Йордан Дафов: В Добрич имах възможност да изградя един елитен музикален състав, какъвто в България нямаше

Йордан Трендафилов Дафов е български диригент и композитор. Ученик на Константин Илиев и Панчо Владигеров. Кариерата му на диригент започва във Варненската филхармония. Дългогодишен диригент на Български камерен оркестър - Добрич(1972-1996). Ръководил филхармонията в Бургас и Варненската филхармония, на която е бил артистичен директор и главен диригент. От 1981 г. е диригент на Софийската филхармония, а от 2000 г. неин музикален директор.
 
Маестро, какво се случи с Вас през тези двадесет години, откакто заминахте от Добрич?
 Случи ми се много работа. В Софийската филхармония в Плевенската , в Бургаската, едновременно. Продължавам да работя. Много музика написах. Пътувах доста често, къде ли не. Много работа и много активни години.
Къде се чувствахте най-добре. Аз си спомням тук едни златни години на Български камерен оркестър – Добрич?
Най-хубавите ми години преминаха в Толбухин. 25 години. Защото тук имаше хубави, просто чудесни условия за работа. Имах възможност да  изградя нещо, което беше създадено. Да дам всичките си сили, да го доизградя и да стане един елитен музикален състав, какъвто  в България нямаше. С много известност, с много прояви, с много признание, с много международни участия, с много пътувания,  много ентусиазъм, много изпълнения на  български творби и на световни значими произведения. Макар и малък състав, но в прекрасните условия на града. И не съм само аз, същото го казваше  Захари Медникаров, скъп мой приятел. За съжаление, отдавна не е между живите. Той създаде една школа, включвайки деца от 5 до 25 години. И големият хор, това постижение никой не може да го забрави. Аз също съм се учил от това.
А следихте ли развитието на БКО-Добрич, под палката на Виктор Майер  и на Алексей Измирлиев?
Ще споделя с Вас нещо, което ми е много неприятно. За съжаление, през тези години не чух нищо за този оркестър - нито добро, нито лошо. Бих се радвал да чуя хубави неща, защото това е мое дело. За голямо съжаление, не чух от никъде нищо. Не съм имал възможност да ги слушам.
 Сигурно си спомняте… Тук имаше идея за създаване на симфоничен оркестър….
Тази идея беше малко преувеличена за момента. Този вид оркестър той е специфичен. Не може да се направи симфоничен оркестър. Имаше идея да се съчетаят две - три групи на духовия оркестър. Това обаче са различни състави, различни начини на свирене, различни  състави, които имат своята специфика. Така не се прави, това не отговаря на никакви  стандарти. Друг е въпросът, че създаването на един симфоничен оркестър изисква много средства. Финансови и материални, и условия за зала за репетиции, каквито тук няма и много трудно се постигат. Освен това, в годините нашите симфонични оркестри загинаха. Те се превърнаха в един придатък на оперните театри, където, за голямо съжаление, отпадна един голям дял от сериозната музика. Може да ме апострофира някой и да каже, че не е така, защото те си изнасят  симфонична програма наред с оперните заглавия. Но имам предвид, че големи ансамбли като в Бургас, Варна, симфоничните оркестри престанаха да съществуват. Вече има оркестри, които обслужват оперните театри и от време на време дават и симфонични концерти. Този модел не е лош. Но той съществува в много страни и  има своите резултати. При нас криворазбраното съкращение и по естествен път намаляване на музикалните състави вече прави невъзможно изпълнението на голям брой  симфоници и творби.
Как намирате града след 20 години? По - хубав ли беше Толбухин от Добрич?
Аз мисля, че е много хубав градът. Той ме изненада, защото толкова е зелено, толкова е красиво, толкова дървета навсякъде в центъра. На времето беше голо това място - централната част. И прекрасен парк има създаден. Радостно и приятно съм изненадан от това, което виждам. Видях се и с приятели, с някои по –тъжно, с други - по - весело. Тук голяма част от моя живот мина  и бяха щастливи тези 25 години.
Кажете ни нещо повече за Вашата гордост - дъщеря Ви Ана Мария…
Тя едва ли неслучайно е тук, защото  поиска да наблюдава как се развива конкурсът. Има личен интерес. И да придобие   представа какви деца се явяват, какво е равнището. Добре стана, че  намери време да дойде. Моите колеги веднага я поканиха да участва. Тя е близка с всички и е позната добре. Тя е започнала музикалното си образование тук - в детската школа при читалището още четиригодишна. На нея също и е много скъпо тук.
 
Извън  интервюто питам маестро Дафов вярно ли е, че си е тръгнал обиден от Добрич. Той категорично отрича, но сълзи напират в очите му. Преди години се говореше, че има конфликт и разделение в Камерния оркестър. „Това са само приказки“, казва сега  Йордан Дафов и добавя, че изобщо и на никого не е обиден…

Коментирайте