България може да има и трети, и четвърти космонавт, но при две условия - ако отиде като турист и заплати няколко десетки милиона евро за такъв полет, а вторият е да се създаде научна програма, научни прибори. Това обаче е твърде малко вероятно, тъй като програма „Интеркосмос“, по която излетяха първите двамата български космонавти, вече я няма. Така коментира вероятността, България отново да е фактор в космонавтиката, първият българин, полетял в космоса - Георги Иванов.
В интервю за медийна група „Добруджа“ той припомни, че през 1979 г. България става третата държава в света, след тогавашния Съветски съюз и САЩ, която създава храна за космоса. България е 18-ата космическа държава, която изпраща прибори, изработени изцяло от български учени. На станцията МИР дълги години работи първата в света космическа оранжерия, която даваше много добри резултати. А и сега, на Международната космическа станция, която лети около Земята, има българска апаратура. Българска апаратура има и на Марс.
В международния ден на авиацията и космонавтиката Георги Иванов направи и сравнение на състоянието на българската авиация преди няколко десетилетия и сега.
„През 1974 г. на парада над София от цялата страна бяха вдигнати във въздуха 137 самолета, като на земята също имаше резервни самолети и летци. И тогава, 137 пилота преминаха над София, което е изключително тежко занимание. Парада беше воден от командващия Военновъздушните сили ген. Симеонов, а аз бях последен на последната деветка. В небето бяха самолети Миг 21, Миг 19, Миг 17, L 39, L 29. Курсантите от военното училище бяха изписали във въздуха цифрата 35 и надписа НРБ. Сами можете да направите сравнението – самолетите, които имаме сега няма да стигнат, може би и за едната буква“, отчете Георги Иванов.
60 години от първия полет на човек в космоса отбелязва светът днес. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.
Новината за полета на първия човек в космоса мълниеносно обикаля целия свят.
18 години след полета на Юрий Гагарин, България също изпраща свой космонавт около Земята. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от казахстанския град Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята, като в космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
На 7 юни 1988 г. от космодрума Байконур излита и вторият български космонавт Александър Александров. Той прекарва 9 дни и 20 часа в космоса, от които 7 дни са на борда на орбитална станция „Мир“. Александров извършва над 55 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в третата държава в света изпратила двама души в Космоса след СССР и САЩ.
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Той успешно се завръща на Земята със „Союз ТМ-4“ на 17 юни.
Полетите на българските космонавти стават възможни благодарение на международната космическа програма на СССР „Интеркосмос”, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, членките на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса. „Интеркосмос“ изпраща 14 космонавти в космоса с помощта на космическите кораби „Союз” в периода 1978 – 1988 г.
От всички държави само България има двама космонавти.
Цялото интервю на колегата ни Мирослав Балчев с Георги Иванов може да чуете в звуковия файл.
В интервю за медийна група „Добруджа“ той припомни, че през 1979 г. България става третата държава в света, след тогавашния Съветски съюз и САЩ, която създава храна за космоса. България е 18-ата космическа държава, която изпраща прибори, изработени изцяло от български учени. На станцията МИР дълги години работи първата в света космическа оранжерия, която даваше много добри резултати. А и сега, на Международната космическа станция, която лети около Земята, има българска апаратура. Българска апаратура има и на Марс.
В международния ден на авиацията и космонавтиката Георги Иванов направи и сравнение на състоянието на българската авиация преди няколко десетилетия и сега.
„През 1974 г. на парада над София от цялата страна бяха вдигнати във въздуха 137 самолета, като на земята също имаше резервни самолети и летци. И тогава, 137 пилота преминаха над София, което е изключително тежко занимание. Парада беше воден от командващия Военновъздушните сили ген. Симеонов, а аз бях последен на последната деветка. В небето бяха самолети Миг 21, Миг 19, Миг 17, L 39, L 29. Курсантите от военното училище бяха изписали във въздуха цифрата 35 и надписа НРБ. Сами можете да направите сравнението – самолетите, които имаме сега няма да стигнат, може би и за едната буква“, отчете Георги Иванов.
60 години от първия полет на човек в космоса отбелязва светът днес. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути московско време Юрий Гагарин излита от космодрума Байконур на космическия кораб „Восток-1“ с ракета носител Р-7. Първите му думи в открития Космос са „Поехали!“ (Да потегляме!). Позивната на Гагарин е „Кедър“. Корабът прави една обиколка около Земята, с продължителност 108 минути, и се насочва за приземяване в Саратовска област. Приземяването е успешно извършено близо до спускаемия апарат, като Гагарин катапултира от капсулата и се спуска с парашут, както е планирано.
Новината за полета на първия човек в космоса мълниеносно обикаля целия свят.
18 години след полета на Юрий Гагарин, България също изпраща свой космонавт около Земята. На 10 април 1979 г., в 20 ч. и 34 мин. московско време е изстрелян в орбита космическият кораб „Союз-33“ с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт-изследовател Георги Иванов. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от казахстанския град Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята, като в космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута.
На 7 юни 1988 г. от космодрума Байконур излита и вторият български космонавт Александър Александров. Той прекарва 9 дни и 20 часа в космоса, от които 7 дни са на борда на орбитална станция „Мир“. Александров извършва над 55 успешни научни експеримента по време на полета си. Неговото изстрелване превръща България в третата държава в света изпратила двама души в Космоса след СССР и САЩ.
Полетът на Александър Александров започва с космически кораб „Союз ТМ-5“ заедно с командира на полета Анатолий Соловьов и бординженерa Виктор Савиних. Той успешно се завръща на Земята със „Союз ТМ-4“ на 17 юни.
Полетите на българските космонавти стават възможни благодарение на международната космическа програма на СССР „Интеркосмос”, която дава възможност на страните от Организацията на Варшавския договор, членките на Съвета за икономическа взаимопомощ и на други държави, да участват в пилотирани и непилотирани мисии в космоса. „Интеркосмос“ изпраща 14 космонавти в космоса с помощта на космическите кораби „Союз” в периода 1978 – 1988 г.
От всички държави само България има двама космонавти.
Цялото интервю на колегата ни Мирослав Балчев с Георги Иванов може да чуете в звуковия файл.
Аудио:
Снимка:mediabricks.bg