Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява

11.10.2018 г. 19:20:39 ч.
/
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
"Няколко часа преди церемонията мама ми каза: Ти не се вземаш насериозно, но хората от години са в някаква заблуда, че си поетеса. Ако обичаш, дръж се сериозно тази вечер! Благодаря Ви за заблудата, която ни събра след толкова години. Много специален момент е за Вас. Благодаря Ви още веднъж!”  Това заяви в свой, неподражаем стил Камелия Кондова,  след като бе удостоена с Националната награда за литература „Дора Габе” на 11 октомври. Разговаряхме с поетесата непосредствено след края на тържеството.
 
- Камелия, как приемаш наградата „Дора Габе“?
Разбира се, че я приемам сериозно. Просто автоиронията е  единственото, което ме спасява, когато толкова много се вълнувам. Другата крайност е да се разрева. Нямам още дистанцията. С всички възможни респекти, на които съм способна пред името на Дора Габе, я приемам. Наистина ми е не само сто пъти по-лесно, но има нещо вярно в това, че…
- Че си приличате?
Усетих го тази вечер. Не защото не съм запозната с творчеството й от ученичка, а и този запис, който показаха тук, съм гледала, но тази вечер го изгледах по друг начин. Сигурно е белег, че остарявам или… Това не го казвам като жалба за младост, но почвам да гледам на себе си вече сериозно, което пък е тревожно.
- Когато обявиха решението да ти присъдят наградата, си помислих, че си приличате. Различава Ви единствено суетата. Ти не си суетен човек. Как успяваш да си толкова ведра?
Вярно, не съм. Мисля, че е през смеха. Защото, каквото и да се случи, в живота си всеки е имал и загуби, и драми, а поетите правят от това хиперболизация. Смъртта стават смъртище, то така се и преживява, наистина. Това, което спасява, е смехът и автоиронията. Имам толкова неща още да върша в този живот и толкова глупости, които вече съм правила. И имам идеи за нови, та няма време за суета. Тя си иска специално посвещение тази работа. Аз няма откъде да го взема това време.
- Светлите ти очи, усмивката ти „в ъгълчето на устните“…  Какво пишеш сега? Колко станаха книгите?
Книгите ми са осем. Сега излиза една книга, на която наистина държа. Защото отлежаваше, защото я писах бавно, писах стихотворенията бавно, през години. До края на ноември ще излезе. И не бих казала стоп, защото поезията не се управлява. Ще се казва „Неделята, която беше в понеделник“. Една неделя, която е в 70 страници.
- Спокойно спете, всичко е наред сега, когато имате награден…
(Смее се) Това е една перифраза, чак ми е неудобно, на едно мое много старо стихотворение: „Спокойно спете, всичко е наред сега, когато имате виновен...“ Виновен и награден са близки понякога, без да са синоними. Аз продължавам да спя спокойно, защото още ми се събужда…

Коментирайте
Подобни новини
Маестро Алексей Измирлиев:  Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Маестро Алексей Измирлиев: Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност



Яндекс.Метрика