Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо

19.04.2019 г. 16:20:51 ч.
/
Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо
В благотворителния концерт за набирането на средства за цялостно възстановяване на храм "Св. Троица" в Карапелит  - една от най-старите църкви в областта, се включи и народната певица Галина Дурмушлийска.
 
- Г-жо Дурмушлийска, оправдаха ли се Вашите очаквания за поредния благотворителен концерт, в който се включихте?
Обичам да участвам в такива мероприятия. Няма значение дали в Добруджа, или някъде другаде. Благотворителността е една потребност в наше време, затова се включвам винаги, когато ме поканят. Всеки случай е различен и се съобразявам с изискванията на организаторите. Този път изискваха от мен да изляза и да изпея част от песента "Миличка ми е Добруджа". А аз около нея съм подредила всичко останало. Песните, които пея, са от моя личен репертоар. А посланието е едно - за любов, за добро, за красота. Това е благотворителността и съм щастлива. Аз бях също на концерта на юбилея на Духовия оркестър и на диригента му Стоян Монов, който бе един невероятен концерт, много разнообразен. Срещнах много приятели. Винаги тук - в Добруджа, си е специално място, когато си дойда.
Специално за този концерт ще кажа: Мога да дам само толкова, колкото нося. То е само една частица от цялата идея и мероприятие. Всеки дава това, което носи и има. А от организаторите зависи да свършат останалата важна част. Да съберат всичко, което изпълнителите могат да дадат, за да се реализира в крайна сметка благотворителната идея. Аз знам, че има нужда от мен и аз мога да се отзова.
- Често започнахте да се връщате в Добруджа. Това място като че ли Ви привлича?
Аз не съм излизала никога от Добруджа. Животът ми се стече така, че на 30 и няколко години останах без работа и трябваше да търся някъде да работя, защото имам семейство, деца, за които трябваше да се грижа. Сега вече те сами се грижат за себе си. По принцип, музикантът, артистът е човек на света, но винаги тръгва отнякъде. И това някъде е в душата му, той винаги си го носи със себе си. От време на време се завръща към корените си, за да зареди собствените си батерии. Ние много даваме, но трябва и ние да получим малко, за да можем... Когато аз застана и запея, пред мен са физиономиите и делата на моите съграждани, роднините ми, красивата Добруджа и това дава сила на моето творчество. Ако аз нямам връзка с корените си, ако съм тръгнала с "Айде,бе, оставете ги тези там… Какво е това Добруджа...", тогава съм само камбана. Дрънкам, но нямам съдържание.
- Каква изненада подготвяте за юбилея, който предстои? Кога точно ще се случи? Къде?
Аз си празнувам юбилеите на по десет години. Първият, който правих, бе 40 години. Последваха едни много големи промени в живота ми. Заминах да живея в Холандия. След 10 години се върнах и направих втория юбилей - 50 години. Много се страхувах от тази петдесетица. В живота си най-много съм се страхувала да сложа петицата отпред (на годините). Дори едни мои холандски приятели ми бяха подарили часовник, на чийто циферблат не пишеше 12 часа, а 50. И малката стрелка показва 50, пък голямата аха да я застигне и аз се държа с две ръце за нея, и я дърпам надолу. Не искам да идва денят на моята годишнина. Може би, подсъзнателно съм усещала, че идва един много тежък период - най-трудният в моя живот - от 50 до 60. Сега, слагайки шестицата, се шегувам, че ставам отличничка. 60 не е повод за ура. Събрала съм доста умения. Но пък вече тялото ти напомня, че ... Да, аз съм много красива, вярно е (смее се)... Та, не афиширам, не викам ура, край мен няма организация, няма фондация или нещо, което да извести: Вижте, сега, тук ще се случи една работа. Решила съм да отида при моите приятели - българите от Украйна. Те подготвят един, по тяхному, голям празник, където ще си попеем - те моите, аз техните песни. Ние имаме много добро сътрудничество в годините назад във времето. Мястото ще е Чийшия, Болградски регион. 1/3 от моя репертоар е от там. Аз съм от с. Ведрина и първите си песни съм учила от баба си и от лелята на моя баща - леля Слава и баба Дена. После допълних с песни от  Кардам, от сестрите Ангелови - Кица и Стоянка, от региона Северна Добруджа и от Бесарабия - от Калина Папазова и от Елена Борукова, мои приятелки от регион Болград - село Чийшия. Новото му име е Огородное. Новото при мен е, че пиша. Пиша за песните си. За интересни случки около това как съм ги научила, дали съм ги променила или не, защо съм го направила. За жените, които са ми ги дали, за моменти от концерт или от запис. Защото забелязах, че младите певици, които сега тръгват, те нямат този комфорт да се срещнат със старите, които са битували във фолклора. Отношенията между хората са много различни. И една певица, за да разкаже правдиво някаква история, да я изпее, тя трябва да я познава. Ако не я познава - лицето, тялото, езикът на тялото не разказват и тя не е толкова убедителна. Това прави самата певица леко ощетена, а публиката, която трябва да разбере историята, също е ощетена. Това, което ние - фолклорните певици, разказваме в песните, нито ние като хора сме преживели, защото разказваме за едно друго време. И ако нямаме познанието за това друго време, за отношенията на хората тогава, ние не сме достатъчно убедителни.
- Това, което пишете, биография ли е, или книга за творческия път на Галина Дурмушлийска?
Това е биография по песните - от песен в песен. Как като малка съм чула как пеят, какво ми е направило впечатление, защо, някои трудности, някои смешни истории, за холандския ми период, как съм научила холандците да пеят.
- И кога ще бъде готова книгата?
Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо. Когато е готово, ще Ви известя. Чувствам го като дълг. Трябва да го оставя за младите. И колкото мога, да им предам това, което знам и мога, защото и аз искам малко спокойствие. Поддържането на форма не е толкова проста работа. Публиката иска от мен да бъда красива, да бъда в кондиция, да се усмихвам. А аз винаги съм искала от живота да имам дом и деца, и цветя, и спокойствие.
 
 
 
 

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Д-р Парсек Салбашян: Всеки външен клиент е добре дошъл и може да получи услуга в МБАЛ-Балчик
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Жени Михайлова: Дворецът е любов за цял живот
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Бриджит Нюел от Ирландия избра Владимирово за последна спирка в житейския си път
Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите
Проф. д-р Стоян Маринов: Не изпълняваме нито Стратегията за туризма, нито законите



Яндекс.Метрика