Иван Бедров: Когато няма независими и отговорни медии, не може да има нормална предизборна кампания

Иван Бедров е работил в радио „Свободна Европа“, bTV, в новинарския ТВ канал RE:TV, както и в бизнес всекидневниците „Пари“ и „Капитал Daily“. От 2013-а Бедров е редовен коментатор на Deutsche Welle. 
Преди старта на предизборната кампания Иван Бедров гостува в студиото на Медийна група „Добруджа”.
 
- Г-н Бедров, много е мръсна медийната среда в последно време. Делим се на медиите на Пеевски, на Прокопиев и на не знам кой си. Как виждате журналистиката по време на тази кампания? Някои от колегите вече минаха от другата страна…
Не виждаме журналистика. То, може би, това е проблемът. Аз имах възможност да слушам няколко Ваши предавания. Всъщност, Вие тук правите много по-истинска журналистика. Задавате  въпросите, които задават хората, повече, отколкото колегите в една национална медия.  Защото там всичко е пито-платено. Имаме предизборна кампания и хората заслужават, а и така е редно да бъде, наистина да чуят кой какво предлага, какво се говори по политиките, по това кой какво е направил досега. А всъщност ние наблюдаваме театрален сблъсък между двете уж най-големи ГЕРБ и БСП. На мен ми изглежда като много слаб театър това нещо. Защото те се разправят по теми, които не вълнуват българските граждани. Например, канадското споразумение СЕТА или писмото на Антонио Лопес, който, какъвто и да е, повечето хора в България не знаят кой е и не ги интересува какъв е. А и не зависи животът им от него. Виждаме как се симулират някакви спорове и някакви скандали. Това запълва цялото медийно внимание и всъщност хората са лишени от информация преди изборите. 
- Има ли връщане назад? Тома Томов, Елена Йончева, Иво Христов… Има ли връщане назад в журналистиката, след като вече са лица от политиката, кандидат-депутати? 
По принцип - не. И не би трябвало. Когато прекрачиш тази граница, вече не върви. Но Вие знаете по-добре. Това си е професия за цял живот. Никой не може да избяга. Това, че един човек на някакъв етап от живота си е решил да прави политическа кариера, ако е бил журналист и преди това, той си остава журналист завинаги. За съжаление, не може да избяга. Но за мен с имената, които споменахте, проблемът е друг, а не това, че журналисти са там. А, че това са хора, които през последните две години, не само те, разбира се, убеждаваха и водиха една дезинформационна атака срещу българското общество. Те използваха пропагандни клишета - с много лъжи в тях, срещу европейския избор на България. Тези хора имат право, разбира се, да защитават такива позиции. Но, когато вече са на първа линия – те със сигурност ще бъдат народни представители, със сигурност ще бъдат говорители от парламентарната трибуна. Тук вече аз виждам сериозната опасност. Защото ние - българите, толкова години се борихме и постигнахме нещо, с което можем да се гордеем. Защото България днес е сред цивилизованите държави. Ние можем да пътуваме. Хората, независимо за добро или за лошо, имат право да работят навсякъде в Европа. Повечето деца, които имат отличен успех, заминават да учат в онези университети в Европа, защото са по-добри от нашите. Защото там не преподават партийните секретари. А ние сами постигнахме това нещо и в момента съвсем открито - от първа линия, се поставя под въпрос всичко това.
- Каква кампания виждате сега от 24 февруари до 24 март? С какво журналистите можем да допринесем да е по-честна и чиста?
Понеже започнахме от медийната сфера, за мен там е заровено кучето. Когато нямаш независими и отговорни медии, отговорни пред своята публика, тогава не можеш да имаш нормална предизборна кампания. Защото българите ще наблюдават платени интервюта. Те не знаят, че, когато представител на някоя от най-големите партии се яви в сутрешния блок, той е платил за това. Тази информация се крие от аудиторията. Ако има спор за това кой какво предлага, то този спор няма да се състои в ефир, защото не е изгодно. И в същото време ще се толерират фалшиви проекти, аз ги наричам „Барековци“, но не е само той. Има много подобни, на които всички забелязваме колко внимание им се обръща, а в същото време всички знаем много добре какви са те. Поредни инструменти на мафията, безгръбначни хора, които просто харчат едни пари в момента. Никой не си задава въпроса чии пари харчат, но това ни се показва по телевизора. А, когато става дума наистина за това как да живеем, как да спрем този разпад на държавата, тогава няма, няма къде да се чуе това.
- Ролята на дебата в кампанията?
Няма дебати.
- Все повече отказват дебати, всъщност…
От 2001 година сме в тази посока. Помним тогава, преди да стане президент Георги Първанов, отказа да участва в дебат и оттогава всички отказват. Всички обичат да го правят. 

Коментирайте