„Светът наскоро се събуди от пандемичния си сън – кошмар, прекаран в задушливата атмосфера на дома-затвор. Вирусът се превърна в сензация за медиите и трайно промени живота, какъвто го познавахме. Хората безмълвно скандираха: „Искаме въздух!“, „Искаме образование!“, „Искаме работа!“. Но у тях се таеше страх – онзи страх, който Хичкок се опитва да внуши с „Птиците“ – първичния примитивен страх да бъдеш нападнат без предупреждение и мотив. Някои твърдяха, че карантината ще сближи семейства, ще направи хората по-добри, ще направи хората хора. Но не грешат ли? Не се ли прояви именно инстинктът ни за самосъхранение? Или дори напротив – нашата нехайност, непукизмът ни към живота на другите? Войната свърши ли или едва сега започва?”. Това пише в своето есе на тема „Промени ли ни изолацията към по-добро” Елена Вутова-ученичка в 11 клас на ПМГ „Иван Вазов” в Добрич. С него тя спечели първото място в конкурса, организиран от Младежки център - Добрич и Фондация „Лумос”.
Включих се в този конкурс, защото ми хареса факта, че от Младежкия дом търсят мнението на младите хора, тъй като досега никой не ни е питал, коментира за Медийна група „Добруджа” тя. „Не мисля, че изолацията ни промени към по-добро”, категорична е тя. Според младото момиче изолацията е дала възможност за прекарване на повече време с близките ни хора, но пък е отнела много повече. „Тя ни отне частици от живота ни, отне работата на хората, отне присъственото обучение на учениците, което ще има ефект в бъдеще време”, коментира Елена.
Изолацията отключи у хората инстинкт за самосъхранение, до степен в която спряхме да бъдем хора, допълва още Елена. „Когато видим на улицата някой, който се нуждае от помощ, преди да помогнем се питаме, какво би се случило, ако той е болен и се заразим. Преди страха, трябва да бъде човечността”, казва тя.
Месеците на изолация и пандемията от коронавирус имат своя негативен ефект и върху нея. „Спрях да правя планове за далечното бъдеще, защото не знам дали ще успея да ги осъществя.”
Часове преди влизане в сила на новите ограничителни мерки, Елена Вутова коментира, че дистанционната форма на преподаване, не е добра форма на обучение. „Определено ми е по-трудно да се справя с материала. То не ми дава това, което мога да получа в присъствената форма на обучение”.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев
Включих се в този конкурс, защото ми хареса факта, че от Младежкия дом търсят мнението на младите хора, тъй като досега никой не ни е питал, коментира за Медийна група „Добруджа” тя. „Не мисля, че изолацията ни промени към по-добро”, категорична е тя. Според младото момиче изолацията е дала възможност за прекарване на повече време с близките ни хора, но пък е отнела много повече. „Тя ни отне частици от живота ни, отне работата на хората, отне присъственото обучение на учениците, което ще има ефект в бъдеще време”, коментира Елена.
Изолацията отключи у хората инстинкт за самосъхранение, до степен в която спряхме да бъдем хора, допълва още Елена. „Когато видим на улицата някой, който се нуждае от помощ, преди да помогнем се питаме, какво би се случило, ако той е болен и се заразим. Преди страха, трябва да бъде човечността”, казва тя.
Месеците на изолация и пандемията от коронавирус имат своя негативен ефект и върху нея. „Спрях да правя планове за далечното бъдеще, защото не знам дали ще успея да ги осъществя.”
Часове преди влизане в сила на новите ограничителни мерки, Елена Вутова коментира, че дистанционната форма на преподаване, не е добра форма на обучение. „Определено ми е по-трудно да се справя с материала. То не ми дава това, което мога да получа в присъствената форма на обучение”.
Репортаж на Даниела Русева и Стефан Калев