Христо Шопов и Лилия Маравиля гостуват в Добрич на 28 октомври със спектакъла „Догодина по същото време”. Пиесата има над 1400 представления на Бродуей.
Понятията любов, чест, приятелство ми звучаха по-сериозно. Имам чувството, че тези понятия олекнаха, сподели актьорът пред радио „Добруджа”
- Г-н Шопов, знам, че не давате интервюта. Защо решихте да говорите пред нашата медия и защо настоявате турнето Ви да мине през Добрич?
Това, че не давам интервюта, не е съвсем точно. Не обичам да давам интервюта, в които се говори на общи теми. Според мен, е добре, когато човек има да каже нещо конкретно, тогава да говори. Пред радио ”Добруджа” искам да говоря за турнето ни, което преминава през Добрич. Аз настоявах да минем през Добрич, защото много харесвам града и публиката на Добрич, въпреки проблемите, които имахме при предишно гостуване.Това е моят трети път в Добрич. Първият беше преди много време - може би, повече от 20 години. Вторият беше с „Човек от Земята” на театър „Възраждане” тази пролет и сега с „Догодина по същото време”.
- Какво представлява пиесата? Тя е много играна на Бродуей...
Не само на Бродуей. В България е играна много от великолепните Тодор Колев и Анета Сотирова. Пиесата е нещо, което много рядко се среща като драматургия. Като че ли има някаква формула вътре - така, че да се хареса на по-широк кръг публика. Моето впечатление е, че в България публиката отива на театър, за да се посмее или насмее. Нещо, което аз не разбирам до край. В „Догодина по същото време” има хората на какво да се посмеят, да се позабавляват. Но има и някои други неща. които за мен са по-ценни. Нека зрителите да дойдат и да видят. Това, както казват, наистина е една експлозия от чувства. Има и друго.
- Преди много години в Римските терми във Варна гледах моноспектакъл на баща Ви Наум Шопов - ”Дневникът на един луд”. Великолепен... Оттогава си мисля, че моноспектакълът не е лъжица за всяка уста. Вие, осмелявате ли се?
Да, така е - великолепен! Не, не съм правил моноспектакъл. Имаше един период тази година, в който търсих подходящ материал за това. Не съм сигурен. Много е важно текстът да бъде такъв, че да е безкомпромисен. Много е важно и с какъв режисьор се прави. С Лилия Маравиля ни се получава добре и хората го приемат. Има една нагласа в зрителите - подозрителни… А, те са само двама. Ама има ли декор? Какво е това? Просто, защото има колеги, които обикалят с една кола и един куфар. Правят много лоша услуга на професията и отблъскват публиката впоследствие. Просто думата е халтура. Тя винаги съществува. Но в момента, като че ли е най-опасна, защото се опитва да угажда на един вкус, което не е добре, според мен.
- Чувала съм актьори от Вашия ранг, участвали в световни филмови продукции, да казват, че любовта им си остава театърът. При Вас как е?
Аз не мога да кажа такова нещо с категоричност. Просто така се случва при мене, явно това са някакви периоди. Имаше един много дълъг период от повече от десет години, близо петнадесет, когато аз се занимавах само с кино. И никога не съм мислил, че ще се върна отново към театъра. Така се случи, че от две години се занимавам главно с театър, да не кажа - единствено. Така че не мога да говоря за любов. Ако има любов, тя не може да бъде малка или голяма. А , ако човек не си обича професията, по-добре да се занимава с нещо друго.
- Ако сега Ви поканят да се снимате в някой от младежките Ви филми - „Маргарит и Маргарита”, ”Вчера”, бихте ли се върнали към такава роля?
/Смее се/ На тези години бих могъл да бъда някой от учителите или директор на гимназията. Тези филми си останаха в онова време. Ако говорим конкретно за филма „Вчера”, той си остана в онова време като възможност да бъде направен. Днес не може да се направи. Това, че и днес го гледат млади хора и продължават да слушат музиката - тази великолепна песен на „Щурците”, говори за самия филм. Задавали са ми въпроса по какво се оценява един филм дали е добър? Според мен, по времето, което живее. Щом хората го гледат, значи е достатъчно …
- А Вие обичате ли да ги гледате?
Не! Не ги гледам. С удоволствие бих гледал първия си филм, за който много малко се знае. Той изчезна някъде във времето -„Дишай, човече” се казва. Наистина ми беше първи филм. Аз бях ученик , завършвах гимназия. Много съм щастлив, че успях да го открия. Костваше ми много усилия и нерви. Едно от момчетата тогава, което днес е известен журналист, успя да се сдобие с него. От известно време знам, че го има и все отлагам това удоволствие.
- Имахте възможност да играете в холивудска продукция…
Това е въпрос на шанс и води след себе си много неща. Едни от тях не много приятни. Но това е нещо, което се е случило преди 12-13 години и нямам какво да кажа. Не е новина.
- Не се е променило много времето от първите Ви филми. Вълнува ли Ви животът навън?
Разбира се, че ме вълнува. Аз обаче смятам, че нещата са се променили. Има и такива, които ще останат. Това са взаимоотношенията. Имало ги е преди филма „Вчера”, ще ги има и след филма утре. Вечни теми като приятелство, предателство, любов, които винаги ще съществуват. Стана ми много приятно, когато една млада колежка ми писа след последното излъчване на филма „Вчера” по телевизията, че изпитва носталгия по времето, в което не е живяла. Направи ми много силно впечатление и после се замислих, че тя изпитва носталгия по едни взаимоотношения, а не по времето. Защото всички ние знаем онова време с какво е било свързано… С какви забрани, лишения, като че ли това не е най-важното. Изпитвам носталгия по-скоро към младостта, което е съвсем нормално. Понятията любов, чест, приятелство ми звучаха по-сериозно. В момента имам чувството, че тези понятия олекнаха.
- В какво играете в момента, освен в „Догодина по същото време”?
Това, което вече споменах - „Човек от Земята” на „Възраждане”, с режисьор Георги Михалков. Той всъщност успя да ме върне към театъра след тази пауза. Работим по един проект, но е рано да се говори за него..
- Имате ли партньор, колега, с когото много обичате да играете на сцена?
Да, имам. Много обичам да играя с Лилия Маравиля. И в следващия проект ще бъдем сто процента заедно. Искам да кажа нещо, което е важно. Ние си мислехме, че нашето място, където да играем в Добрич, е театърът. Тази постановка не е халтура и нейното място, нейният дом е театърът. По някакви обстоятелства и причини директорът на театъра не ни допусна. Добре е, че градът предлага и други възможности. И ще играем в Органова зала, където играхме и „Човек от Земята”. Там има проблем с чуваемостта, но ще се погрижим залата да бъде озвучена и всички да са доволни.
Понятията любов, чест, приятелство ми звучаха по-сериозно. Имам чувството, че тези понятия олекнаха, сподели актьорът пред радио „Добруджа”
- Г-н Шопов, знам, че не давате интервюта. Защо решихте да говорите пред нашата медия и защо настоявате турнето Ви да мине през Добрич?
Това, че не давам интервюта, не е съвсем точно. Не обичам да давам интервюта, в които се говори на общи теми. Според мен, е добре, когато човек има да каже нещо конкретно, тогава да говори. Пред радио ”Добруджа” искам да говоря за турнето ни, което преминава през Добрич. Аз настоявах да минем през Добрич, защото много харесвам града и публиката на Добрич, въпреки проблемите, които имахме при предишно гостуване.Това е моят трети път в Добрич. Първият беше преди много време - може би, повече от 20 години. Вторият беше с „Човек от Земята” на театър „Възраждане” тази пролет и сега с „Догодина по същото време”.
- Какво представлява пиесата? Тя е много играна на Бродуей...
Не само на Бродуей. В България е играна много от великолепните Тодор Колев и Анета Сотирова. Пиесата е нещо, което много рядко се среща като драматургия. Като че ли има някаква формула вътре - така, че да се хареса на по-широк кръг публика. Моето впечатление е, че в България публиката отива на театър, за да се посмее или насмее. Нещо, което аз не разбирам до край. В „Догодина по същото време” има хората на какво да се посмеят, да се позабавляват. Но има и някои други неща. които за мен са по-ценни. Нека зрителите да дойдат и да видят. Това, както казват, наистина е една експлозия от чувства. Има и друго.
- Преди много години в Римските терми във Варна гледах моноспектакъл на баща Ви Наум Шопов - ”Дневникът на един луд”. Великолепен... Оттогава си мисля, че моноспектакълът не е лъжица за всяка уста. Вие, осмелявате ли се?
Да, така е - великолепен! Не, не съм правил моноспектакъл. Имаше един период тази година, в който търсих подходящ материал за това. Не съм сигурен. Много е важно текстът да бъде такъв, че да е безкомпромисен. Много е важно и с какъв режисьор се прави. С Лилия Маравиля ни се получава добре и хората го приемат. Има една нагласа в зрителите - подозрителни… А, те са само двама. Ама има ли декор? Какво е това? Просто, защото има колеги, които обикалят с една кола и един куфар. Правят много лоша услуга на професията и отблъскват публиката впоследствие. Просто думата е халтура. Тя винаги съществува. Но в момента, като че ли е най-опасна, защото се опитва да угажда на един вкус, което не е добре, според мен.
- Чувала съм актьори от Вашия ранг, участвали в световни филмови продукции, да казват, че любовта им си остава театърът. При Вас как е?
Аз не мога да кажа такова нещо с категоричност. Просто така се случва при мене, явно това са някакви периоди. Имаше един много дълъг период от повече от десет години, близо петнадесет, когато аз се занимавах само с кино. И никога не съм мислил, че ще се върна отново към театъра. Така се случи, че от две години се занимавам главно с театър, да не кажа - единствено. Така че не мога да говоря за любов. Ако има любов, тя не може да бъде малка или голяма. А , ако човек не си обича професията, по-добре да се занимава с нещо друго.
- Ако сега Ви поканят да се снимате в някой от младежките Ви филми - „Маргарит и Маргарита”, ”Вчера”, бихте ли се върнали към такава роля?
/Смее се/ На тези години бих могъл да бъда някой от учителите или директор на гимназията. Тези филми си останаха в онова време. Ако говорим конкретно за филма „Вчера”, той си остана в онова време като възможност да бъде направен. Днес не може да се направи. Това, че и днес го гледат млади хора и продължават да слушат музиката - тази великолепна песен на „Щурците”, говори за самия филм. Задавали са ми въпроса по какво се оценява един филм дали е добър? Според мен, по времето, което живее. Щом хората го гледат, значи е достатъчно …
- А Вие обичате ли да ги гледате?
Не! Не ги гледам. С удоволствие бих гледал първия си филм, за който много малко се знае. Той изчезна някъде във времето -„Дишай, човече” се казва. Наистина ми беше първи филм. Аз бях ученик , завършвах гимназия. Много съм щастлив, че успях да го открия. Костваше ми много усилия и нерви. Едно от момчетата тогава, което днес е известен журналист, успя да се сдобие с него. От известно време знам, че го има и все отлагам това удоволствие.
- Имахте възможност да играете в холивудска продукция…
Това е въпрос на шанс и води след себе си много неща. Едни от тях не много приятни. Но това е нещо, което се е случило преди 12-13 години и нямам какво да кажа. Не е новина.
- Не се е променило много времето от първите Ви филми. Вълнува ли Ви животът навън?
Разбира се, че ме вълнува. Аз обаче смятам, че нещата са се променили. Има и такива, които ще останат. Това са взаимоотношенията. Имало ги е преди филма „Вчера”, ще ги има и след филма утре. Вечни теми като приятелство, предателство, любов, които винаги ще съществуват. Стана ми много приятно, когато една млада колежка ми писа след последното излъчване на филма „Вчера” по телевизията, че изпитва носталгия по времето, в което не е живяла. Направи ми много силно впечатление и после се замислих, че тя изпитва носталгия по едни взаимоотношения, а не по времето. Защото всички ние знаем онова време с какво е било свързано… С какви забрани, лишения, като че ли това не е най-важното. Изпитвам носталгия по-скоро към младостта, което е съвсем нормално. Понятията любов, чест, приятелство ми звучаха по-сериозно. В момента имам чувството, че тези понятия олекнаха.
- В какво играете в момента, освен в „Догодина по същото време”?
Това, което вече споменах - „Човек от Земята” на „Възраждане”, с режисьор Георги Михалков. Той всъщност успя да ме върне към театъра след тази пауза. Работим по един проект, но е рано да се говори за него..
- Имате ли партньор, колега, с когото много обичате да играете на сцена?
Да, имам. Много обичам да играя с Лилия Маравиля. И в следващия проект ще бъдем сто процента заедно. Искам да кажа нещо, което е важно. Ние си мислехме, че нашето място, където да играем в Добрич, е театърът. Тази постановка не е халтура и нейното място, нейният дом е театърът. По някакви обстоятелства и причини директорът на театъра не ни допусна. Добре е, че градът предлага и други възможности. И ще играем в Органова зала, където играхме и „Човек от Земята”. Там има проблем с чуваемостта, но ще се погрижим залата да бъде озвучена и всички да са доволни.
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
