Йенс Столтенберг: НАТО не се стреми към конфронтация с Русия

16.02.2015 г. 14:51:00 ч.
/ ИА Добруджа
Йенс Столтенберг: НАТО не се стреми към конфронтация с Русия
Минските договорености са стъпка в правилната посока. Надявам се, че те ще доведат до дългосрочното разрешаване на конфликта в Украйна и възстановяването на суверенитета и териториалната цялост на тази страна. В тази връзка бих желал да отбележа усилията на канцлера Ангела Меркел и президента Франсоа Оланд. Сега най-важното е споразумението да бъде реализирано напълно и без отлагане. Помним, че миналото споразумение от Минск не беше спазено. Трябва да имаме механизми за мониторинг, които да контролират дали се спазва прекратяването на огъня или не. И тук важна роля играе Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/. Тя разполага с необходимите ресурси и доверие, което е много важно.
НАТО смята, че Русия предоставя много сериозна и значителна подкрепа за сепаратистите, които без подобна подкрепа не биха постигнали такива успехи. Това се случва в нарушаване на фундаменталните принципи на международното право. Русия трябва да уважава границите на Украйна и нейната териториална цялост. Но тя ги наруши и анексира Крим и активно подкрепя сепаратистите.
НАТО, въоръжаването на Киев и реакцията на Москва
Решението дали да се въоръжава Украйна или не се взима от всяка страна-членка на НАТО. Но едно е когато вие въоръжавате законно правителство, съвсем друго – воюващи срещу него сепаратисти.
Въоръжаването на Киев няма да бъде действие на НАТО като организация. 28-те държави-членки имат различни оръжейни системи. И те самостоятелно ще вземат решение дали да изнасят оръжие за Украйна или не. Украйна има право на самоотбрана.
Светът е много сложен, за да делим страните на приятели и врагове. НАТО не се стреми към конфронтация с Русия. Ние се опитваме да установим конструктивни партньорски отношения, но не можем да компрометираме принципите, на които се основава сигурността. Русия трябва да спазва правилата, трябва да уважава суверенитета на всички страни.
Моят опит като министър-председател на Норвегия показва, че в течение на десетилетия след Студената война /1946-1989/ ние развивахме много добри и конструктивни отношения с Русия. Отворени граници, развитие на търговията, политически контакти, практическо сътрудничество. Всичко това съдейства за процъфтяването, икономическото развитие на страните от алианса и Русия. Ние, както и преди се стремим към такива отношения. Как можем да работим със съседите? На първо място трябва да уважаваме границите.
В НАТО реагирахме на действията на Русия в Крим и Украйна. Всичко, което правим, носи отбранителен характер. Това са пропорционални действия. И те напълно отговарят на нашите международни ангажименти. Наистина, ние ще създадем 6 центъра за командване и управление в шест страни от НАТО на Изток. Те имат достатъчно ограничени възможности, това не са бойни поделения. Тези центрове ще осигурят връзката между армиите на тези държави и многонационалните сили на НАТО. Те ще организират учения. Всичко това се осъществява в рамките на нашата колективна отбрана.
Не виждаме никаква непосредствена заплаха за държавите-членки на НАТО. Но в същото време наблюдаваме тенденцията, когато Русия използва сила, както това беше в Грузия, Молдова, Крим и Източна Украйна. Това предизвиква загриженост. Именно по тази причина ние адаптираме нашите сили към променилите се условия за сигурност. Ние искаме да повишим нашата бойна готовност, за да може в бъдеще НАТО да защитава държавите от алианса.

Източник:БГНЕС

Коментирайте
Подобни новини
Гръцкият газов доставчик DEPA отива на арбитраж с руската "Газпром" относно цените на синьото гориво
Гръцкият газов доставчик DEPA отива на арбитраж с руската "Газпром" относно цените на синьото гориво
Икономиката на САЩ нарасна с 3,4% през последното тримесечие на 2023 г.
Икономиката на САЩ нарасна с 3,4% през последното тримесечие на 2023 г.
През 2023 г. на Острова са направени повече статуи на живи хора, отколкото на починали
През 2023 г. на Острова са направени повече статуи на живи хора, отколкото на починали
Разходите за труд в ЕС през 2023 г. варират от 9 евро на час в България до 54 евро в Люксембург
Разходите за труд в ЕС през 2023 г. варират от 9 евро на час в България до 54 евро в Люксембург



Яндекс.Метрика