Драгни Драгнев представи последната си книга „Не е в тялото животът“. Този път авторът предлага на почитателите си нови стихове и есета.
ДРАГНИ ДРАГНЕВ е роден на 5 януари 1939 г. в град Добрич. Дипломира се по специалностите Българска филология и История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Дълги години работи като журналист във в.”Добруджанска трибуна” и БТА. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания във Варна, Добрич и София. Първата му поетична книга „Жътва” излиза през 1976 г. Драгни Драгнев е автор на 9 стихосбирки, на повести, романи, новели и на исторически драми за кан Аспарух и кан Тернел. Написал е публицистичните книги „Кръгът на Дора Габе” , „Нашата Дора Габе” и „Мъдрецът и Птицата”. Основна тема в творчеството му е съдбата на Добруджа в миналото и днес.
Стихове на Драгни Драгнев са превеждани на руски, украински и унгарски език.
Членува в Сдружението на писателите в Добрич. Член e на Съюза на българските писатели.
Къде е животът г-н Драгнев щом не е в тялото?
Животът е в душата.Това е и лайтмотива на новата ми стихосбирка„Не е в тялото животът“. Душата е всичко. Човек живее с душата си.
Колко станаха написаните от Вас книги?
Много книги написах, няма да ги броя сега. Късно започнах да влизам в литературата. Не като Пушкин или като Лермонтов, късно. Вече минавах трийсетте години на живота си, когато излезе първата ми стихосбирка „Жътва“.Моят незабравим редактор поетът Петър Алипиев пусна в стихосбирката първите ми дванадесетина стихотворения. Аз съм военен моряк, служил съм във ВМС и там публикувах първите си стихотворения във вестникът на моряците. Те бяха едни такива глупави наивни. В един момент някъде в 1965-70 година на миналия век, аз се обърнах и към прозата. За мен прозата беше вече достатъчна да навляза в литературата с моята единствена и основна тема – Добруджа. Това е моята тема, многострадална Добруджа – някога, вчера и днес.
Наистина сте написал много стихове за Добруджа, какво искате младите да запомнят от Вас ?
Преди всичко, да обичат родния край, отечеството, родината. Няма по-голяма обич от тази да обичаш родния си край, родния град. Затова написах „Тази светла земя е съдбата ми…..“
Ставаха ли с годините по-мъдри книгите Ви?
Разбира се! Мнозина измежду творците и поетите смятат, че възрастта няма никакво значение.Напротив, за мен и за други възрастта има голямо значение. Огромно бих казал особено за белетриста. Той трябва да броди из своя живот да го опознава. Да живее, да страда и така да пише своите книги. Има и изключения.Пак ще спомена поети като Лермонтов и Пушкин. Руската поезия от която предимно съм се учил е от изключенията. Трябва житейски опит, да видиш да прогледаш във живота, да отскубнеш от душата най-важното ,най болезненото, най-силното.
Вие сте работил и като журналист. Допринасяше ли журналистическата професия за книгите ви?
Категорично да! Журналистиката твърде много помага на един бъдещ поет и белетрист. Аз съм бил журналист 25-30 години.Обикалял съм цяла Добруджа, срещал съм се с много хора, умни и прости. Винаги съм се опитвал да извлека нещо, да разбера мислите им защото за мен най-важно е човек да мисли. Голямата мисъл в новата ми книга носи заглавието и „Не е във тялото животът“. Ако си без душа, ако не се вълнуваш от нищо, ако нямаш страдание , любов, особено голяма любов с истински измерения, защото любовта не е само едно чувство между мъж и жена. Любовта е нещо огромно. Любовта към родния край, към родния дом, любовта към майката. Любовта може да бъде към бащата, към заобикалящата ни природа.Аз винаги съм се стремил и в последната си стихосбирка да търся хармонията между човека и природата.Да я търся, да я постигна според силите и възможностите си.
Как гледате на съвременната журналистика?
Страхлива и угодническа. Тя е платена журналистика. Няма или много рядко се срещат журналист, които пишат искрено , откровено, без страх. Тази журналистика уважавам аз. Ако се върна назад в годините често съм имал такова отношение към работата си и много често съм срещал съпротива. Трябва искреност и истина, това е.
От кого получихте най-голямо признание през годините?
От хората, от приятелите. Особено голямо и важно внимание съм получил от моят наставник Йордан Дачев, който за жалост не е между живите.Това е един необятен свят.Йордан Дачев беше журналист , публицист, който ми даваше уроци по родолюбие по журналистика, уроци които остават за цял живот. Той посади у мен любовта към Йордан Йовков и Дора Габе.Големите наши творци пред които аз се прекланям и непрекъснато мисля и пиша. Считам ги дори за мои духовни наставници.Особено Дора Габе с която съм общувал години наред и която съм обичал с цялото си сърце.
Какво, още не сте написал и върху какво работите?
В момента подготвям още няколко книги, които зреят в мене години наред. В основата пак е моята Добруджа. Защото Добруджа е България. България в голямата си част е Добруджа.От тук започва родината, от тук прелита с конете си хан Аспарух. Подготвям нова книга, която още това лято може да излезе. Казва се „Земя за сбогом“.Това е една новела за времето когато Добруджа е под кралска румънска власт. Този период е моята най-голяма тема.Това е моята болка и моята жажда да разкажа всичко каквото знам и съм преживял.Това е травма в живота на добруджанци. Запомнете това заглавие „Земя за сбогом“. 100 страници ще видят бял свят.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
ДРАГНИ ДРАГНЕВ е роден на 5 януари 1939 г. в град Добрич. Дипломира се по специалностите Българска филология и История във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Дълги години работи като журналист във в.”Добруджанска трибуна” и БТА. Първите си стихотворения публикува във вестници и списания във Варна, Добрич и София. Първата му поетична книга „Жътва” излиза през 1976 г. Драгни Драгнев е автор на 9 стихосбирки, на повести, романи, новели и на исторически драми за кан Аспарух и кан Тернел. Написал е публицистичните книги „Кръгът на Дора Габе” , „Нашата Дора Габе” и „Мъдрецът и Птицата”. Основна тема в творчеството му е съдбата на Добруджа в миналото и днес.
Стихове на Драгни Драгнев са превеждани на руски, украински и унгарски език.
Членува в Сдружението на писателите в Добрич. Член e на Съюза на българските писатели.
Къде е животът г-н Драгнев щом не е в тялото?
Животът е в душата.Това е и лайтмотива на новата ми стихосбирка„Не е в тялото животът“. Душата е всичко. Човек живее с душата си.
Колко станаха написаните от Вас книги?
Много книги написах, няма да ги броя сега. Късно започнах да влизам в литературата. Не като Пушкин или като Лермонтов, късно. Вече минавах трийсетте години на живота си, когато излезе първата ми стихосбирка „Жътва“.Моят незабравим редактор поетът Петър Алипиев пусна в стихосбирката първите ми дванадесетина стихотворения. Аз съм военен моряк, служил съм във ВМС и там публикувах първите си стихотворения във вестникът на моряците. Те бяха едни такива глупави наивни. В един момент някъде в 1965-70 година на миналия век, аз се обърнах и към прозата. За мен прозата беше вече достатъчна да навляза в литературата с моята единствена и основна тема – Добруджа. Това е моята тема, многострадална Добруджа – някога, вчера и днес.
Наистина сте написал много стихове за Добруджа, какво искате младите да запомнят от Вас ?
Преди всичко, да обичат родния край, отечеството, родината. Няма по-голяма обич от тази да обичаш родния си край, родния град. Затова написах „Тази светла земя е съдбата ми…..“
Ставаха ли с годините по-мъдри книгите Ви?
Разбира се! Мнозина измежду творците и поетите смятат, че възрастта няма никакво значение.Напротив, за мен и за други възрастта има голямо значение. Огромно бих казал особено за белетриста. Той трябва да броди из своя живот да го опознава. Да живее, да страда и така да пише своите книги. Има и изключения.Пак ще спомена поети като Лермонтов и Пушкин. Руската поезия от която предимно съм се учил е от изключенията. Трябва житейски опит, да видиш да прогледаш във живота, да отскубнеш от душата най-важното ,най болезненото, най-силното.
Вие сте работил и като журналист. Допринасяше ли журналистическата професия за книгите ви?
Категорично да! Журналистиката твърде много помага на един бъдещ поет и белетрист. Аз съм бил журналист 25-30 години.Обикалял съм цяла Добруджа, срещал съм се с много хора, умни и прости. Винаги съм се опитвал да извлека нещо, да разбера мислите им защото за мен най-важно е човек да мисли. Голямата мисъл в новата ми книга носи заглавието и „Не е във тялото животът“. Ако си без душа, ако не се вълнуваш от нищо, ако нямаш страдание , любов, особено голяма любов с истински измерения, защото любовта не е само едно чувство между мъж и жена. Любовта е нещо огромно. Любовта към родния край, към родния дом, любовта към майката. Любовта може да бъде към бащата, към заобикалящата ни природа.Аз винаги съм се стремил и в последната си стихосбирка да търся хармонията между човека и природата.Да я търся, да я постигна според силите и възможностите си.
Как гледате на съвременната журналистика?
Страхлива и угодническа. Тя е платена журналистика. Няма или много рядко се срещат журналист, които пишат искрено , откровено, без страх. Тази журналистика уважавам аз. Ако се върна назад в годините често съм имал такова отношение към работата си и много често съм срещал съпротива. Трябва искреност и истина, това е.
От кого получихте най-голямо признание през годините?
От хората, от приятелите. Особено голямо и важно внимание съм получил от моят наставник Йордан Дачев, който за жалост не е между живите.Това е един необятен свят.Йордан Дачев беше журналист , публицист, който ми даваше уроци по родолюбие по журналистика, уроци които остават за цял живот. Той посади у мен любовта към Йордан Йовков и Дора Габе.Големите наши творци пред които аз се прекланям и непрекъснато мисля и пиша. Считам ги дори за мои духовни наставници.Особено Дора Габе с която съм общувал години наред и която съм обичал с цялото си сърце.
Какво, още не сте написал и върху какво работите?
В момента подготвям още няколко книги, които зреят в мене години наред. В основата пак е моята Добруджа. Защото Добруджа е България. България в голямата си част е Добруджа.От тук започва родината, от тук прелита с конете си хан Аспарух. Подготвям нова книга, която още това лято може да излезе. Казва се „Земя за сбогом“.Това е една новела за времето когато Добруджа е под кралска румънска власт. Този период е моята най-голяма тема.Това е моята болка и моята жажда да разкажа всичко каквото знам и съм преживял.Това е травма в живота на добруджанци. Запомнете това заглавие „Земя за сбогом“. 100 страници ще видят бял свят.
Интервю на Севдалина Сарандева и Стефан Калев
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
