Ема Георгиева на 80: Аз съм в категорията „Хора без възраст”

20.07.2017 г. 09:39:52 ч.
/
Ема Георгиева на 80: Аз съм в категорията „Хора без възраст”
Актрисата Ема Георгиева, Почетен гражданин на Добрич, навършва 80 години на 20 юли.
Родена във Варна, но цялата й житейска и творческа биография са свързани с град Добрич.
Изиграла е над 100 роли на сцената на Драматичен театър „Йордан Йовков”. Снимала е в телевизията и в киното.
Макар на 80 години, Ема Георгиева признава, че се чувства като на 20 и продължава да очаква покана за нови роли в театъра.
Ема Георгиева е педагог и автор на поетични книги. В момента подготвя третата си стихосбирка „Репетиция за живота”, която е свързана с юбилея й. 
Повече от 15 години ръководи театрална студия „Зорница” при читалище „Йордан Йовков”, давайки път в живота на десетки млади талантливи хора. Актрисата е активен деец в БЧК.
 

- Г-жо Георгиева, как посрещате 80-ия си рожден ден?
Ако трябва да направя някаква равносметка, някаква оценка за себе си – се поставям в категорията „хора без възраст”. Никога не бях голяма, никога не бях малка, от 5-годишна възраст постоянно ми се казваше: „Я стига, не си малка, оправяй се сама!”. И ако някога това „сама, сама” ми е тежало, оказва се, че моят прекрасен дядо, който ме отгледа, защото моите родители пътуваха много, правилно ми е повтарял да се оправям сама. И когато моят внук беше малък и го попитах дали иска някаква помощ, той също все повтаряше: „Аз сам.”. „Прехвърлил се е генът”, казах си.
Не ме плашат годините. Защото, ако човек запази любопитството си към света, ако преследва мечтите си насън и наяве, и като мен, ако знае, че никой не може да отнеме правото му да прави театър, където и да е, аз ще го правя, докато мога. Това е единственото нещо, след което бягам. Не съм бягала за никакви награди и за почетни звания, освен за желанието да правя театър, което ме съпътства от моите съзнателни 4-5 години. Когато премятах чаршафите на баба ми през простора, за да се получи като завеса – явно това е бил пръстът на съдбата.
- Пръст на съдбата е и срещата Ви с големия актьор Калчо Георгиев, с когото създавате семейство. Имате и син Георги…
И внук – Калин. Цялото ни семейство е свързано с театъра. Само Калин, който също е много артистичен, избра професията на компютърен специалист и аз много се гордея с него. Нека да има и един техничар във фамилията, а не всички да гонят театъра – вятъра. Сега работи в САЩ, в една голяма компания в Бостън. Това много ме радва.
- Коя от многобройните си роли обичате най-много?
Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Благодаря на всичките си колеги за партньорството през годините. Но трябва доста да помисля.
Обичам комедиите, аз съм комедийна актриса. Много хумор съм правила, хората с това ме познават. Хуморът е сред нещата, които поддържат човека.
А и все още очаквам покана за роли. След като имам колеги, с които в никакъв случай не искам да се сравнявам, но играят до 95 години. Защо и аз да не играя, след като мога.
- За Вас сцената не е само ДТ „Йордан Йовков”. Подготвяте много млади актьори в театрална студия „Зорница” към читалището. Радвате ли се, че има интерес към театъра у младите хора?
32 деца бяха само през тази година. Ще дам един пример от вчерашния ден. На площада ме прегръща моя възпитаничка Соня Георгиева и ми казва: „Лельо Ема, да ти се похваля – завърших първи курс в НАТФИЗ с оценка 5,75. Получавам стипендия”. Соня игра в няколко постановки на театъра още докато беше в гимназията и това несъмнено я е обогатило. Но нека веднъж да бъдем нескромни – аз й дадох основата. Тя беше при мен от 1 до 12 клас. Когато дойде на 7 годинки, си каза името толкова плахо, но посяхме семенцето, поливахме го 12 години и ето го резултата – сред първенците на випуска в НАТФИЗ. А актьорската професия е голям зверилник. Който си мисли, че тази професия е лесна – жестоко се лъже.
- Повечето от хората Ви познават като актриса и малцина знаят, че сте прекрасна поетеса. Кое Ви накара да изразявате себе си и в стихове? Сцената не Ви ли дава достатъчно?
Всъщност, аз пиша от ученичка. Като дете имам награда от Радио „София” за едно пролетно стихотворение. Сега ми изглежда глупавичко и наивно, но съм била може би първи клас. Спомням си го много добре – бях в Пордим, дядо ми беше кмет тогава. Като чу съобщението по радиото, че наградата печели Ема Цветанова Атанасова, дядо ми държеше една закуска и буквално я изтърва на земята.
След това Елка Няголова ме подтикна да пиша. Носех й стихове на салфетки, на хвърчащи листове. Събрахме всичко и така се роди първата стихосбирка, посветена на Калчо Георгиев – „Някъде те има”. След това „Калинов храст”, посветена на внука ми Калин. И сега предстои третата – „Репетиция за живота”. Тази книга ще бъде много интересна. В нея има четири прекрасни рисунки на Ели Качулева – сезоните на живота. Има и снимки от мои роли.
- Промени ли се нещо у Вас, след като станахте Почетен гражданин през 2012 година?
Категорично не. Почетен гражданин е едно прекрасно звание, но почтен гражданин е съвсем друго. Аз съм възпитавана от такъв род. Сигурно имам много недостатъци. Повечето си ги знам, но смятам, че не съм се променила. Дори и власт да имах, пак щях да си остана същата. За мен най-важното са приятелите и винаги съм казвала, че приятел е титла.
- Какво още Ви се играе?
Има чудесни роли, написани за възрастни актриси. Очаквам да ме поканят, но никога не съм се натискала за някоя роля. Не съжалявам, ако не съм изиграла някоя роля – явно така е било писано. Но има много хубави роли за възрастни актриси – ще чакам. 

Коментирайте
Подобни новини
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович
„Само моя си” – новият проект на Александър Байчев и Ваня Джаферович



Яндекс.Метрика