са с висока зимоустойчивост, когато се закалят добре, това е трайно свойство, което може да се задържи в продължение на няколко месеца.“
При зърнено-житните култури понятието идеален сорт не съществува, отбеляза доц. Галина Михова. Причината е, че те се развиват през всички сезони. При избора на сорт трябва да са наблегне на конкретните рискови фактори на отделен район, почвените и климатичните условия, смята селекционерът в Добруджански земеделски институт. Затова тя не очаква от българските сортове добивите да са фрапиращо по-ниски в сравнение с миналата година.
Репортаж на Димитър Узунов и Петър Петров