Евтим Костадинов: С работата в Комисията си отговорих на много въпроси за прехода

Да, имаше атаки да се обяви този закон като противоконституционен, след това имаше опити да се забави развитието и работата на Комисията, и в края на миналата и началото на тази година се появиха мнения за промяна на закона и ако не се случи тази промяна, едва ли не да се „благодари на Комисията, че си е свършила много добре работата" и по този начин да се спре нейната дейност.
Опитите за промяна на закона идват от петима народни представители, но има изказвания в тази посока и от други организации. Изобщо, опити за промяна на този закон има през всички 6 години и половина на съществуване на Комисията. Вярно, че той засегна много интереси, не е долюбван в определени професионални среди, засегна много кариери, но Законът си е в сила и се изпълнява от Комисията.

Не бих казал, че ги е срам или страх, а по-скоро считам, че се засягат определени интереси. Виждате, че всички изказвания са в посока, че може да се срути националната сигурност, ако продължат да се разкриват лица, изпълняващи публични дейности и заемащи публични длъжности.
Но в посоката, в която е тръгнала България, не мисля, че ще се засегнат чак такива интереси и особено да се застрашава нечия сигурност или живот.
Не мога да си обясня и аз, с какво са свързани тези притеснения да бъдат обявени в принадлежност.

Аз приех изказването на Пламен Орешарски в две посоки. Първо, към тези, които изпълняват закона, а това са институциите, които трябва да предадат архивните документи и ние, които трябва да ги приемем. От наша страна ние сме създали необходимата организация, имаме нужната база и човешки ресурс и единственото, което в момента ни бави, е експедитивността на службите – Национална разузнавателна служба, Служба „Военна информация", в момента създаваме организация по приемането на архивните документи от затворите от Министерство на правосъдието. Нашата работа е да ги приемем, да ги подредим и да направим нужните описи по надлежния ред.

Ако се движим със същите темпове, както през тези 6 години и половина до момента, считам, че за година и половина, най-много две, в зависимост от това по какъв начин тези ведомства ще ни предоставят архивните документи, можем да създадем необходимата организация, да си приключим, да подредим архива и да докладваме пред Народното събрание, че сме си свършили работата.

Това е подход още от Средновековието – така са действали с лошите вестоносци. По друг начин не мога да си обясня тези нападки. Или пък угодничат на други лица. Но да си призная, това по никакъв начин не ми влияе, а гледам да си свърша работата.

Аз не виждам някакво противоречие. Изискването по закон е – председателят да не е работил в службите за сигурност. А те много добре знаят и могат да направят разликата между службите за сигурност и службите за опазване на обществения ред. Разграничението е много ясно и по закон и Комисията в Народното събрание, която подбира кадрите, много добре знае това.

На първо място повече информираност, отговори на много въпроси, за които във времето не съм имал достатъчно информация – особено за икономическия преход и проблемите, свързани с него. Даже и за политическите взаимоотношения между определени партии и лица. За конкретни личности в образователната сфера и културния живот и начина, по който са се издигнали.
Всичко това промени и самия мен и начина ми на работа – всичко трябва да се върши както е по закон, открито. Ако във всяка една сфера се работи по този начин, нямаше да имаме такива проблеми в обществено-политическия и икономическия живот. Какъвто закон сме си приели, такъв закон би трябвало да спазваме и изпълняваме и това ще бъде от полза на народа.

Извършили сме проверка на над 180 хиляди лица, а архивните документи надхвърлят 14 километра.
Привършваме проверката на публичните лица, но по-голям интерес ще предизвика проверката на кредитните милионери, както и на лицата, извършили масовата приватизация и самите приватизатори на предприятията.

Това е една от посоките, в които може да се мисли. Нека да си припомним, че Комисията „Андреев", когато започна проверката на кредитните милионери и предстоеше да изготви списъците, това даде допълнително основание да бъде закрита. Така че и в настоящия момент може да се мисли, че това е една от причините – да не се стигне до края на истината. Но закриването на Комисията няма да бъде толкова фатално, фатално ще бъде за отношението спрямо България от страна на нашите външни партньори. Убеден съм, че дори и сега Комисията да прекрати дейност, ще се вземе ново решение да се довърши тази работа. Така че е по-добре веднъж завинаги да се сложи край и да се приключи с този въпрос.

Считам, че е удачно да се работи в тази посока, след като се подреди архивът и цялата документация. Защото този архив сам по себе си е специализиран и няма място в общия архив на държавата. В него има чувствителна информация за трети лица, които не са на публични позиции и не попадат в текста на закона. Тази информация не е благоприятна за тях и техните наследници и би трябвало да запазим тяхното право.

Коментирайте