Електронна информационна система ще подобри качеството на здравеопазването, смятат експерти

Въвеждането на електронна информационна система ще подобри качеството на здравеопазването. Около това мнение се обединиха представители на браншови и пациентски организации, Министерството на здравеопазването, комисията по здравеопазване към Народното събрание и мениджъри на болници по време на дебата „Управление на съвременното здравеопазване – предизвикателства и добри практики“. Дискусията се проведе вчера в София като част от годишния проект „Най-добрите болници” на Investor Media Group и Българска болнична асоциация.
„През тази година здравното министерство има амбицията да покаже видими резултати по внедряване на елементи от здравната информационна система. Без такъв вид системи няма как да говорим за контрол в сферата на болнична, лекарствена и медицинска помощ”, заяви заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева. 
Мнението й сподели зам. – председателят на комисията по здравеопазване към Народното събрание д-р Лъчезар Иванов. 
„Едно от най-важните неща в момента за постигане на по-добро качество на здравеопазването е внедряване на единна информационна система, което ще позволи на всеки болничен мениджър да упражнява реален и ефективен контрол. Системата ще даде възможност и за проверка на лечебните заведения от страна на Здравната каса като платец”, обясни д-р Иванов. 
Според изпълнителния директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” проф. Асен Балтов са нужни няколко стъпки, които да стабилизират системата на здравеопазването. Сред тях са въвеждането на електронна здравна карта и електронен търг за лекарства, които били най-сигурният инструмент за намаляването на цените на медикаментите, които болниците закупуват. 
„Важно е и да се завърши проектът за спешните портали, за да имаме добре работеща спешна медицинска помощ в цялата страна”, заяви проф. Балтов по време на здравния дебат.
В същото време д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници, заяви, че държавата трябва да подпомага лечебните заведения в малките и отдалечените населени места, защото без такава помощ не можели да съществуват. Мнението му подкрепи и проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, като заяви, общинските болници не могат да генерират печалба като останалите лечебни заведения. Затова според проф. Димитров в бюджета за здравеопазване трябвало да има предвидени буфери за общинските болници. 
„Финансирането е голям проблем на българското здравеопазване, но най-големият е философията на финансирането. Една система, в която се заплаща за брой извършена дейност, за брой преминали пациенти, леглоден и т.н., няма как да генерира здраве”, коментира председателят на Национална пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.
По думите му в системата ще има ефективност, когато заплащането е според постигнатите резултати, а не броя на пациентите. Д-р Иван Маджаров, председател на Български лекарски съюз, обаче е категоричен, че заплащането за извършена дейност е правилно, но проблемът е, че не всички клинични пътеки са реално остойностени. Според него постигнатото в новия Национален рамков договор е крачка към по-качествено здравеопазване.
Дебатът за управлението на съвременното здравеопазване е част от годишния проект „Най-добрите болници”, организиран от Investor Media Group и Българска болнична асоциация. През 2019 година инициативата отличи най-добрите лечебни заведения в различните региони и медицински направления в страната, а тази година освен класацията е надградена с две здравни дискусии.

Коментирайте