Бездомници от Добрич от години обитават недовършения блок „Добрич”, алармираха собствениците. Днес наш екип посети блока и се срещнахме с хора, които признаха, че обитават от поне две години недостроената сграда. Разговаряме с трима братя, които са изпаднали в тежкото положение да останат на пътя, затова са се самонастанили в блока. „Студено е, не ядем редовно, не се къпем, но няма къде да живеем. Когато поискаме да ни настанят в приют, ни отхвърлят, защото сме млади и можем да работим”, разказва Красимир Ангелов. „Готов съм да работя като роб, стига някой да ми даде работа”, категоричен е младият мъж. Грамотен е, може да чете и пише, ходил е на училище до 6-и клас.
През лятото по-често им се случва някой да им протегне ръка, като ги вземе да работят, но през зимата им е много тежко. Благодарни са на добрите хора, които им помагат, случва се някой да им носи храна. Те също отвръщат с добро, като са готови да приютят, макар и в чужд имот, всеки, който е закъсал и е останал на пътя.
Питаме ги, какво ще правят, ако започнат строителни дейности на блок „Добрич”. „Ще потърсим друго място, строежи има много”, признава Красимир.
Тримата братя са принудени да напуснат родната къща, защото имат тежко болен брат, за когото трябва да се полагат допълнителни грижи. Искат да работят, не са съгласни с етикетите, които се лепят за всички роми. „Имам язва, не се храня редовно, искам да се изкъпя като нормален човек, да се облека хубаво, но такава е ситуацията в момента. Но колкото и да е трудно, няма да крада. По кофите ще ровя, но винаги с честен труд”, казва още Красимир Ангелов.
Репортаж на Петър Петров и Стефан Калев
През лятото по-често им се случва някой да им протегне ръка, като ги вземе да работят, но през зимата им е много тежко. Благодарни са на добрите хора, които им помагат, случва се някой да им носи храна. Те също отвръщат с добро, като са готови да приютят, макар и в чужд имот, всеки, който е закъсал и е останал на пътя.
Питаме ги, какво ще правят, ако започнат строителни дейности на блок „Добрич”. „Ще потърсим друго място, строежи има много”, признава Красимир.
Тримата братя са принудени да напуснат родната къща, защото имат тежко болен брат, за когото трябва да се полагат допълнителни грижи. Искат да работят, не са съгласни с етикетите, които се лепят за всички роми. „Имам язва, не се храня редовно, искам да се изкъпя като нормален човек, да се облека хубаво, но такава е ситуацията в момента. Но колкото и да е трудно, няма да крада. По кофите ще ровя, но винаги с честен труд”, казва още Красимир Ангелов.
Репортаж на Петър Петров и Стефан Калев