Ставките на корпоративния данък и на този върху доходите на физическите лица ще останат без промяна до 2018 г. Това реши кабинетът с приемането на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016 – 2018 г., изготвена от Министерство на финансите (МФ). "Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративни данъци и тези на данъците върху доходите на физическите лица като важен стимул за инвестиции, икономически растеж и заетост”, се казва в документа, одобрен от министрите по време на редовното им заседание. В допълнение се посочва обаче, че ще се цели достигане на минималните нива на акцизните ставки за ЕС. Междувременно депутатите от БСП се обявиха за премахването на плоския данък и въвеждането на прогресивно данъчно облагане. "Прогресивното данъчно облагане, при което богатите плащат повече, а бедните по-малко, трябва да бъде въведено отново", коментира Румен Гечев. "Да накараш най-бедните да ти увеличат данъчните постъпления с още 500 млн. лв. – това нещо не можем да го приемем”, смята той.
"Тези, които използват плосък данък, са бившите социалистически страни, но там той е над 20 процента. До 400 лв. - без данък – а тези с над 10 хил. лв. месечно да плащат поне 30% - световната практика е такава”, допълва Гечев относно данъците за богатите и бедните. Минималната работна заплата "пораства" до 460 лв. следващите години. Според средносрочната бюджетна прогноза максималният осигурителен доход ще се запази в рамките на 2600 лв. През следващите години минималната работна заплата ще расте плавно до 420 лв. през 2016 г., до 460 лв. през 2017 г. и през 2018 г. Индексацията на пенсиите ще продължи да се прави по т.нар. "швейцарско правило". Според него за идната година процентът за индексация е в рамките на 2 на сто, за 2017 г. - 2,8 на сто, а за 2018 г. - 3 на сто. Нарастване на българската икономика с до 2,3% от БВП през 2017 г. По отношение на родната икономика, средносрочната бюджетна прогноза предвижда плавен растеж за следващите години и леко забавяне през 2018 г. В документа се посочва, че през 2015 г. се очаква икономиката ни да нарасне с 1,4% от БВП, през 2016 г. - с 1,7%, през 2017 г. - с 2,3%. За 2018 г. растежът ще бъде по-нисък - в рамките на 2,1% от БВП.
От Министерство на финансите (МФ) прогнозират нарастване на дълга на България до 30,9% през 2018 г. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през миналата година показателят се е увеличил до над 27% от БВП. "Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси", се казва в документа.
"Тези, които използват плосък данък, са бившите социалистически страни, но там той е над 20 процента. До 400 лв. - без данък – а тези с над 10 хил. лв. месечно да плащат поне 30% - световната практика е такава”, допълва Гечев относно данъците за богатите и бедните. Минималната работна заплата "пораства" до 460 лв. следващите години. Според средносрочната бюджетна прогноза максималният осигурителен доход ще се запази в рамките на 2600 лв. През следващите години минималната работна заплата ще расте плавно до 420 лв. през 2016 г., до 460 лв. през 2017 г. и през 2018 г. Индексацията на пенсиите ще продължи да се прави по т.нар. "швейцарско правило". Според него за идната година процентът за индексация е в рамките на 2 на сто, за 2017 г. - 2,8 на сто, а за 2018 г. - 3 на сто. Нарастване на българската икономика с до 2,3% от БВП през 2017 г. По отношение на родната икономика, средносрочната бюджетна прогноза предвижда плавен растеж за следващите години и леко забавяне през 2018 г. В документа се посочва, че през 2015 г. се очаква икономиката ни да нарасне с 1,4% от БВП, през 2016 г. - с 1,7%, през 2017 г. - с 2,3%. За 2018 г. растежът ще бъде по-нисък - в рамките на 2,1% от БВП.
От Министерство на финансите (МФ) прогнозират нарастване на дълга на България до 30,9% през 2018 г. Според предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) през миналата година показателят се е увеличил до над 27% от БВП. "Основна предпоставка за нарастване на държавния дълг е потребността от осигуряване на средства за рефинансиране на дълга в обръщение, финансиране на бюджетните дефицити и поддържане нивото на фискалния резерв като антицикличен механизъм за посрещане на текущи ликвидни дисбаланси", се казва в документа.
Снимка:camarahispanobielorrusa.com