Математик от Добрич пише исторически романи в Дания

29.10.2013 г. 16:03:00 ч.
/ ИА Добруджа
 Математик от Добрич пише исторически романи в Дания
Един математик от Добрич пише исторически романи в столицата на Дания – Копенхаген. Това е Захари Златев, на 74 години – възпитаник на Втора гимназия, след което завършва Софийски университет и докторантура в Санкт Петербург.
От 1974 година живее в Копенхаген. Занимава се с математическо програмиране на замърсяването в околната среда и на климатичните изменения. Специализирал е в САЩ.
Публикувал е 6 монографии и повече от 250 научни статии. Награден е от Българска академия на науките с медала „Марин Дринов" с лента.
Въпреки че цял живот се е занимавал с математика, има силно влечение към историята на България. След като излиза в пенсия, се е отдал на писането. За три години е издал 4 романа на историческа тематика, които са разпространени на българския пазар: „Сага за младия Аспарух. Принцът от Разсъмването", „Императорът с отрязания нос и българския Цезар", „Една прекрасна легенда за Авитохол" и „Завръщането на Ирник в България". В момента довършва петия роман – за Кубрат.
Здравейте, г-н Златев, нашата аудитория е силно заинтригувана от Вас и книгите, които пишете.
Много се радвам, че се обръщате към мен. С удоволствие ще отговоря на вашите въпроси, а и още повече съм щастлив, че много хора в Добрич не са ме забравили все още.
Какви спомени, какви чувства отнесохте в Копенхаген от тук?
Аз съм си добруджанец. Родил съм се в Добрич, работил съм в този град и винаги съм имал хубави спомени от Добрич. В последните години, след като моите родители починаха, не посещавам толкова често родния град, но винаги, когато съм в България – отивам във Варна при сестра ми и отскачам за ден-два до Добрич.
Питаме се какво е общото между математиката и историята, та започнахте да пишете исторически романи?
Не съм сигурен, че има много общи неща. Но аз обичам историята още от малък, тя е моето хоби и винаги съм се интересувал от история. И сега, когато се връщам от България в Дания, винаги купувам по няколко исторически книги. С особено желание чета книгите на историка Петър Добрев, който също е добруджанец. И всъщност, една от неговите книги, издадена през 1998 година – „Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия", ме наведоха на мисълта, че е добре да се напише нещо за най-древната история на България – преди 680 година.
Кои времена са Ви най-интересни от нашата история?
Според мен, времената около 680 година, защото има много неясни неща около този период и по мое време учебниците по история започваха от 681 година. И започваха с победата на Аспарух над византийците. Споменаваше се нещо и за баща му Кубрат, но много бегло. И именно около тази победа на Аспарух има много неясни неща. Например, неясен е фактът, че Аспарух е победил византийската войска и флота, водени лично от императора, след което е завоювал цяла северна Добруджа, а след това и цяла северна България. Съвършено ясно е, че една такава голяма победа не може да се спечели от една малка орда, както пишеше в нашите учебници. Не знам сега как е, но тогава учехме това.
Още повече е необходимо да се даде обяснение на факта, че след тежките поражения на бащата на Аспарух – Кубрат от хазарите и след малодушното разбягване на неговите синове, с изключение на Аспарух, българите са успели да извоюват една прекрасна победа срещу една елитна византийска войска, която току що е удържала обсадата на столицата си и е победила арабите.
За да не бъда голословен, ще цитирам един летописец от това време, който е преживял обсадата на Цариград. Той пише следното: „Няма да забравя страховитите арабски пристъпи срещу стените. Бумтежа на хилядите тъпани, пронизителния вой на зурните им и настървения рев на неверниците, жадни за плячка и кръв". Как е възможно една войска, която е удържала 4 години без да трепне, да се паникьоса и да избяга от една малка орда? Затова се заеха да напиша една книга, която дава моята интерпретация, защо това е възможно. И така се започна всичко.
За коя книга става въпрос?
За първата, която написах, за Аспарух – „Сага за младия Аспарух". След като написах тази първа книга, апетитът дойде с яденето, както се казва. Реших да напиша книги и за другите знаменити първи български владетели, които се споменават в прословутия Именник на българските ханове.
До къде стигат фактите и къде започва художествената измислица? Могат ли да се разграничат?
Историята стои като фон на моите книги. Те разказват случки и истории от живота на владетелите, които са интересни и смятам, че биха били забавни за читателя. Но винаги като послеслов на всяка страница упоменавам кои точно исторически факти имам предвид. По този начин се надявам, четейки книгите ми, читателят неусетно да научи много исторически факти за този период. Но, разбира се, повечето от нещата в книгите са плод на моята авторска фантазия.
Имате ли представа кои са читателите Ви?
Да, това е хубав въпрос. Конкретна представа нямам, но в някои от сайтовете, които разпространяват моите книги, има отзиви на читатели – млади, образовани хора, които поне според това, което пишат като отзиви, оставам с впечатление, че разбират замисъла на написаното в книгите ми.
Защо Кубрат е последната Ви книга?
Ако трябваше да пиша книгите в хронологичен ред, трябваше първата книга да е за Авитохол – първият от Именника, а след това за Ирник. Но както вече казах, най-конкретният повод за написване на тези книги бяха въпросите, които си задавах във връзка с победата на Аспарух над византийците и желанието ми да обясня как и по какъв начин е станала възможна тази победа. Книгите са в поредица, но независими една от друга.
Толкова години живеете в странство, но говорите прекрасен български. Как е животът в Копенхаген, далеч от родината?
Моята жена е датчанка и живеем тук в Дания, но много често идвам в България и имам много приятели и познати в родината. Ако мога така да кажа, животът ме принуди да живея в Дания, но поддържам много връзки с България и непрекъснато ме канят.
Какво мислите за случващото се в страната, наблюдавайки процесите отвън?
Това не е много лесен въпрос. Мисля, че България в момента е в една много странна ситуация. Едно правителство, което се подържа едновременно от националисти и от етнически турци, според мен е противоречиво. Но няма какво да се прави, щом така са решили да управляват, значи така ще е. Народът така е решил все пак. Но аз не одобрявам решението това правителство да се поддържа от гласовете на две партии – диаметрално противоположни една на друга.
СНИМКА: РАДОСТИН НАЙДЕНОВ/24 часа

Коментирайте
Подобни новини
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Татяна Гичева, ЕВРОПА ДИРЕКТНО: Ще продължим да насърчаваме активното участие на гражданите в процесите на ЕС
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Журналист от Балчик събра в книги своите български и английски интервюта
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Маестра Константина Петкова: Вида Димитрова ми казваше: „Ти, си звука на града!“
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми
Художникът Тодор Балев: Главният счетоводител на ТКЗС-то откри таланта ми



Яндекс.Метрика