Житейските трагедии са изпитание, докосване от Бог

14.04.2014 г. 15:03:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Житейските трагедии са изпитание, докосване от Бог
В дните преди най-големият християнски празник Възкресение Христово ви срещаме с една жена, познала болка и страдание, срещнала смъртта очи в очи, но възкръснала, за да стане още по-силна и вярваща.
Силно вярваща и изключително позитивна. Дияна Николаева Ненчева е родена в Добрич преди 53 години. Майка на две, вече пораснали, момчета. Преподавател по английски език в СОУ „Любен Каравелов".
Преди три години, в един януарски ден, две леки коли връхлетяха върху Дияна на тротоара пред училище „Отец Паисий". Животът й коренно се промени за дълго. Спасение, лечение и избавление – по думите й, това е Божията воля.
Кога Ви споходи вярата, от кога сте вярващ човек, кой допринесе за това – семейството, животът?
На този въпрос никой не може да отговори точно. Това е един процес и за всеки човек той е индивидуален. Процесът е дълъг колкото е дълъг животът на земята. Има различни моменти в нашия живот, когато Господ ме е викал при себе си. Той вика всеки един от нас, но зависи дали ние ще отворим очите си, за да видим неговите знаци, или ушите си, за да го чуем. Разбира се, че е важна семейната църква. Моята баба в атеистичните години ми е говорила за Господ Бог Исус Христос. Говорила ми е за Пресвета Богородица, за светиите. Но много откъслечно, защото казваше, че това са много смутни и страшни години.
Посещавате ли редовно църква или само по празници?
Въцърковяването също е дълъг процес. Много от нашите братя и сестри смятат, че вярата, християнството, православието се изчерпват само с това да се посещава църквата на големите празници. Да се запали свещичка на Богоявление, да се вземе светена вода, на Връбница и Цветница – върбичка. А всъщност, и въцъркновяването е процес, който трае цял живот. Когато усетиш вярата, когато усетиш божията благодат, когато усетиш, как всички чудеса, които Господ сторва за нас с пресвета Богородица и светиите, тогава възниква необходимостта да се запознаеш цялостно с църковния живот и с богослуженията. Тогава този живот става неотлъчна необходимост, за нашето ежедневие. В случая с мен, особено след големи изпитания, когато си направя равносметка, че без божията помощ не мога да направя нищо, не мога да успея, тогава още по-силно става желанието да посещавам богослужения, да науча и да осъзная всички църковни традиции, които се спазват.
Може ли вярата за бъде изцеление, кое помогна да превъзмогнете трагедията която Ви сполетя?
Погледнато по светски това означава трагедия. А погледнато духовно, това въобще не е трагедия. Това е едно докосване от Бога към мен. Това е една голяма милост. Защото той изпитва всички нас. Особено когато вижда нашето малко, скромно желание да бъдем с него, да му се уповаваме. Тогава и задачите стават малко по-сложни. Това е като в училище. Примерно по математика. Един учител дава на учениците, които имат по-големи познания и искат да получат оценка шестица, по-сложни задачи. На другите дава по-лесни. На всеки от нас Господ дава такива задачи, такива изпитания, каквито ние можем да понесем. Той никога няма да ни даде и да ни постави изпитание, с което да не можем да се справим. В такъв момент на изпитание той ни проверява. Ще се откажем ли от него, ще продължим ли пътя си, или ще спрем, ще се впуснем да търсим по-лесното телесно изцеление. Дали ще тръгнем по врачки и баячки и екстрасенси, които нямат нищо общо с вярата. Когато човек прибягва до тях, всъщност няма нищо общо с вярата, тогава подлага душата си на демонски сили. Човек може да се излекува единствено само чрез вярата, с упованието си към Господ. Това е истинското лечение. Другото лечение е примамливо, временно. Всеки ден наблюдаваме такива случаи. Аз съм благодарна за абсолютно всичко, което ми се е случило в моя живот. Специално, ако визираме това изпитание, което беше катастрофата, аз съм благодарна! Благодарна съм, защото чрез това изпитание осъзнах и направих една много голяма равносметка на живота си. Всяка една физическа болка, която преживях и която и сега преживявам, ми е дадена за определени мои дела. Всичко това съм го разбрала с помощта на моите духовни отци. Човек не бива да изпада в самотълкувание за това, което му се случва. За това си имаме изповедници. И това може да го каже само духовен отец. Такова изпитание е за делата, които съм имала преди и за идеята ми за бъдеще. Да премисля, как да променя своя живот и отношението си към близките. И най-вече да бъда изключително внимателна. Затова, когато видите някой човек с видимо, външно увреждане и проблем телесен, това е само външната страна. И не бива да се вторачваме в този проблем. Не бива да го жалим, че му се е случило. Трябва да му помогнем духовно.
В нашата православна вяра красотата е в това, че разбираш как всичко, което ти се случва на земята, е хубаво. Няма нищо, което да не е хубаво. На първо място, аз, като един слаб човек, всеки ден изпитвам и проявявам в работата и в къщи гняв и неудовлетворение, но когато дойде времето за молитва и когато застанеш насаме с Бога и си правиш равносметка, тогава разбирам как всичко, което ти се е случило е полезно и има своята определена задача. Тогава бързаш да промениш това, което си сгрешил. Бързаш да се поправиш и да бъдеш по-внимателен занапред. И защото при едно изпитание, особено когато се налага да преминеш и през болнично лечение, виждаш как за много кратки мигове нещата могат да се развият в благоприятна посока или в лоша, тогава се осъзнава и стойността на времето. И това, което всеки път си казваме – има време, има време, не е така. Всъщност, няма време. Всеки ден трябва да се живее с мисълта за смъртта, защото това, което абсолютно е сигурно, че човек след като се роди ще умре. Само дето не се знае в кой ден и кой час. Всеки ден трябва да живеем с мисълта, че днес или утре ни е последен или предпоследен и да бързаме да поправим нещата, които сме сгрешили.
За какво се молите и за кого?
Първо, благодаря на Господ. Моля се за много малко конкретни неща. Преди всичко казвам: „Господи, благослови!". Ако е за мен или за други хора, да ги благослови и да бъде неговата света воля над мен и над всеки. Само Господ знае какво е добро. Пример, много искаме да се оженим. Господ е толкова добър и всеки ден, когато го помолим, сбъдва всички наши молитви. Само че ние не сме готови да прeживеем тези наши желания, изречени в молитва. Щом някой иска да се ожени и Господ му праща съпруг, но съпругът си има недостатъци и ние започваме да се оплакваме от семейния живот. Искаме детенце и Господ ни изпраща дете, но то може да е болничко или здравичко, може да успява в учението, а може и да не успява – и ние пак недоволстваме. И за работата, и за други придобивки е така. Аз се моля да бъде Божията воля над всички нас.

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика