Константина Петкова – eдин живот, отдаден на изкуството

17.11.2017 г. 13:57:26 ч.
/
Константина Петкова – eдин живот, отдаден на изкуството
Маестра Константина Петкова навърши 80 години. Родена е в с.Пчеларово на 19 ноември 1937 г. Инициативен комитет подготви голям празник за известната оперна певица, педагог и благодетел.
Константина Петкова е завършила средното си образование в Добрич. На 18 години е приета в Русенската опера, където пее шест сезона. Имала е изпълнения под диригентската палка на Дмитрий Шостакович. Печели конкурс и заминава за Италия. Завършва Музикалната академия „Санта Чечилия“ в Рим – „Пеене” и „Оперна режисура”. Дебютира през 1977 г. със спектакъла „Мадригалито“ от Клаудио Монтеверди. Става солист на оркестър „Виртуозите на Рим“, с който гастролира в Европа. Участва в музикални филми (вкл. с Робертино Лорети). Приятел е с филмовите режисьори Федерико Фелини и Микеланджело Антониони. Пише статия за музикалния живот на Италия през 1977 г. Същата година е поканена да изнесе концерт с премиерни изпълнения на съвременни произведения в Радио -Париж.
Заминава за САЩ. В Ню Йорк организира трупа от 23-ма певци и артисти. Дебютира със спектакъла „Самодиви, самовили“ на български език, осъществен с подкрепата на писателя Емилиян Станев, който помага в издирването на текстовете. Петкова е седем сезона в Сохо в Ню Йорк – режисира концерти и спектакли. Снимана е от асистента на Милош Форман в неговия дебют – експериментален филм, показан в Музея на модерното изкуство, в който тя свири произведение на Чайковски.
Връща се в Европа със съпруга си Бернар Брюнер и се настанява в Женева, където живее три години и води свой клас. След това се прибира в България и в село Пчеларово, Добричко, откъдето е родом, построява специална сграда за певческа школа. Нейни ученици пеят в Япония, Европа и САЩ.
В навечерието на рождения си ден Константина ни посреща в аристократичния си хол. Камината е запалена, спомените се завръщат като лавина, за да припомнят един живот, изпълнен с емоции. Стените са побрали картините, красивите шкафове са приютили миниатюри от различни краища на света. Всичко е под нейния поглед и нейната воля.

 
- Кога разбрахте, че можете да пеете? Кой Ви откри?
Това е мил въпрос, защото този, който ме откри, се намира в Добрич. Аз бях в хора на Захари Медникаров и пеех няколко сола от оперни арии. Имаше двама, които ни слушаха на репетициите. Единият е бивш хорист на маестрото, роден в Добрич и пее във  Варненската опера. Този мил човек - Мартин Калистров, се намира в Добрич. Той е много възрастен и живее в приюта в църквата „Света Троица“. Тогава той ми каза: Вие трябва да учите пеене. Ще ви запозная с една педагожка, която е учила в Италия, тя е педагог на Варненската опера. Той ме представи и започнах уроци с нея. Тя изигра огромна роля в живота ми. Много ерудиран човек, поощряваше ме. И когато се появи конкурс за Италия, тя настояваше да се явя и така заминах за Италия. Първите седмици, още когато разбрах, че имам един добър хонорар, реших да я поканя. Тя успя да дойде и беше един месец при мен в Италия. Бях в Палермо, в един професионален център за оперни певци, но не бях  завършила музикална академия. В Русенската опера бях приета и пях шест сезона, само с този обработен алтов глас. Не можах да изпълня договора в Палермо, исках да замина за Рим и да уча там. Директорът остана огорчен, защото ниските гласове като моя се намират трудно. Казах, че трябва да уча, а не само да поддържам репертоар. Заминах за Санта Чечилия,  явих се на конкурс и ме приеха. След втората година  в класа по пеене, един от професорите ми казва: ти защо не запишеш втори факултет. Казвам: не мога аз сама се издържам, стипендията ми е малка, далеч съм от родители и близки. Предложиха ми доста факултети и най-после се съгласих на „Оперно-драматична режисура“. Завърших го една година след певческия факултет, взех тези две дипломи и тръгнах.
- Италианската връзка Ви свързва с велики режисьори. За кого си спомняте?
Асистентът на Виторио де Сика беше на един от концертите. Дойде в гримьорната и каза, че прави филм и ме покани да направим пробни снимки. Казах му, че в кино не съм участвала, но той настоя да пробваме. Направихме пробните снимки и ме харесаха. Каза ми: Вие ще бъдете млада оперна певица - майка на Робертино Лорети. Той беше 16-годишен тогава и разказваше как е бил в България. Направихме филма „На четири ръце“. След това един режисьор от „РАЙ” ме ангажира за друг филм, там пях със сина на Игор Маркевич арии от „Трубадур“. Последното ми участие във филма беше в Ню Йорк и там дойде един мъж и каза, че учи режисура при Милош Форман, но много иска да учи актьорско майсторство. Аз съм имала  един екзерсис с моите ученици и поиска да присъства. Правеше дипломна работа и поиска да участвам в един триптих – много интересен. Свирихме Чайковски и този филм беше прожектиран в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк. Когато бях в Рим, заедно с този режисьор и жена му, на един обяд пристига Фелини. Тогава ме запознаха с Федерико Фелини, поговорихме си.
- Кога решихте, че можете да преподавате?
Когато завърших Академията в Рим, трябваше да избера какво да правя като първи спектакъл. Безспорно това е големият ми реверанс към Италия, която ми даде това образование, тази разкошна Академия с велики професори. Реших да е Монтеверди  и аз да си подбера изпълнителите, тогава започна педагогическата ми дейност. Аз ги режисирах, а диригент беше синът на Игор Маркевич. Самият Маркевич присъства на премиерата. Каза ми мили думи, беше поласкан. Връщайки се в България, след като загубих съпруга си и беше потискащо за мен да живея в Ню  Йорк, тук ме намери един съученик от Икономическия техникум и ме помоли да подготвя дъщеря му за Консерватория. Тогава купих много набързо пиано, сложихме го на село. След като се разчу в Консерваторията, започнаха да идват ученици. Стана един голям клас от 14-15 ученика. Живееха при мен, обучаваха  се. Освен пеене, учеха италиански, правехме музикални анализи на произведения.
- Коя от  ролите си обичате най-много?
Кармен, разбира се. След римския ми период започна голямото ъндърграунд изкуство –театър, опера музика, и аз много се увлякох в това, в осъвременените неща. Бях изморена от традиционното изкуство, което се преподаваше в Рим и Академията, която е и на Ватикана, и е контролирано изкуство. Имах шанса да бъда поканена в Париж в радиото да направя концерт на една съвременна пиеса. Беше трудна и сложна. Оливие Месиен - един от най-големите композитори, дойде в гримьорната ми, защото композицията беше на негов студент и ми каза да се насоча към модерна музика, защото няма певци. Не мога да кажа, че някакви определени роли съм обичала. Обичах Росини, дълго пях негови произведения. Не мисля, че съм направила огромна кариера като много наши певци, защото аз се раздвоих между пеене и режисура, съвременна музика и публикации.
- Кое Ви върна в Пчеларово?
О, винаги носталгията, винаги тя ме връща. Пътувах за Япония и до мен една японка, самолетът не кацна и тя плаче неудържимо. Питам я: защо, имате ли нужда от нещо, а тя отговаря, че от 15 години не си е идвала в Токио. Когато аз трябваше да се прибера в България след 27 години  в чужбина, от София - самолет до Варна и автобус до Добрич. В Добрич отидох до гарата да си купя билет за влака, за  да пристигна на село. Спирката е на Ген.Колево. От тази гара някога баща ми ме изпрати  да уча в Добрич и трябваше да се прибирам до Пчеларово  6 км пеш. Слязох на тази гара сега с един доста тежък куфар, един човек с  каруца ме качи, така се върнах. Имах огромно желание да се върна в селото си. Много съм свързана с това село и сега съм истински щастлива, че мога да бъда там и в едно дълго лято да каня гости  в конюшнята на дядо, където е идвал и цар Борис III. Тази конюшня  е историческа. Още дядо ми е правил там  самодейни режисьорски опити. Сега тук идват много известни актьори, музиканти,  приятели. И има дух, и култура тук - в Пчеларово.

Коментирайте
Подобни новини
 Рени и Стефан Кирови: Християнското семейство се поддържа с много доверие, грижовност и отдаденост
Рени и Стефан Кирови: Християнското семейство се поддържа с много доверие, грижовност и отдаденост
Калинка Вълчева на 75: Песента е моят път, а аз имам още да вървя
Калинка Вълчева на 75: Песента е моят път, а аз имам още да вървя
Йордан Йорданов: България е застрашена от религиозен радикализъм, трябва да се вземат превантивни мерки
Йордан Йорданов: България е застрашена от религиозен радикализъм, трябва да се вземат превантивни мерки
Тодор Анастасов: "Дамасцена" е кино на ръба на поезията, приказка за пътя към Аза и към света
Тодор Анастасов: "Дамасцена" е кино на ръба на поезията, приказка за пътя към Аза и към света



Яндекс.Метрика