Когато човек се труди много за нещо, се получават нещата. За мен е по-лесно да изтърпя 70 минути страдания, отколкото целият ми труд да отиде на вятъра. Това сподели за радио „Добруджа” Милица Мирчева по повод полумаратона във Валенсия, на който тя успя да подобри националния рекорд на България в дисциплината, с цената на травми по ръцете и краката, предизвикани от падане още в първите метри на състезанието.
Ако не завърша състезанието, моят труд няма как да бъде доказан. Състезанието е единственият шанс на спортиста да докаже, че е тренирал и е вложил усилия през сезона, каза добричлийката. Тя призна, че състезанието е протекло доста тежко, тъй като на старта е била бутната и за около 10 секунди, в които е била на земята, няколко души са минали върху нея. Участниците в състезанието са били около 15 хиляди. Отне ми малко време да се изправя и да продължа да тичам. Заради падането получих няколко травми и първите няколко метра аз не бях сигурна дали ще мога изобщо да завърша състезанието. Не знаех дали ще мога да бягам, защото това се случи още в първите 5 секунди на състезанието. В крайна сметка, когато продължих да тичам, постепенно започнах да се чувствам по-добре и успях да завърша. Проблемът не беше в темпото или, че не бях подготвена, а по-скоро заради травмите, които получих, разказа атлетката. Тя призна, че за първи път в кариерата си е отделила специално внимание в подготовката си за полумаратон. Затова според нея е било доста по-различно.
Веднага след състезанието се е прибрала в Щатите заради учението и работата й като асистент в отбора по крос кънтри на Колежа на Флорида.
Мога да кажа, че 2014-а и тази година са ми най-силните до момента в кариерата. Просто се изисква време за един спортист да успее да се реализира. Понякога успяваме да направим някакъв резултат или успешно класиране много по-рано, но нещата след това не се случват както очакваме. Според мен човек трябва да натрупа малко повече опит, повече тренировки и в даден момент, ако е търпелив, нещата се получават. И миналата година беше успешна, но тази бе малко по-добра, наистина. Надявам се да мога да покажа и още по-добри резултати, защото е важна олимпийска година, каза Мирчева, като не крие амбицията си за второ участие на Олимпиада, но признава, че този път ще й бъде много по-трудно. Международната федерация промени изцяло системата, по която атлетите могат да се класират, стандартите са много по-високи. Например, тази година, за да успееш да се класираш за Олимпиадата, трябва да бягаш 15 минути по-бързо от предишната, които ми е дори трудно да го обясня. Нашият рекорд е 2,35 часа, а за да се класираш за олимпиада, трябва да бягаш 2,29 часа, което никоя жена в България не го е правила. Може би е достижимо, но предполагам, че времето ще покаже. Определено няма да е лесно, казва Милица. Един от родните рекорди, който все още тя не е подобрила е този в маратона. Надявам в близко бъдеще да успея да го подобря, тъй като мисля, че това е дисциплината, която един ден ще ми бъде коронна, споделя Милица Мирчева.
Ако не завърша състезанието, моят труд няма как да бъде доказан. Състезанието е единственият шанс на спортиста да докаже, че е тренирал и е вложил усилия през сезона, каза добричлийката. Тя призна, че състезанието е протекло доста тежко, тъй като на старта е била бутната и за около 10 секунди, в които е била на земята, няколко души са минали върху нея. Участниците в състезанието са били около 15 хиляди. Отне ми малко време да се изправя и да продължа да тичам. Заради падането получих няколко травми и първите няколко метра аз не бях сигурна дали ще мога изобщо да завърша състезанието. Не знаех дали ще мога да бягам, защото това се случи още в първите 5 секунди на състезанието. В крайна сметка, когато продължих да тичам, постепенно започнах да се чувствам по-добре и успях да завърша. Проблемът не беше в темпото или, че не бях подготвена, а по-скоро заради травмите, които получих, разказа атлетката. Тя призна, че за първи път в кариерата си е отделила специално внимание в подготовката си за полумаратон. Затова според нея е било доста по-различно.
Веднага след състезанието се е прибрала в Щатите заради учението и работата й като асистент в отбора по крос кънтри на Колежа на Флорида.
Мога да кажа, че 2014-а и тази година са ми най-силните до момента в кариерата. Просто се изисква време за един спортист да успее да се реализира. Понякога успяваме да направим някакъв резултат или успешно класиране много по-рано, но нещата след това не се случват както очакваме. Според мен човек трябва да натрупа малко повече опит, повече тренировки и в даден момент, ако е търпелив, нещата се получават. И миналата година беше успешна, но тази бе малко по-добра, наистина. Надявам се да мога да покажа и още по-добри резултати, защото е важна олимпийска година, каза Мирчева, като не крие амбицията си за второ участие на Олимпиада, но признава, че този път ще й бъде много по-трудно. Международната федерация промени изцяло системата, по която атлетите могат да се класират, стандартите са много по-високи. Например, тази година, за да успееш да се класираш за Олимпиадата, трябва да бягаш 15 минути по-бързо от предишната, които ми е дори трудно да го обясня. Нашият рекорд е 2,35 часа, а за да се класираш за олимпиада, трябва да бягаш 2,29 часа, което никоя жена в България не го е правила. Може би е достижимо, но предполагам, че времето ще покаже. Определено няма да е лесно, казва Милица. Един от родните рекорди, който все още тя не е подобрила е този в маратона. Надявам в близко бъдеще да успея да го подобря, тъй като мисля, че това е дисциплината, която един ден ще ми бъде коронна, споделя Милица Мирчева.
Коментирайте
1 USD = 1.83594 BGN
1 GBP = 2.28431 BGN
1 CHF = 2.02049 BGN
