Галин Господинов: Непредсказуемостта на поведение на субектите в страната - един от проблемите на българската икономика

24.01.2018 г. 11:21:25 ч.
/
Галин Господинов: Непредсказуемостта на поведение на субектите в страната - един от проблемите на българската икономика
Галин Господинов е председател на Управителния съвет на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост.
Съдружник и управител в "Господинови Строймаркет" ООД, "Тръбна мебел" ООД и "GS Mamlgren interiors" ООД. С фирмите си, които управлява заедно с брат си Диян Господинов, e един от най-големите работодатели в област Добрич.Разговаряме с Галин Господинов за изминалата година и тенденциите в бранша
.
 
- Г-н Господинов, каква беше 2017-а за фирмите в дървообработващата и мебелна промишленост?
От това, което мина през 2017 година, няколко са нещата, които могат да се очертаят и са тенденции за нас. Повишаването на експортния потенциал на българските фирми е факт от последните 4-5 години и това е един значителен ръст. Миналата година процентите бяха между 5-6% и това не е малко, а тази година са между 7-8%. В съвременния бизнес това е високо ниво на повишение на потенциала. То е резултат от  една миграция на големите вериги, които продават в Европа, от Далечния изток към България. Преди години Китай беше един много добър доставчик, имаше по-дълги серии, които бяха удобни. Сега това се промени. С всяка година конкуренцията се  повишава. На играчите на пазара на мебели се налага да работят в по-кратки срокове на доставка и по-малки серии. Освен това, Китай повишава стандарта си на живот и цените, които вече не са чак толкова атрактивни. Сега разликата между това, което ние предлагаме като цена, и тях, вече е по-малка и е поносима за големите играчи на пазара. Освен това, българските фирми могат да работят на кратки серии. Друго предимство е локацията. Намираме се в Европа и доставките на стоки стават  в рамките на няколко дни. Фирмите, които поставят производство на мебели, могат да извършват и контрол. За да отидеш до Китай да контролираш производство, имаш нужда от една седмица. Докато, ако възложителят е от Европа, то идването му в България може да му отнеме няколко часа. Важен факт е и квалификацията в нашите компании, които повишиха културата и стандарта на мебелното производство.
Друга тенденция, която се наблюдава, е тази в бизнеса на дребно - продажба на мебели за дома. Това, което можем да очакваме там, е по-добро ниво на предлагане. Ако доскоро на клиентите се предлагаха цветни проекти, които представяха бъдещата кухня или стая, то днес фирмите предлагат 3D визуализации. Чрез 3D очила клиентът има възможност да се разходи из бъдещия си дом и да види какво е неговото обзавеждане. Това е благодарение на съвременната технология. Тя дава възможност на клиента да разбере какво може да получи като мебели и дизайн.
- Как браншът разрешава проблема с дървесината и снабдяването с нея?
Това е проблем, който решаваме с променлив успех. България има добре развита структура на горите и възможността да се доставя дървен материал за българската икономика е реална. Интересите в тази сфера са големи. По-големите икономически интереси завъртат тази рулетка и става така, че по-големите прекупвачи изкупуват дървения материал и го изпращат в трети страни. Идеята обаче е дървеният материал да излиза от страната като мебели, като предмети, а не под формата на трупи, които  се продават на безценица. Тук имаме и друг проблем - нашите дърводобивници и разностранните интереси между тях. Едни са с интереси в една посока, а други - в друга. Това пречи те да имат единна позиция, която да е по-силна пред институциите. Отделно системата е прогнила. Години наред, за да стигнеш до дървен материал, трябва да минеш през сиви сделки под масата. Това е обвързало всички фирми с определени структури и сега им е много трудно да кажат: искаме всичко да е наред. Доста е сложно, защото, когато всичко започва да става наред, то някой ще остане без дървесина. Ако имаме единна позиция и знаем какво искаме от институциите, то  имаме силата и авторитета като организация да го наложим.
- Каква  е връзката между дизайнерите и производителите?
През последните години се забелязва тенденция производителите на мебели да се обръщат към дизайнерите. Има няколко организации на дизайнери. Сред тях „Черга” е тази, която се ползва с много добър авторитет. Тя обединява дизайнери от няколко поколения. Те работят добре с нашите фирми. Има и много други дизайнери, които не са част от такива обединения, но също работят на много добро ниво. Тук е мястото, където трябва да кажа, че в по-голямата си частдизайнерите се ползват за изпълнение на индивидуални поръчки - за обзавеждане на отделни домакинства, хотели и т.н. Това, което бих искал аз, е да ги ползваме за създаване на продукти, които да носят българска марка. Защото българската марка много трудно пробива на пазара в Европа. Едно изделие има много по-голям шанс да се наложи на пазара, ако носи марката на Италия,  Дания, Швеция, Германия… Това е въпрос на психология. За да се доверят клиентите  на един бранд, който носи отпечатъка на определена държава, трябва да минат много години. Бих искал с дизайнерите да се работи в тази посока.
- Какъв е потенциалът на мебелния бранш на местно ниво?
Не мога да кажа дали на местно ниво има растеж. По-скоро има преструктуриране. Не бих казал, че броят на персонала, който е зает при нас, се увеличава. По-скоро ние го запазваме и преквалифицираме. Проблемът с кадрите продължава да е актуален и  много сериозен. Той обаче създава проблеми не само на нас като бранш.
Друг проблем, който се очертава и браншът е силно засегнат от него: много от фирмите при нас са семейни. В началото на промените, когато започна да се структурира частният бизнес и хората започнаха да произвеждат мебели, постепенно увлякоха след себе си и създадоха  предприятия. Тенденцията е, че тези, които създадохме нашите предприятия, тогава бяхме на 20 плюс, а сега сме на 50 плюс години. И вече  изниква въпросът - кой ще ни наследи. В следващите десет години мнозина от нас ще минат в ситуация, в която по-малко ще се занимават с активна дейност, а повече ще  упражняват  контролни функции. Точно тогава някой трябва да поеме ръководството. В една голяма част младото поколение е поело по други пътища и няма кой да наследи управлението на семейните предприятия. Аз лично нямам такъв проблем, защото и двете ми дъщери работят при мен. Но много мои колеги ще срещнат тази трудност.
- Каква 2017 година изпрати GS MALMGREN?
Много разнообразна - бури, урагани, затишия. Не беше една от най-успешните ни години. Но като цяло намираме нови хоризонти и предизвикателства и гледаме напред.
- Предстои повишаване на цената на електроенергията за бизнеса. Това трябва да се  случи в началото на следващия месец. Вече има реакция от страна на бизнеса и работодателските организации. Какво очаквате да се случи?
Проблемът с електроенергията стои със страшна сила и сериозно тревожи. Всички знаем какви драстични скокове се получават в цената на електричеството. Аз се радвам, че бизнесът е жив и реагира. Виждате, че  работодателските организации реагират остро. Ние трябва да се противопоставим. Защото, ако някой мисли, че това е проблем на бизнеса и той сам трябва да си го реши - греши. Всички ще бъдем потърпевши. Абсолютно всички ние ще платим. Когато се увеличи цената на електроенергията, то по веригата ще се повиши цената и на всички стоки. От няколко години управляващите налагат един стратегически ход. За да има социален мир, всички тежести  се прехвърлят на бизнеса, а те индиректно отново рефлектират върху потребителите чрез стоките. Голяма част от нас производителите  работи на фиксирани пазари  като годишна договорена цена. В моя случай е така. Имаме фиксирани цени, които не подлежат на промяна при никакви обстоятелства. Това означава, че не можем да инкасираме тези повишения в нашите цени, което води до понижаване на печалбата на фирмите. С тези сътресения се създава страхотен дискомфорт. Започваме да търсим възможности за задържане на нивата. Един от проблемите на българската икономика е непредсказуемостта на поведение на субектите в страната. Ето това е реален пример за непредсказуемост. Не може да се вдига цената на електроенергията  по този начин -  с 30-60 %. Три или четири процента са цифри, които са неприятни, но могат да бъдат контролирани. Но такова високо повишение – това е катастрофално. 
Аз съм на мнение, че реакцията на работодателските организации е навременна и че тя ще доведе до някакъв вид споразумение. Но със сигурност няма да е добро. Ако идеята беше да ни предложат 60% повишение, за да сме щастливи, когато стане 20 % - работят в правилната посока, но това не е О.К. Не трябва да се работи по този начин, трябва да има предсказуемост на обстановката в страната.
 

Коментирайте
Подобни новини
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгомил Георгиев: Всеки един от нас в своя живот е едно изречение
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Драгни Драгнев: Животът е в душата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Росен-Андрей Охеда: Мога да кажа, че съм обиколил всички най-красиви места на планетата
Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани
Д-р Ивайло Петев: Сякаш ние - лекарите, станахме по-човечни, а пациентите - по-разбрани



Яндекс.Метрика