Кристалина Георгиева: Преходът към зелена икономика е добър шанс за България

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева изрази увереност, че през април България ще се присъедини към валутния механизъм ERM II или т. нар. чакалня на еврозоната.
При разговорите си в Давос.с ръководителя на Европейската централна банка Кристин Лагард тя я е уверила, че очаква в скоро време в банката да се говори и на български.
"Като цяло България стои много добре. Двете банки с идентифицирани проблеми работят по това те да бъдат решени, напълно обозримо е през април странат да влезе в ERM II," каза Георгиева. Помолена да коментира скептицизма, включително в банкерските среди, за присъединяването на България към валутния съюз, Георгиева каза, че това ще донесе на страната повече парична сигурност в несигурно време.
"Когато се въвеждат повече контролни механизми, не се учудвам, че ще има скептични гласове особено от средите на субектите на наблюдение. Ние нямаме независима парична политика, левът е закачен за еврото. Обществото поддържа сигурността от валутния борд, а не искаме да присъстваме в залата, където се взимат решения?!" коментира тя и допълни, че еврозоната разполага с ресурс от 800 млрд. евро за защита от евентуална криза или атака. "Не мога да си представя конструктивно обяснение
защо за нас е зле да имаме 800 млрд. евро,
продължи тя.
Според Георгиева България може да се възползва от новите политики на ЕС за нисковъглеродна икономика и да намери своята ниша в нея, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.
"Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност", каза тя.
"Климатичните промени са предизвикателство, но и огромна възможност за трансформиране на икономиката.
Ако сте в производството на въглища, няма да е лесно,
но можем да пренасяме от тези, които печелят, към другите, които губят, и всички да живеят по добре", добави шефът на МВФ.
Георгиева даде пример с Швеция, която изпреварващо въведе нарастващ въглероден данък: "Това им позволи бързо да преминат към чиста енергия и да имат цветуща икономика и да са една от най-щастливите страни на света". Добави обаче, че "има места, където лошо премислени политики се провалят".
Сега средната цена на данъка върху въглеродните емисии е 2 долара на тон в световен мащаб, а трябва да стане 75 долара, каза Георгиева. Парите трябва да се инвестират в зелени технологии и намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат тежестта от прехода, тоест
ако се покачва цената на енергията, да мислим за бедните,
за които това е непоносимо, добави шефът на МВФ. Подчерта обаче, че това трябва да стане при нулево общо увеличение на данъчното бреме, тоест то да се намали в други сфери, например върху труда или върху други форми на доход.
Тя препоръча на България да преосмисли разходната частна бюджета си, да инвестира повече в образованието на децата и да стимулира работодателите да го правят.
"Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнесът да инвестира в хората", каза тя и възкликна: "Сега всички се оплакват, че има работа, а няма хора", каза тя.

Коментирайте