Живко Марков: Работата в музея е несравнимо удоволствие, наградата е за целия екип

25.10.2018 г. 10:16:01 ч.
/
Живко Марков: Работата в музея е несравнимо удоволствие, наградата е за целия екип
Годишните награди „Добрич“ в областта на културата и науката ще бъдат връчени на официална церемония  в 11.00 часа на 1 ноември – Ден на народните будители и българските учени, в Огледална зала „Нели Божкова“. Носител на индивидуалната награда е Живко Марков – специалист в Регионален исторически музей – Добрич.
Живко Марков е фондохранител в отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ. Той работи в Историческия музей вече 25 години. Завършил е „История” в СУ “Св. Климент Охридски“, а преди това ПМГ “Иван Вазов“ в Добрич. Марков е от хората, които считат, че не са заслужили награда. Приема я като резултат на усилията на целия екип на РИМ и като признание за многото изложби и събития, съпътстващи исторически годишнини. Тази година Живко Марков навърши 50 години. Номинацията за духовните награди е от колегите му от музея в Добрич.

 
- Г-н Марков, как приемате наградата?
Приемам я с много смесени чувства и благодаря на комисията, която е уважила номинацията на моите колеги. Колегите са я направили без мое знание и съгласие. Нямам чувството да се изживявам в ролята на будител. Моето вътрешно убеждение е, че не съм съвсем достоен за тази награда. Има хора, които са много по-достойни от мен.
- Навършвате 50 години…
Да, но не ми напомняйте за това. Хората казват, че от 50 години започва едно ново начало. Всъщност, може би, точно от тази гледна точка и годишнина са решили да ме номинират за цялостната ми дейност. Но все пак не се чувствам достоен за тази награда. Приемам я по-скоро като признание за работата на целия екип на музея. Чувствам се като една гайка, като болтче от механизма, наречен Регионален исторически музей. Искам да благодаря на всички колеги от музея за тяхната всеотдайност  към работата, за доброто им отношение към мен. Благодарение на техния труд  РИМ-Добрич, заема подобаващо място в културния живот на нашия град.
- От колко години сте част от този екип?
Започнах работа през ноември 1993 година, което ще рече вече 25 години съм част от екипа и работя  като фондохранител   в  отдел „Нова и най-нова история“ на РИМ. Много бързо минаха тези години за мен. Мога да кажа само, че работата в музея е едно несравнимо удоволствие. Работата в този колектив с хората, с  ученици и общественици, с  краеведи, с колеги от други културни институти. Това е нещото, което ни кара да се трудим и с обич, и признателност  да се отнасяме към дейността си, която пък ни прави част от културния живот на града.
- Ние от Медийна група “Добруджа“ неведнъж сме ползвали Вашите знания и умения да представяте историята. Усетила съм едно удовлетворение, когато говорите за освобождението на Добрич, за Първата и Втора световни войни… Коя изложба през годината Ви достави най-голямо удоволствие?
Може би, изложбата, посветена на двамата генерали - ген. Колев и ген. Попов. Показахме я през септември, октомври и ноември 2017 г. Това са две личности с изключителен принос в историята на нашия регион.  Ген.Иван Колев - победителят от Добрич, човекът, който, начело на Конната дивизия, участва в освобождението на цяла Добруджа по време на Първата световна война.  За съжаление,  умира твърде млад на 19 юли 1917 г. Буквално четири месеца не слиза от коня, разболява се и умира в санаториум във Виена. Другият - ген.Георги Попов, е генерал-управител на Южна Добруджа. Човекът, който е част от нашата делегация в Крайова, когато започват преговорите на 19 август 1940 г. Той е този, който е водил преките преговори  за това откъде ще минава българо-румънската граница. Той буквално като лъв се е борил за всяка педя българска земя. Защото, както знаем, румънците до последно са настоявали Силистра и Балчик да останат свободни зони.  Ген.Попов тропнал по масата и казал, че това няма как да стане. След подписването на договора той е назначен за генерал-управител на Южна Добруджа. Има много възрастни хора, които са живи и си спомнят датата 25 септември 1940 година, когато българската армия влиза в нашия град,  посрещната тържествено от цялото добричко население. Спомнят си как понасят генерала на ръце. Трябва обаче да опровергаем един мит, че този, който влиза на бял кон, е ген. Попов. Не е той. Благодарение на детските си спомени, много от гражданите мислят и твърдят, че ген.Попов влиза на бял кон. Истината е, че той  идва в града ни с военна кола. А на белия кон е бил полковник  Антонов - командир на Лебгвардейския на Негово Величество полк.
- Вие сте и човекът,  който ни срещна и ни разказа за Крайовския договор, за автентичния документ...
Самият документ Крайовски договор на два пъти гостува в Добрич. Мисля, че 2000 г. и 2010 г. Това се случи благодарение на отзивчивостта на Централния държавен архив.  Двете изложби бяха съответно тук в музея в градския парк и в Художествената галерия. Показахме оригиналния договор - този екземпляр, който румънската страна ратифицира и ни връща. Нашият екземпляр пък се съхранява в румънски архив. Едно парче хартия, на пръв поглед  папка с няколко странички обаче носи свободата на нашия роден край. За съжаление, носи и мъката на жителите на Северна Добруджа, които са принудени да се преселят в Южна Добруджа.
- Работите и по проект за Военно гробище...
Да припомним, че нашето Военно гробище в индустриалната част на града е най-голямото от времето на Първата световна война, където са погребани войни от шест армии, четири религии, близо десет националности. Дейностите по проекта вървят. Тази година направихме една много интересна книжка, насочена към по-малките от втори, трети, четвърти клас. В нея чрез забавни игри популяризираме  Добричката епопея, Първата световна война и това, което се е случило край нашия град на 5, 6, 7 септември 1916 г. Специална кръстословица поместихме в книжката с имена на военачалници и паметници, свързани с Добричката епопея и битките на Добруджанския фронт. Показахме паметника на ген.Иван Колев. Голяма част от децата, които получиха книжки, посетиха и Военното гробище, и на място се запознаха с експозицията.
- Сега, когато ни разказвате за всичко, може би, добихте увереност, че си заслужавате наградата?
Не! Това е колективен труд, принос имат всички музейни специалисти - фондовици, уредници, които правят експозиционните планове, които редят експонатите. Преди това реставратори, които дават външен вид на експонатите. Особено в отдел „Археология“ има страшно повредени вещи  и за да стигнат до витрината,  те трябва да минат през техните ръце. Втори експозиционен пояс, който съдържа най-често снимки и документи, които правим на пана, също се подготвя от наш колега специалист - инж.Йорданка Славова. И смея да твърдя, че имаме  един от най-добрите музейни аранжори. Това е Марияна Пехливанова. На нея се дължи хубавият завършен вид на изложбите. Това е признато от колегите от гостуващите ни изложби. Оставят ни да ги подреждаме, защото са видели как добре се справя. Затова отново казвам, това е награда за целия музеен колектив.

Коментирайте
Подобни новини
Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има
Венета Ненкова: Папа Франциск е духовният водач, който всеки един човек би искал да има
Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо
Галина Дурмушлийска: Всяко нещо, което е от любов, не става толкова бързо
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: Стремим се да запазим тенденцията за спад на нарушенията на пазара
Димитър Маргаритов, председател на КЗП: Стремим се да запазим тенденцията за спад на нарушенията на пазара
Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели
Детелина Симеонова: Вероизповеданията в България се употребяват за политически цели



Яндекс.Метрика