Марина Константинова ще пропътува 500 км. за да представи новата си книга „Изгубената улица” в София. Премиерата там е тази събота от 16.00 часа в галерия на ул.“Любен Каравелов“9. Добричката авторка е подготвила петнадесетата си книга от преди седем години. Това е един почти виртуален съвременен роман, посветен на приятелството. Това е роман за реални и виртуални събития и хора, казва Марина Константинова пред радио „Добруджа“.
„Всеки от нас има своята история.И както се срещаме случайно или не с други хора през отреденото ни време, така и историите ни срещат други истории, пресичат пътя си с тях, разминават се и се изгубват някъде избезбройните лабиринти, където дори не са предполагали, че ще се запътят.“ Това е част от пролога на „Изгубената улица“.
Всъщност улицата съвсем не е изгубена.Тя е преименувана и се намира някъде в Пловдив. Историята на Марина описана в книгата се развива в интернет пространството.Там някъде самата тя среща забравен приятел. Заглавието е метафора за това къде отиваме и защо, кого търсим и намираме. Творческият път на Марина Константинова започва с поезия. "Нежна гръмотевица" е първата и поетична книга - 1992, от когато датира и нашето познанство и приятелство. „Не мога да избягам от поезията, дори в този роман има поезия, разкрива авторката.Решила е до следващата година когато има юбилей да подари на читателите си нова книга с най-доброто от всичките тези близо тридесет години.“Поезията е сърцевината на всичко, тръгнах с нея и оставам“, откровена е авторката на къси разказа, поезия и проза.
Марина Константинова е автор с разностранни интереси. Доказателство за това са поетичните книги, сборникът с разкази, новелите и романът, които е издала. Идеите за симбиоза между изкуствата доведоха до участието й в проект 4Д, реализиран с нейни колеги, чийто плод е "Меню за душата", с който гостува в Словакия. Заедно с художниците Вера Пенева, Гинка Димова и флейтистката Росица Бояджиева тя участва в една истинска творческа симбиоза.
Нейни творби са преведени на английски и словашки език.Романът "Златният венец" разказва за откритията на известен археолог и борбата на екипа му с иманярите и чиновниците. Криминалната интрига е неизбежна, когато изчезват сензационни находки. Другият персонаж е колекционерът - брънка от веригата на износа на антики. Романът „Белият бряг“, който разказва за живота и любовта на румънската кралица Мария, пожъна своя успех и съживи едни картини от началото на века с точното място Дворецът в Балчик. „Писмо в бутилка“ пък е един сборник с разкази, може би позабравен във времето, но даващ обещанието за майсторство в късия разказ.“Седемте мъже на Мария“,„Небесни ескизи“-2014,"Отвесно време"- 1995,
"С отвързани очи" 1998, са само свидетелства на постоянството на автора и желанието да преплита любовта като нишка през цялото си творчество. Така и сега с „Изгубената улица“, марина получава добрите отзиви от читатели, почитатели, познавачи, които стоплят душата и.
„Всеки от нас има своята история.И както се срещаме случайно или не с други хора през отреденото ни време, така и историите ни срещат други истории, пресичат пътя си с тях, разминават се и се изгубват някъде избезбройните лабиринти, където дори не са предполагали, че ще се запътят.“ Това е част от пролога на „Изгубената улица“.
Всъщност улицата съвсем не е изгубена.Тя е преименувана и се намира някъде в Пловдив. Историята на Марина описана в книгата се развива в интернет пространството.Там някъде самата тя среща забравен приятел. Заглавието е метафора за това къде отиваме и защо, кого търсим и намираме. Творческият път на Марина Константинова започва с поезия. "Нежна гръмотевица" е първата и поетична книга - 1992, от когато датира и нашето познанство и приятелство. „Не мога да избягам от поезията, дори в този роман има поезия, разкрива авторката.Решила е до следващата година когато има юбилей да подари на читателите си нова книга с най-доброто от всичките тези близо тридесет години.“Поезията е сърцевината на всичко, тръгнах с нея и оставам“, откровена е авторката на къси разказа, поезия и проза.
Марина Константинова е автор с разностранни интереси. Доказателство за това са поетичните книги, сборникът с разкази, новелите и романът, които е издала. Идеите за симбиоза между изкуствата доведоха до участието й в проект 4Д, реализиран с нейни колеги, чийто плод е "Меню за душата", с който гостува в Словакия. Заедно с художниците Вера Пенева, Гинка Димова и флейтистката Росица Бояджиева тя участва в една истинска творческа симбиоза.
Нейни творби са преведени на английски и словашки език.Романът "Златният венец" разказва за откритията на известен археолог и борбата на екипа му с иманярите и чиновниците. Криминалната интрига е неизбежна, когато изчезват сензационни находки. Другият персонаж е колекционерът - брънка от веригата на износа на антики. Романът „Белият бряг“, който разказва за живота и любовта на румънската кралица Мария, пожъна своя успех и съживи едни картини от началото на века с точното място Дворецът в Балчик. „Писмо в бутилка“ пък е един сборник с разкази, може би позабравен във времето, но даващ обещанието за майсторство в късия разказ.“Седемте мъже на Мария“,„Небесни ескизи“-2014,"Отвесно време"- 1995,
"С отвързани очи" 1998, са само свидетелства на постоянството на автора и желанието да преплита любовта като нишка през цялото си творчество. Така и сега с „Изгубената улица“, марина получава добрите отзиви от читатели, почитатели, познавачи, които стоплят душата и.
Коментирайте
1 USD = 1.83147 BGN
1 GBP = 2.2841 BGN
1 CHF = 2.01549 BGN
