Националната научна конференция с международно участие "Йордан Йовков - времена, нрави, наративи се проведе в Добрич

В Деня на народните будители и месец след националната научна конференция с международно участие "Йордан Йовков - времена, нрави, наративи" Дом-паметникът на писателя в Добрич бе домакин на международната научна конференция "Кирилската епиграфика от Х - XI век: паметници от Златния век и от Самуилова България", организирана от Националния археологически институт с музей към БАН, Добруджанския научен институт и Македонския научен институт.
Участниците в престижния форум бяха приветствани от д-р Камелия Койчева - председател на ПК "Наука, образование" в Общински съвет - Добрич; Борис Спасов - председател на УС на Добруджанския научен институт; проф. д-р Георги Николов - председател на УС на Македонския научен институт. Д-р Койчева и Б. Спасов припомниха връзката между историята и предизвикателствата в съвременния свят, а проф. Николов обобщи, че Средновековна България започва в Добруджа и завършва в Македония, затова двата Института организират съвместно този значим форум. В знак на уважение към Македонския научен институт Борис Спасов подари на проф. Николов репродукция на картината "Ботева евангелие" от проф. Пламен Вълчев.
В първото заседание, водено от проф. Николов, най-напред своя прочит на старобългарските разклонения на един византийски владетелски епитет - "благоверен"/"благочестив", представи проф. д-р Мария Йовчева от СУ "Св. Климент Охридски". След това докторант Белослава Въчковска приведе нови данни за съдбата на надписа на княз Борис I-Михаил от Балши (Албания) от името на изследователското трио: доц. д-р Ангел Николов, доц. д-р Албена Миланова и Белослава Въчковска. Върху епиграфски материал от Южна Добруджа се спря проф. д.и.н. Георги Атанасов от Силистра, като разгледа надписите графити в скалните манастири и околностите им в региона от Х - началото на XI век. А доц. д-р Павел Георгиев, представляващ Шуменския филиал на НАИМ, даде свой прочит на летописния надпис от Черноглавци, Шуменска област, датиран 955 г. Към Македония ни отправиха изследванията на ас. д-р Георги Сенгалевич (НАИМ и СУ "Св. Климент Охридски") и председателя на Македонския научен институт проф. д-р Георги Николов. Д-р Сенгалевич разви интересна хипотеза за вероятното първоначално местоположение на Самуиловия надпис от Герман, а проф. Николов препотвърди извода си за неавтентичността на надписа от село Воден въз основа на анализ неговия текст.
Следобедното заседание бе водено от проф. Мария Йовчева. Върху автентичносттта на владетелските надписи и рисунки от скита край кюстендилското с. Трекляно се спря гл. ас. д-р Явор Митов. Колегата Румен Йорданов от Националния военноисторически музей в София разгледа една хипотеза относно разчитането на изгубения надпис от Плиска, свързан с цар Петър Делян (1040 - 1041 г.). Гостът от Хайделбергския университет, Германия, д-р Сава Михеев предложи свой прочит на отделни надписи, открити върху оловни амулети. А д-р по философия Дмитрий Сичинава ог Потсдамския университет, Германия, приложи езиковедски подходи при датирането на ранната източнославянска епиграфика. Проф. д.и.н. Албина Мединцева, Русия, направи някои уточнения при разчитането на надписа от варненското село Невша. Конференцията бе закрита от доц. д-р Албена Миланова, СУ "Св. Климент Охридски", която се спря върху мним български средновековен надпис от планината Томор в Албания.
Участниците във форума разгорещено дебатираха след всяко едно от заседанията, привеждайки исторически и филологически аргументи, за да защитят или оборят отделни тези. Следващата година докладите от конференцията ще бъдат отпечатани в сборник. А на 2 ноември форумът продължава с пътуващ семинар до Велики Преслав.
Учените медиевисти с интерес разгледаха изложбата "Те браниха небето на България", дело на отдела по "Нова и най-нова история" в РИМ - Добрич.
Денят на народните будители в Дом-паметника на Йовков се превърна в истински научен и духовен празник. Не ни забравиха и посетителите, които бяха пропътували разстоянието до Добрич, за да разгледат музея на писателя.

Коментирайте