Люси Дяковска: Публиката трябва да бъде изненадвана отново и отново

01.08.2017 г. 14:30:43 ч.
/
Люси Дяковска: Публиката трябва да бъде изненадвана отново и отново
Люси  Дяковска е родена на 2 април 1976 г. в Плевен. Дъщеря е на Любомир Дяковски- оперен певец, и на Росица Дяковска - пианистка. От 2000 година името й нашумя в шоу бизнеса с успеха на групата Nо Angels.
Люси завършва средното си образование в Плевен през 1994 г. и заминава за Германия, за да учи в специализиран колеж за музика, танци и драма в Хамбург.
През 2000 г. Люси се явява на кастинг в първото риалити шоу в Германия - Popstars, и е избрана сред 5000 кандидатки за една от 30-те финалистки.
След селекцията заминава за обучение в Майорка, а после става част от първата женска поп група, създадена по този начин в Германия - "Ноу ейнджълс", която за съвсем кратко време се превръща в най-известната поп група в Германия. 
Люси Дяковска се представи в рамките на фестивала „Дни на класиката” в Балчик. Тя впечатли жители и гости на Белия град с изключителната си емоция  във „Вечер на мюзикъла”. 

 
- Исках да Ви питам как се чувствате под звездите на Балчик... Но се оказа, че звезди няма, облачно е... Вие сте една звезда на сцената…
А, не... Петдесет звезди сме на сцената. Аз малко  се притеснявах, че нямаше звезди горе на небето. Защото това малко или много ни държеше нащрек. Защото много исках да си изпеем и да си изсвирим всичко от репертоара. От самото начало усетих много хубава връзка с публиката. Видях колко отрано тя зае местата си и беше в очакване. А аз не знаех какво ме очаква тук. За първи път съм в Балчик, минавала съм само покрай града. На толкова много места в България не съм ходила. И последните две години осъзнавам колко жалко е това и колко трябва да наваксвам, навлязла вече в една възраст…Това, което ми направи впечатление, е шарената публика, която беше тук. Изключително много деца,  които не мръднаха, издържаха. Не само издържаха. Бяха впечатлени от жанра мюзикъл, а, може би, и от мен. Водещо нещо е жанрът, който им се представи. Аз мисля, че е много важно точно тази публика  да се научим да я впечатляваме с този тип жанрове. Мюзикълът е по-олекотен класически вариант, който е по-достъпен за тази млада публика. Тя по-рядко намира връзка с класическата музика. Аз съм много щастлива, че видях толкова млади хора и деца, дошли с родителите си, но останали впечатлени в крайна сметка.
- Какво се случва, когато една голяма емоция влезе в друга голяма емоция, тоест Люси Дяковска - в мюзикъл?
Със сигурност е експлозия, но е важно да бъде овладяна все пак. Мисля, че в последните години много се научих да овладявам моите емоции. Особено, когато става въпрос за мюзикъл. Защото иначе се хващах в обяснения и разкази в емоционален тон, който хората не разбираха. Мюзикълът трябва да е и спокойство. Говорим за час и половина програма, отправена към хора и публика, която седи и трябва да може да издържи тези час и половина. Ако им се навикаш от самото начало, трудно биха издържали вероятно.
- Мислех си, че след този експлозивен концерт Люси се скрива, изморена е... А Вие - толкова любов към публиката, снимки, разговори… 
Аз винаги имам нужда от обратната връзка.Търся я през цялото време. Всеки концерт е една обратна връзка. Всяка песен е стремеж да спечелиш публиката. Когато усетиш, че си я спечелил, следващата песен, ария, в този случай, започва отново. Битката за публиката, битка за нейния аплауз. В крайна сметка всички ние сме на тази сцена, за да получим аплауз. Ние сме артисти и се храним от това и, разбира се, можем да се нахраним, само ако се представим добре и се развиваме.
- Забелязах, че обичате импровизациите…
Ами, да... Това е концерт, който има една много конкретна форма... Форма, в която все пак трябва да се движим. По време на изпълненията не се позволява толкова импровизация, но пък спонтанността ми дава на мен възможност всеки път по различен начин да изживявам тези концерти. Мисля, че това е нещото, което отива към публиката. Аз не мога да си позволя да ми стане скучно, защото музиката и този вид сцена да е „Ох, имам концерт, дай да свърши, че утре имам нещо друго...” Това категорично не може да бъде. Всеки концерт е нещо уникално за себе си. Публиката е различна, времето е различно, обстановката е различна, музикантите зад теб се чувстват по различен начин. Ако ти не си различен, тези искри между теб и публиката може изобщо да не започнат да се случват.
- Четох, че за Вас няма невъзможни неща... Дори и Еверест можете да изкачите…
Ами, със сигурност мисля, че мога да го изкача с необходимата подготовка и с необходимите пари, които са нужни, за да си платиш за това. По трудно ще ми бъде да стигна до Марс, например, или да се гмурна до Марианската падина. Това, според мен, е стремежът да се развиваш, любопитството към живота. Защото то не е свързано само с работата с таланта, който имаш. Талантът не винаги можеш да го дефинираш като работа. Артистът много рядко казва: „Аз отивам на работа.” Дори един такъв концерт да се обезпечава, това не може  да те кара да бъдеш на сцената. Иначе няма как да се случи това, което се случва и да ме кара да заспя с усмивка на лице, и да имам един дълбок сън. Попитахте ме защо не се прибирам след концерт. Аз ако се прибера, няма да имам тази обратна връзка. Няма да разбера това, което ми казват, че децата са се забавлявали, че им било изключително интересно и че тази музика, тази програма  достига до тях. Достига до всички тези хора, към които аз искам да адресирам това, което правя. Който каже, че е на сцената и няма нужда от тази любов, няма да му повярвам. Ако съдя по себе си, това е любовта, която най-много ме храни. Като изключим любовта на моето куче към мен. То е някъде тук, но го крият. Защото, ако ме види и много ще се разстрои. И пак казвам - тази любов няма да я има, ако не се стремиш към големи неща. Публиката трябва да бъде изненадвана. И всеки път да я изненадваш отново.
- Да Ви чакаме ли през октомври в Добрич с онзи отложен концерт от края на юни?
Да, той беше отложен заради сръбска вечер. С голямо удоволствие ще дойдем в Добрич. Дори коментирахме, че трябва да е в спортната зала концертът. Няма как да е в Летния театър, през октомври там не е възможно. Аз много харесвам Добрич. По други линии работя с Добрич и с Господинов. Това, което по цял ден правя в ежедневието си, не е свързано с музика. Свързано е с интериорен дизайн и с мебели. Аз рядко говоря за това, то си е офис работа. Съдружник съм във фирма „Господинов и синове“. Пак е свързано с изкуство. От мен се иска да сътворя нещо, което да е уникално, да е интересно, да се харесва, да докосне хората, да им даде някаква емоция, да ги накара нещо да изпитат. Мисля си, че става все по-трудно хората да изпитат каквото и да е, защото се затварят от една страна в себе си. Затова мисля, че музиката или по-точно правилната музика ще става важен елемент - проводник на емоции към хората.

Коментирайте
Подобни новини
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Инж. Тодор Гикински: Аз съм дошъл в Добрич да работя във ВиК, а не по водния цикъл
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Гинка Василева: Българинът е разбрал, че трябва да се бори за гражданските си и европейски права
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва  при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Добрин Добрев: Когато за малко загубиш Родината си, както се случва при едно пътешествие, започваш да я цениш повече
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град
Стоян Господинов: Ансамбъл „Добруджа” е светиня за нашия град



Яндекс.Метрика