Маестро Алексей Измирлиев: Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България

17.10.2018 г. 14:34:50 ч.
/
Маестро Алексей Измирлиев:  Много е хубаво, когато една община има културна политика, защото това е рядкост за България
„Златна лира“ от Съюза на музикалните и танцови дейци получи Български камерен оркестър – Добрич, по повод  50-годишния си юбилей. Отличието бе обявено на тържествения концерт в зала "Добрич" на 16 октомври. Диригентът маестро Алексей Измирлиев благодари за "ненатрапчивата грижа" на Общината и за условията за концертна дейност. Кметът Йордан Йорданов поднесе поздравления към музикантите. “Това, което сте съхранили, се надявам да предадете на поколенията“, обърна се към инструменталистите кметът.
В празничната си програма БКО представи  творби на  Красимир Кюркчийски, Моцарт, с гост кларинетист  Данчо Радевски,  и  „Серенада“  от Чайковски.
Поздравителен адрес получиха юбилярите от министъра на културата Боил Банов и от областния управител Красимир Кирилов.

 
- Г-н Измирлиев, водим този разговор след празничния концерт, с който отбелязахте 50-годишния юбилей на Български камерен оркестър - Добрич. Доволен ли сте от събитието?
Ние – диригентите, никога не сме доволни. Това, което отмине, го забравяме и се готвим за следващото. По принцип, аз не съм голям почитател на юбилеите. Това напомня, че минават годините неумолимо. Сигурно съм единствен, защото всички колеги, цялата общественост бяха  така развълнувани, с добро отношение. Колегите се готвиха дълго и с отношение. Програмата, която подготвихме, беше доста добре поставена като за юбилей. Изпълнихме най-прочутото произведение за нашия състав - „Серенада“ от Чайковски, Квинтет к. 581 в ла мажор от Моцарт, който не е свирен в България в този вариант, и една българска творба. Много се хареса на публиката, особено това изпълнение на Моцарт, за което бяхме поканили много добър кларинетист. Всичко беше организирано на много добро ниво. Получихме и „Златна лира“. Лирата не е звание, то е нещо като оценка за работа.
- Отличен шест?
Да кажем шест минус. Всички си знаем, че има проблеми, но се стараем да направим нещата по-добри. Така сме учени ние.
- Колко от тези 50 години на Български камерен оркестър - Добрич, са Ваши?
Първо е бил толбухински, дори има сайт с това име. Аз се бунтувам срещу това, защото какво означава „толбухински“? Сега се казва Български камерен оркестър. Имало е период, в който се е казвал добрички, когато го е дирижирал Йордан Дафов. Аз съм от 20 години с оркестъра, с няколко прекъсвания от 2008 г. Седем години бях в Аржентина - това е прекъсването. През останалите през два периода гледам да поддържам това, което са ми оставили колегите - Йордан Дафов и тези, които са се трудили  да поддържат нивото, високото ниво, защото той е на доста добро ниво. В момента в това безхаберие, което цари  в нашите музикални колективи, е на доста прилично ниво. Ние гледаме музикално и организационно да го поддържаме, а другото не е толкова важно. Защото, когато свирим добре, всички идват и казват: ах, какъв хубав концерт. Това прави хубаво впечатление, защото ние гледаме всеки концерт да е на нивото ни. Ако не на 6, то поне на 5.50.
- За престижа на един музикален състав се съди и по международните изяви. Вие имате ли турнета?
По принцип, почти всички турнета в момента са ограничени. Да не кажа, че почти няма. Операта има някакви връзки и ходят в Япония. Филхармонията и радиооркестърът не ходят никъде. От малките състави пътува Плевенската филхармония, те си имат път, направен към Испания. Старозагорската опера също понякога излиза. По принцип, западните състави, които имаха проблем преди 5-6 години, заеха тези ниши, които ние ползвахме и които бяха свободни. На тях им се наложи да работят сега повече и си взеха нишите. Ние сме имали дълги години определени страни, в които сме ходили - в Испания редовно, в Япония. Сега ходим на един музикален фестивал в Германия - във Франкфурт на Одер, който е третият по големина град в провинция Бранденбург. Ходим там всяка година, прави се една опера, в която нашият оркестър участва. Турнетата са просто изключени. Почти никой не пътува. „Софийски солисти” имат някои излизания. Ние имаме този фестивал в Германия и сме много доволни. Стоим един месец, нивото е много високо, певците са много добри, получава се един добър ансамбъл. Те също са доволни от нас и миналата година получихме много добри критики от берлински вестници. И сме горди от това. На нас основната ни дейност е в Добрич. Най-основната ни дейност е музикално-образователната, на която аз страшно много държа. Това е нашата бъдеща публика. Когато дойдох, имахме двадесетина души публика. А сега в зала „Нели Божкова“ винаги е пълно. Дори се сърдят, че стоят прави. Както и в голямата зала снощи на концерта, която беше пълна.
- Как се получават тези образователни концерти, има ли интерес от децата?
Те са най-важното, ние не ги правим като фестивални, като по линия на фондация  „Америка за България“, където ги правят да има нещо забавно. Ние ги правим сериозни концерти – музикално-образователни. Казваме им какви са инструментите, какво ще чуят, когато дойдат на концерт. Надяваме се те да са нашата бъдеща публика. Ако сте обърнали внимание, в публиката ни има много бели глави и има опасност в един момент да няма кой да ни слуша. В някои училища се получава много добра връзка.  Дори има една учителка, която редовно ги води на концертите ни. Има петнайсетина деца, които сядат, слушат. Ако трябва човек да се гордее с нещо, то това е. Защото само си представете как отиваме една вечер да свирим и няма никой. Това е и политика на Община Добрич. Много е хубаво, когато Общината има културна политика, защото това първо е рядкост за България.
- Вие се изразихте „ненатрапчива“ помощ от Общината. Какво означава това?
Всеки един кмет, който и да е следващият, гледа да не влезе като „слон в стъкларски магазин“, а постепенно да се запознае. Нашето изкуство е много специфично. При нас се разчита само на звук, нищо друго. Няма говор, няма пеене, няма микрофони. Всичко е чист акустичен звук, което в България и по света в момента съвсем не е на мода. Всичко гледа да сложи микрофон, дори има прочути певци с озвучителни малки уредби, които им усилват гласовете, което, според мен, е страшно. Губи се истинската музика. При нас се разчита само на акустичния звук и само на нотите. Не всеки ги познава тези ноти - седем нотички, от които се прави такава огромна музика. Всеки кмет  - дали е Детелина Николова, или Лъчезар Росенов, или Любомир Сивков, гледат  постепенно да влязат и винаги се допитват. Никога не са ни налагали. Има няколко души тук, които настояват да се възроди Симфоничният оркестър и аз на всеки обяснявам защо не може.  А не може да има, защото е много скъпо – първо. Второ - няма кадри кой да свири. Тази година Консерватория завършва един единствен цигулар. Няма фаготисти, няма контрабасисти, корнисти, които да кандидатстват и да учат. Когато кмет беше Детелина Николова, искаше по европейски програми  да търсим пари. Казах и: добре сложи два милиона евро в една сметка и започваме. Защо толкова? Защото само две флейти струват 60 хиляди евро. Два обоя, два кларинета, два фагота, две корни - това са 500 хиляди само за инструменти. Ако се наемат и музиканти, отиваме във Филхармонията и казваме: искаш ли 3 хиляди лева заплата? След това да се намерят жилища, един куп  неща, които няма как да се случат. В България никой не си дава детето да свири. Една цигулка,  за да се купи, трябват поне 50 хиляди евро. Това означава бащата да си продаде къщата, за да купи на детето си инструмент.
- Какво искате за Вас, за оркестъра?
Тези три-четири години имаме сериозно нарастване на заплатите. Те бяха оставени на много ниско ниво. Това беше, за да оцелеем през годините, когато Лъчезар Росенов беше кмет и за да оцелее оркестърът, защото имаше един Общински съвет, който искаше да го махне. Направиха заплати на минимума и това се оказа умна политика. Тогава имахме повече международна дейност и оцелявахме. Сега има нарастване на заплатите  и се плащат допълнително средства за инструменти. Имаме и нови попълнения, както и двете най-хубави зали, които са строени в България след  9 септември. Ние имаме много хубави условия за работа. Единственото, което е проблем при нас, това са кадрите. Иска се 20 години труд и след това…
Имате завидна музикална кариера - Мюнхен, Аржентина, Плодив, Русе. Добрич къде се нарежда?
Добрич е много специално място. Тук е струнен музикален оркестър,  много специфична дейност. Много малко хора могат да се справят с тази организация и този тип музика. У нас почти няма вече такива хора. Васил Казанджиев, който направи „Софийски солисти” и беше изключителен майстор в тази област… Сега почти няма. Тези, които се занимават, са на моите години. Това, което ще дойде след нас, не знаем дали ще свърши работа. Това е специфична камерна дейност, чиста музика, която те отваря и ти дава възможност да проникнеш в най-съкровените чувства.
- Какво още Ви предстои?
Искаме да увеличим музикално - образователната дейност и да правим концерти на такова ниво, на каквото сме правили. Ще пробваме една млада диригентка. Все пак аз съм на 67 години и ще ми се наложи в един момент да предам щафетата. Гледаме да намерим някого, който да запълни тази ниша. Една млада диригентка, която сега завърши, ще пробва и ако я хареса оркестърът, защото вече идва един млад човек, но не го харесаха. Не те ли приеме оркестърът, не може нищо да стане. Прави ми се нещо с хор. Ако хоровете в Добрич станат по-добри, да направим ораториална творба. И за коледните празници  да излизаме, би било хубаво. Планове има, но не смея да кажа, за да не се провалят. Предпочитам реалното, когато стане. И да дойдат, и ти кажат: много хубаво се получи, за мен е най-голямата радост.

Коментирайте
Подобни новини
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Валентин Димитров: Кадровият дефицит, колкото и да е лош, прави българския лекар добър
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Д-р Кремена Митева: Родът Габе е една неизследвана тема
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Камелия Кондова: Не бих казала стоп, защото поезията не се управлява
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност
Йордан Йорданов: Многократно съм поставял въпроса за децентрализация, за финансова автономност



Яндекс.Метрика