Регионалният координатор на КНСБ Гинка Василева за политиката на синдикалната организация - в минало и бъдеще време, пред Медийна група „Добруджа“
- Г-жо Василева, 23 години бяхте координатор на КНСБ в област Добрич. Много или малко време е това?
Вероятно, в началото не съм мислила колко време ще остана в КНСБ. Дали това предизвикателство ще ми хареса и какви са целите, които си поставям. Годините минаха неусетно. Мисля, че с времето помъдряхме и успяхме да оценим онова, което синдикатът прави за наемния труд, за онези, които сами не могат да се справят с огромните предизвикателства пред труда в годините на преход. Мисля, че регионалната структура в Добрич намери сили, експертиза и постигна едни добри резултати в областта на колективното договаряне, от части - в проблемите за осигуряване на заетостта. И през последните 7-8 години има видими резултати в подобряване и намиране на формула за по-достойно заплащане на труда - както в публичния сектор, така и в реалния.
- Какви бяха личните Ви амбиции в началото на кариерата Ви? Успяхте ли да ги осъществите?
В началото имаше повече оптимизъм и надежди, че всичко онова, за което сме мечтали, ще се случи бързо и сега. Но времето показа, че това става нито бързо, нито лесно. Това е изключително трудно. Защото първото предизвикателство, пред което бяхме изправени, е трансформацията на собствеността. Знаем как се случи и с цената на какво - високата безработица създаде много проблеми на синдиката ни. По-късно разбрахме, че силата на синдиката е в КТД, в доброто социално партньорство, както на двустранно равнище, така и на ниво общини. Днес КНСБ оставя на своите приемници едни добри партньорски взаимоотношения, както на ниво общини - с кметове и техни екипи, така и на областно равнище. Много са малко онези предприятия и организации, в които партньорството не е развито.
- Какво обаче не успяхте да направите?
Има много несвършена работа по отношение на КД, защото нашите синдикални членове си плащат, за да им бъдат осигурени по-добри заплати, да им гарантираме заетост, повече отпуск и други. В това отношение ние все още сме им длъжници. Има много сфери, в които равнището на работните заплати не отговаря на вложения труд. В голяма част това са публичните сфери, каквито са културните институции и учреждения, част от социалните услуги, част от държавните отговорности. Аз се надявам, че това ще бъде голямо предизвикателство пред моите колеги, които остават. Защото трябва чрез натиск да решим този много важен въпрос. Има изключително много какво да бъде направено в реалния сектор. И в шивашкия, и обущарския, дори и в туризма има какво да се прави по отношение на доходите. България е държавата, която години наред е визирана в Европа като страната с най-ниски доходи и пенсии. Друго, за което е направено много малко, са условията на труд. Трябва да признаем, че самите работници не уважават този проблем, не му отдават голямо значение. Но травматизмът на работното място е сериозен - както в нашата област, така и в национален мащаб. На този въпрос КНСБ трябва да отдели много усилия, за да гарантира, че всяко едно предприятие отговаря на безопасните условия на труд.
Пред КНСБ има много предизвикателства. Надявам се, че колегите ще продължат започнатото с много голямо желание и амбиция. Това са моите очаквания. Мисля, че младите хора, които членуват и влязоха в ръководствата на синдикалните организации, ще се борят за защита на правата на работниците и служителите. Мисля, че българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права. Виждаме, че светът е в борба. И голяма част от трудовите права са потъпкани и то в държави, които са много по-развити финансово в сравнение с нашата.
- В края на Вашия мандат кои са най-наболелите проблеми в областта?
По отношение на доходите има много работа, която трябва да бъде свършена. Добра практика има в много общини, но не във всички. Сега е времето, когато се подготвя Бюджет 2018. КНСБ трябва да влияе за промяна на вижданията за доходите в публичния сектор. Изключително слабо е влиянието на КНСБ и в реалния сектор. Ние имаме 7000 члена, които всеки месец си плащат членския внос. Докато от заетите в публичния сектор 50% са наши членове, то в реалния сектор цифрата е едва 1%. В реалния сектор имаме изключително слабо влияние. Този сектор трябва да се синдикализира, защото в него има натрупани много проблеми.
- На кого предавате щафетата?
На колеги, които са част от нашето синдикално семейство. С тях съм работила в последните години от този мандат. Предложението, което бе направено на заседанието на 29 септември от регионалната структура, бе за Ивелина Василева, която е председател на КНСБ в общинска администрация. Смятам, че можем да вярваме, че борбата ще продължи. Задачите ще се решават и ще се гонят резултатите. Ще се решават проблемите на нашите синдикални членове, които имат нужда от това.
- Г-жо Василева, 23 години бяхте координатор на КНСБ в област Добрич. Много или малко време е това?
Вероятно, в началото не съм мислила колко време ще остана в КНСБ. Дали това предизвикателство ще ми хареса и какви са целите, които си поставям. Годините минаха неусетно. Мисля, че с времето помъдряхме и успяхме да оценим онова, което синдикатът прави за наемния труд, за онези, които сами не могат да се справят с огромните предизвикателства пред труда в годините на преход. Мисля, че регионалната структура в Добрич намери сили, експертиза и постигна едни добри резултати в областта на колективното договаряне, от части - в проблемите за осигуряване на заетостта. И през последните 7-8 години има видими резултати в подобряване и намиране на формула за по-достойно заплащане на труда - както в публичния сектор, така и в реалния.
- Какви бяха личните Ви амбиции в началото на кариерата Ви? Успяхте ли да ги осъществите?
В началото имаше повече оптимизъм и надежди, че всичко онова, за което сме мечтали, ще се случи бързо и сега. Но времето показа, че това става нито бързо, нито лесно. Това е изключително трудно. Защото първото предизвикателство, пред което бяхме изправени, е трансформацията на собствеността. Знаем как се случи и с цената на какво - високата безработица създаде много проблеми на синдиката ни. По-късно разбрахме, че силата на синдиката е в КТД, в доброто социално партньорство, както на двустранно равнище, така и на ниво общини. Днес КНСБ оставя на своите приемници едни добри партньорски взаимоотношения, както на ниво общини - с кметове и техни екипи, така и на областно равнище. Много са малко онези предприятия и организации, в които партньорството не е развито.
- Какво обаче не успяхте да направите?
Има много несвършена работа по отношение на КД, защото нашите синдикални членове си плащат, за да им бъдат осигурени по-добри заплати, да им гарантираме заетост, повече отпуск и други. В това отношение ние все още сме им длъжници. Има много сфери, в които равнището на работните заплати не отговаря на вложения труд. В голяма част това са публичните сфери, каквито са културните институции и учреждения, част от социалните услуги, част от държавните отговорности. Аз се надявам, че това ще бъде голямо предизвикателство пред моите колеги, които остават. Защото трябва чрез натиск да решим този много важен въпрос. Има изключително много какво да бъде направено в реалния сектор. И в шивашкия, и обущарския, дори и в туризма има какво да се прави по отношение на доходите. България е държавата, която години наред е визирана в Европа като страната с най-ниски доходи и пенсии. Друго, за което е направено много малко, са условията на труд. Трябва да признаем, че самите работници не уважават този проблем, не му отдават голямо значение. Но травматизмът на работното място е сериозен - както в нашата област, така и в национален мащаб. На този въпрос КНСБ трябва да отдели много усилия, за да гарантира, че всяко едно предприятие отговаря на безопасните условия на труд.
Пред КНСБ има много предизвикателства. Надявам се, че колегите ще продължат започнатото с много голямо желание и амбиция. Това са моите очаквания. Мисля, че младите хора, които членуват и влязоха в ръководствата на синдикалните организации, ще се борят за защита на правата на работниците и служителите. Мисля, че българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права. Виждаме, че светът е в борба. И голяма част от трудовите права са потъпкани и то в държави, които са много по-развити финансово в сравнение с нашата.
- В края на Вашия мандат кои са най-наболелите проблеми в областта?
По отношение на доходите има много работа, която трябва да бъде свършена. Добра практика има в много общини, но не във всички. Сега е времето, когато се подготвя Бюджет 2018. КНСБ трябва да влияе за промяна на вижданията за доходите в публичния сектор. Изключително слабо е влиянието на КНСБ и в реалния сектор. Ние имаме 7000 члена, които всеки месец си плащат членския внос. Докато от заетите в публичния сектор 50% са наши членове, то в реалния сектор цифрата е едва 1%. В реалния сектор имаме изключително слабо влияние. Този сектор трябва да се синдикализира, защото в него има натрупани много проблеми.
- На кого предавате щафетата?
На колеги, които са част от нашето синдикално семейство. С тях съм работила в последните години от този мандат. Предложението, което бе направено на заседанието на 29 септември от регионалната структура, бе за Ивелина Василева, която е председател на КНСБ в общинска администрация. Смятам, че можем да вярваме, че борбата ще продължи. Задачите ще се решават и ще се гонят резултатите. Ще се решават проблемите на нашите синдикални членове, които имат нужда от това.
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
